club50plus.bg

               Взрив от емоции в съботния ден

 

         / за една незабравима среща на КЕЧ-а от Пловдив!!!/

 

 

             „Повече от 20 години съм в бранша,но такава емоционална среща не бях виждал”!С тези думи ни изпращаше около 22 часа управителят , разработил  кокетното ресторантче”При Джерито”! Останали последни, неколцината 15 души  сме  склонни да му вярваме,защото и ние го почувствахме с душите си този следобед на месец март!            

  Тук,в съботния ден си дадоха среща военни и цивилни, работили в КЕЧ- Пловдив  през изминалите близо 40 години.

Защото бяхме заедно след толкова преминали години!

Защото пеехме заедно на един глас!

Смеехме се най-искрено заедно!

Беше ни така хубаво, като в онези далечни години ,когато се създаваше и укрепваше тази нова за онова време организация към Министерство на отбраната.

  Повечето  присъстващи на тази среща си спомняхме в първоначалните  разговори за отделянето самостоятелно  и съграждането на КЕЧ-Пловдив  през 70 те години.Цяло богатство е да посрещнем доайенът на тази организация полк.Алексиев  между нас.Високият строен офицер, запазил част от осанката си  с ръководен замах ни поведе към залата на ресторанта.        Пристигаха за уречения час членовете на различните  професионални колективи и бригади.Наблюдавах ги как  трогателно се посрещат един друг след толкова години и  това пълнеше душата ми с вяра и доброта! То бяха мъжки прегръдки,сърдечни ръкостискания и весел закачлив смях! С подобни настроения  влязоха  и оз.Димитров и оз. Славчо Николов, преминали през годините на горещия управленски стол. Бившите старшини,  вкупчени около с-на Иво Мартинов като за инструктаж ,с уважение  посрещаха своите ръководители!А когато на входа заставаше член от  дърводелската бригада, наставаше неописуемо емоционално посрещане!Неостаряващите чувства на единство и разбирателство у тези момчета взеха превес!

  Тази  за образец бригада е създадена от Димитър Мирчев, един от пионерите на КЕЧ –Пловдив, днес самият  организирал съботната среща!Малък на ръст ,но с голямо сърце  той е винаги енергичен и не щадяш себе си  за общото дело!

Благодарим ти, Митко, за вложената твоя енергия за провеждането на тази запомняща се среща!!!

 

Празнично подредените маси  радушно приеха близо 40-те участника!Полк.Алексиев с лека ръка и добри благодарствени слова даде началото на празничната среща!Атмосферата в ресторанта се нажежаваше емоционално. От всяка маса лъхаше на живот!Водеха се нескончаеми разговори за отминалите времена,  оцветени с буен смях от общите случки и спомени.Въздухът в ресторанта трепереше от това човешко душевно  наелектрезирване!Питиета се разливаха юнашки!Песни се пееха по мъжки!Смях се чуваше заразително!Където и да погледнеш  засмяни лица,прегърнати колеги ,с уважение и такт разговарящи ръководители. Микрофонът не спираше своя бяг от ръка в ръка.Ту полк.Алексиев с игрив и пъстър език ще назове причината за успехите на колектива в миналото!Ту оз.Славчо Николов ще благодари на всички за изминатия общ път някога в Кеча!

Оз.Димитров с болка ни припомни за реалните събития през онези години, водещи към тотална промяна в организацията и на драго сърце пое инициативата за въвеждането на традиция в тази среща занапред!Овации като на спортна игра  заглушиха последните му думи!Желанието на всички за продължаване на срещите в годините напред бе от ясно по ясно! Тези мъже ги свързваше нещо много голямо! Повече от обикновената съвместна трудова дейност!Днес те отново подчертаха факта,че са живели заедно през годините като едно семейство.Те се смееха,разговаряха и шегуваха като братя на една голяма фамилия!Те бяха неузнаваемо близки с душите си един до друг.Затова и посрещнаха с разбиране благодарствените думи на оз.Димов, с охота се потапяха в споделените житейски примери от финансиста Ангел Гъров. Настроението се покачваше с всеки изминат час от активното участие на членовете на това съботно веселие.

Христо Тодоров, превъзмогнал лична драма беше събрал грижовно своите момчета от железарска работилница.Веселите шеги на Вахето ги развеселяваше бурно.

 Момчетата от съседната маса,обградили своя бригадир Илия Власев шумно и радостно посрещнаха пристигналия от столицата Ивайло,някогашен редник при тях,а сега известен професор в СУ.Всеки се надпреварваше да го поздрави и да се снима за спомен с него.

Позакъснял,още от входа под звучни овации влиза Наско Златков- един от малкото представители на техническата мисъл.

„Засега така,но другия път всички колеги ще докарам”-закани се  след края на срещата.Защото самият той се потопи в нещо неочаквано и за него.Срещи,разговори,песни!

И човещина!Обикновена, не натруфена с клишета и фалш!   Естествено поведение на големи мъже!

Така чисто по-детски!

С подобна чистота в тъгата  всички сведохме глави за почит на починалите ни колеги през годините!Близо 20-тина души ни приветстваха от горе от небето по повод това позакъсняло малко мероприятие.

Затова и песента „Кой уши байрака......”звучеше така актуално в гласа на Борислав,последния шофьор на полк.Алексиев, сега кандидат депутат в предстоящите избори.

А  „Бяла роза” на Славка Калчева събра набързо във вито хоро  пъргавите Златанов,Чалъков,Илчев и Веско Василев! Окуражителните възгласи на останалите не секваха през цялото време на песента.

И за мен самият това събиране беше като „светкавица в душата ми”!

Господ ми даде неочаквани сили за тези близо 12 часа!

Колко лица преминаха през очите ми!

Колко общи спомени се завъртяха в съзнанието ми!

Признавам,че с голямо нетърпение очаквах тази среща с КЕЧ-Пловдив.

Организацията, с която  растях през миналото!

Хората, с които ми беше хубаво да работя!

Началникът, който така огромно уважавах!

Колективът, с който се разделих с болка и тъга през 80 те години!

Колегите, които още помнят  общите ни житейски картини през онова време на съществуване!

 

За всичко това Ви благодаря!

 

Затова и с такава любов се заех да Ви веселя!

Затова и с голямо желание Ви озвучавах с музика!

Затова с упорито търсене  исках да поздравя всеки от Вас!

Защото сте единствени  и така съхранени през годините!

Защото сте членове на обичания от мен колектив на КЕЧ-Пловдив! 

 

За което едно огромно

                                     Б

                                       Л

                                         А

                                           Г

                                             О

                                                Д

                                                  А

                                                     Р

                                                       Я              ВИ!!!

 

Останалото е музика,говор,смях и веселие!

 

Голямо веселие!

 

От земята до небето ,този съботен следобед!

 

 

 

20.март.2017 г.                                                      Тинко Дончев