club50plus.bg

Зрпелището - финала на цивилизацията

       Във финансовия „черен петък” на 19 септември 2008, когато е срива на „Голдман Закс” и на други крупни банки, фотерепортери на нюйоркските таблоиди и ТВ оператори на основните телевизии са получили спешно нареждане да дебнат за фалирали брокери с лабилна психика, готвещи се да се хвърлят от високитге етажи на някой от гигантските небостъргачи на крупните инвестиционни банки – срутени кумири, превърнати в шепа прах, заради финансовия ураган. Само за момент да си представим тази сцена с тълпите фотографи–папараци, втренчили камерите си във висините, с надеждата да запечатат полета на първия самоубиец. Драматично и зрелищно въплъщение на финансовата хекатомба, изпепелила стотици милиарди долари и обрекла на мизерия цели индустрии и милиони отделни граждани. Едва ли друга визия по-ярко би олицетворила цивилизацията към която принадлежим.

       Това е може би най-точното определение на днешната цивилизация на Запада, към която, о Боже и ние най-сетне принадлежим. Цивилизация на свят, в чиято ценностна система първото място се пада на зрелището, където  развлечението и бягството от скуката е всеобща страст. Разбира се такъв житейски идеал е донякъде оправдан и има право на съществуване. Само фанатичен пуритан би осъдил стремящите се към веселие, радост и забава в заобикалищато ни оскотяващо еднообразие. Но провъзгласявайки за върховна ценност  естествената ни склонност към приятно прекарване на времето, ние сме предизвикали неочаквани последици. Всички сме обзети от фриволно настроение, а в областта на масовото осведомяване процъфтява безотговорната и клюкарска журналистика.

     Какво е накарало Запада да се хлъзне към този род цивилизация? След Втората световна война настъпва период на забележителен икономически подем. В либералните общества на Европа и Северна Америка средните класи набъбват като полиуретанова пяна, като настъпва небивало разчупване на морално-етичните норми, на първо място в сексуалните норми, традиционно възпирано от Църквата и консервативните политически партии. Благоденствието, разпуснатите нрави и увеличаващото се свободно от труд време в развития свят дава силен тласък на развлекателните индустрии, благословени от рекламата – майка и вълшебна учителка на новите поколения. Така, за все по-широки обществени слоеве, от върха до основата на обществената пирамида, стремежът да не скучаем, да избягваме от всичко, което ни безпокои, тревожи и обременява, неусетно, но неотстъпно се превръща в поколенческа повела, или „дух на новото време”. Стремежът към общодостъпност на културата и образованието обаче довежда до нежелани последици. Принизяване и изпростяване на културния живот, като лесносмилаемите форми и плитко съдържание на културните продукти са оправдани с благовидния предлог, че ще станат широко достъпни. Количество за сметка на качество. Отворен към най-мерзките демагогии в областа на политиката, този поход има трагични последствия. Загуба на високата култура и масовизация на представата за култура. Сега култура са всички изяви в живота на обществото – език, вярвания, обичаи, облекло, техника, или накратко всичко употребавано, или избягвано, ценено, или ненавиждано от тази общност. Сведе ли се предствата за култура до тази сплав, неизбежно тя вече се възприема като начин за приятно запълване на времето. Така се уравняват и уеднаквяват всичките и съставки – оперите на Верди, философията на Кант, концертите на „Бийтълс” и „Роулинг Стоунс”, представленията на цирк „Дю Солей”, литературните шедьоври на класиците и т.н.

      Никак не е чудно, че най-представителната литература на нашето време е т.н. „light” – лека, лесна, незатрудняваща, която без притеснение си е поставила задачата само да забавлява. Защото всъщност културата днес не предразполага, а по скоро обезсърчава задълбочени и самоотвержени усилия, родили някога върхови творби. Изискващи от читателя, почти същото мисловно въображение и напрежение, което са вложили авторите в тях. Но днешните читатели настояват за лесни книги, които развличат, а това оказва натиск върху писателите и непреодолимо ги тласка в желаната от публиката посока. Не е случайно, че и критиката почти напълно се е загубила от медиите. Истината е, че критиката в отдалечаващото се вече минало е напътствала отделния човек в трудната задача да прецени чутото, видяното и прочетеното, а днес е изчезващ културен феномен и никой не и обръща внимание, освен ако и тя не се превърне в забавление и зрелище. Достатъчно е да си припомним всички ТВ музикални, литературни и други формати, където мастити творци, в ролята на жури се превръщат почти в клоуни. Дори и снощния финал на раздаването на „Оскари”-те за филмово изкуство се превърна в абсолютен цирк. Вероятно, напълно преднамерено.

     Литературата, изобразителното изкуство и киното  „light”, пораждат у читателя и зрителя прекрасното чувство, че той е културен, модерен, дори революционен. Че без да хаби сили да се образова си е запазил място в авангарда на обществото. По този начин, колкото и да се тръби, че културата е напредничава и преодоляла миналото, всъщност насажда присобленчество с най-лошите му прояви – угодничество и самодоволство.

       Вече е нормално и едва ли не задължително кулинарията и модата да заемат значителна част в разделите за култура, особено на телевизиите. Вече ни се повръща от  „master chief” – ве, модни дизайнери, футболисти и подобни, радващи се на внимание, полагащо се преди на учените, композиторите, философите. В култирните координати фурните, печките и модните подиуми удобно са се настанили сред книгите, лабораториите, концертите и оперните сцени. По същия начин футболистите и медийните „звезди” упражняват такова влияние върху обичаите, каквото по рано са имали университетските преподаватели, мислителите, а още по-преди теолозите. Преди десетилетия критиците са определяли успеха или провала на книги, изложби и филми. Днес тази задача може да изпълни дори една медийна реклама.

        Мястото, освободено от оттеглянето на критиката вече е заето успешно от рекламата, която вече не е градивен елемент на културния живот, а негово основно направление. Тя строго ни поучава, диктува вкусовете, чувствата и привичките ни. Задачите, изпълнявани някога от философските системи, религиозните вярвания, идеологиите и ученията днес са прехвърлени на безименните „творчески работници” от рекламните агенции. И това е напълно закономерно, след като творбите на културата са вече „търговски продукт”, обречен да пожъне успех, или да загине в зависимост от ситуацията на пазара и трагичното несътветствие между цена и ценност. Идеите са вече заместени от образи, а литературните и художествените произведения са приемани, или отхвърляни според рекламните техники и условните рефлекси на публиката, лишена от защитни механизми срещу формите на пазарен шантаж и изнудване, на които става жертва. Именно по тази причина невъобразимите гротески на художници, готвачи а ла nouvelle cuisine и модисти получават статут на почетни граждани на света и високата култура.

       В зрелищната ни цивилизация политиката е в същата степен обезличена, колкото и културата. Защото и там политическия „PR” изцяло е заел политическия живот, съдържанито на който преди са били идеологии, възгледи, програми и доктрини. Днес, ако политика иска да е популярен трябва да посвети вниманието си предимно на жеста и формата, защото те са по-маловажни от неговите ценности, принципи и убеждения. Отчитането на бръчките, плешивините, побелелите коси, блясъка на зъбите (Kipling Smiles), както и облеклото е също толкова важно, а често и по-важно, отколкото да разясни какви цели си е поставил докато управлява.

      Цивилизацията на зрелището е безмилостна. Зрителите нямат памет, затова нямат и угризения, нито истинска съвест. Живеят само заради новостите, все едно какви, стига да са нови. Бързо забравят и без да мигнат, погледа им скача от сцените на смърт и разруха в Сирия и Ислямска държава към кълченията в поредния клип на Мадона, или лейди Гага. Голямата прозявка, безименна и всеобща е Апокалипсисът и Страшния съд в ОБЩЕСТВОТО НА ЗРЕЛИЩЕТО!

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg