club50plus.bg

Преходът между интензивното ежедневие на работещ човек и времето за заслужена пенсионна почивка е различен за всеки. При вас как се случиха нещата? Как оползотворявате свободното си време?
През последните местни избори, есента на 2010 година, моят трудов договор като „педагогически съветник в ОУ ”Хр. Ботев„ гр. Ахелой беше прекратен. Въпреки молбата ми, че на мен ми остават още няколко месеца, за да се пенсионирам и най-вече, че едни 6 години, през които съм работила към общински съвет за култура Несебър не ми ги признаха за учителски стаж. И в крайна сметка по тази причина към днешна дата получавам с по 60 лв по-малко от другите ми колеги пенсионери.
Няма думи да ви опиша как преживях всичко това и каква болка, огорчение, и пустота настъпи в душата  и сърцето ми. След толкова години учителски труд, толкова обич и любов, дадена към дечицата, колко безсънни нощи, когато имам мероприятие, колко ходене и молби към институции за финансови средства, когато имам да правя нещо с децата, бягане, търпение, воля, и всичко онова, което се казва: постигане на целта, която съм си потавяла през годините –з а да посрещна радостните очички на децата.
А аз какво получих? Страдание, вътрешен гняв от неуважение, незачитане дарбата и таланта и сърцето на един учител, задушавах се от мъка, сълзи и притеснение първата година и точно тогава вдигнах високо кръвно и на двора съм паднала на леда през м. януари и счупих ляв глезен на крака ми. Цели 6 месеца аз лежах на легло неподвижна и имах време да преосмисля живота си в училище. Но въпреки всичко аз не съм сломила глава, не гледам в черна дупка, в мен живее още оная енергия, сила, хъс да работя отново и отново с дечицата - защото,  когато минаваме с колата на улиците на Ахелой –децата ми махат с ръка, в магазините влизам и децата ме поздравяват още и още до днес..
Разбира се не закъсня и поканата на клуба на пенсионерите в гр. Ахелой – чиято покана приехме да станем членове с моя съпруг. И нали не съм свикнала да си стоя там в ъгъла – отново и отново започнах моите инициативи. На 17 април на връх Велики чътвъртък имахме едно мероприятие: бабите при клуба на пенсионера и техните внуци заедно шариха великденски яйца. Тази инициатива бе заснета от местна телевизия и се излъчи на самия ден, на 17 април.

Преди броени дни по официална покана на г-жа Соня Енилова, която е председател на регионалната туристическа асоциация гр. Бургас, бях като гост на откриването на туристическата борса "Вашата ваканция" 2014 г. в морско казино гр. Бургас. На борсата участие взеха над 60 общини от България и от Турция, Италия, Гърция - все експерти в сферата на туризма. С топлата питка хляб и свежите градински цветя - люлякът, с които се откри този форум, беше малък акцент, с който искахме да покажем, че гр. Ахелой, като селище на община Поморие, има реалните и прекрасни условия за развитието не само на черноморски туризъм, но и на селски туризъм.

Вие сте динамична и креативна натура. Моля, разкажете за заниманията, които Ви определят най-добре!
За свободно време не може и да става дума - обществената работа все още не съм я изоставила. Сега, на 9 април, водих две дечица със селски носии и питка и паничка с мед и пролетни градински цветя на един голям форум - ”посрещане на една делгация в гр. Поморие от Русия, Турция, от Арабския свят, организирана от Председателя на българо-арабската бизнес асоциация Д-Р Зияд Ел Масри.

На 24 април водих нашите жени от певческата група на пенсионерски клуб Ахелой –в Бургас при откриване на туристическата борса за обл.Бургас /жените ще участват със свои народни песни/. Разказах ви за откриването на туристическата борса - форум, на който присъстваха много видни гости от страната и чужбина.
Освен това, подкрепям моят съпруг в засаждането на много зеленчуци, в градината ни в Ахелой - имаме 1 декар място, много градински цветя искат поддръжка също.
Но за мен си остава най-голямото желание и потребност отново да бъда на работа като педагогически съветник в училище.

Участвате в много събития, придавайки им колорит и стойностност. Как се организира сполучливо събитие, кое е основното, най-важното?
Когато подготвям някое мероприятие или инициатива, при мен закон е да спазя всички правила, за да бъдат не само удовлетворени онези хора, които са ме поканили да сторя това, но за мен е по-важно аз да бъда удовлетворената от извършената работа.
- аз съм много социализиран човек /бързо и светкавично навлизам в душата и сърцата на хората, с които контактувам, много съм убедителна, пряма, обикновена, държа се делнично, приравнявам се до човека спрещу мен, за да го спечеля, за да извлека онова, което ме интересува и бъде в интерес на работата ми.
Много приятен събеседник съм... така поне казват хората! В крайна сметка - то човек или си има харизма, или не!
Кои са моите основни правила, за да постигам успехи, и резултати в работата си, в постигане на целите си.
1.Аз първо гледам да бъда позитивно настроена, да гледам слънчево, прозрачно на нещата, да вярвам в това, което върша, да обичам, влагам любов, влагам голяма емоционалност във всичко - аз съм си такава по рождение по зодия, родена на 18 март, много креативна, бърза, подвижна, плувам навсъкъде и в различни води, но винаги гледам да изплувам на повърхността, не оставам на дъното, да потъвам някак си.
За мен най-важното е обичта и любовта към мен от семейството ми. Аз имам спокойствието, топлината, обичта, любовта на цялото ми семейство, като през всичкото време и навсякъде имам тяхната подкрепа. Защото, когато човек започне нещо, предприема нещо, той трябва да има спокойствие, не лоши замисли, да е зареден с положителна енергия и да вярва в Бог!
В последните дни обаче съм натъжена, когато чувам за нещастията в обществото, когато чета в медиите за тях и за още много недъзи, много социални проблеми, които така или иначе хлопат на вратите на българските семейства. Имам апел към нашите политици и той е:
Уважаеми политици, институции и всички вие които „уж се грижите за запазване на нашата нация като български народ, моля ви, върнете децата ни в България! Не оставяйте повече нашето младо поколение - образовани, дееспособни, и хора с потенциал, да мият чинии и гледат болни баби в чужбина! Сега и веднага България има нужда от тях, защото само чрез младите хора, само чрез един здрав народ, чрез работа в ръцете на хората, чрез повишаване финансово-социалния статус на българина ще можем да запазим нацията ни като народ български!