club50plus.bg

   Че, то има ли такъв ден?
  Не знам, май, че няма, но аз ще нарека днешния ден на  пенсионерите.
Сутринта рано минах през  големия Парк на младежта, а там -  фитнес, бягане, упражнения от млади и стари. Всеки се захванал да укрепва своето тяло. И  слаби и особено пълни хора напрягаха силите си да променят своята физика. Е, няма да я променят съвсем, но поне да опитат, или в краен случай да поработят върху  волята си. Народ навсякъде, но особено впечатление ми направиха многото възрастни участници в тези упражнения. На една далечна поляна видях и група от участници в напреднала възраст, които се упражняваха в някакви специални дихателни техники.
Изобщо имах чувството, че в този прекрасен летен ден и по-точно в неговото начало всичко живо е излязло навън и работи за своето здраве.
То, като погледнеш от пръв поглед си личат проблемите на възрастните хора, но поне  да си зарадват душиците с още един подарен им от Бога ден.
Доста народ видях по пътя си през главната улица и имах чувството, че от пенсионери повече няма. Е, виждаха се и някои ученици, но те се губеха сред множеството от преклонната възраст.
Да, всички отиваме към тази възраст и трябва да уважаваме тези хора, които са дали от своето време, за да се радват сега на спокойствие. Направи ми впечатление, че оплаквания и гняв в очите на тези старци нямаше. Всичко беше някакси празнично по своему.
Да, в моите очи така изглеждаше.
Може би и хубавото време, слънцето, сутрешната прохлада да са предизвикали това състояние на хората.
Може би.
Това наистина си беше факт.
Вървях си надолу по главната, а  пред една сладкарница двайсетина  женички в чудесно настроение се наслаждаваха на живота. Радваха се по своему - така както са го правели през годините.
Забелязах с периферното си зрение (преминавайки покрай тях), че на някои очичките светкаха странно, не като за пенсионерки и блуждаеха  през множеството дефилиращо покрай тях.
Вторачих се в различните физиономии и се мъчех да открия характера на съответния човек.
Ах, колко много типажи успях да открия! Можех да им направя моментален портрет, да създам по един малък етюд за всеки от тях и с това да го направя главен герой поне за пет минути...
Наистина в такива моменти съзнанието работи усилено, създаме своите герои, случки  и пиеси и животът става някакси много по-интересен.
Актуалните случки на днешното време изчезват и образи, образи, образи като в киното и театъра изплуват пред очите  ми и с това светът става много по-добър.
Вярно е -  илюзорен свят, но пък видян през очите ми оцветява в жизнерадостни багри летния ми ден....
Вървя, а пред мен нови и нови герои изплуват и  изчезват, а аз ставам поне малко по-добър.
Зареждам се с доброта и продължавам....
Край мен са все тези достолепни хора - разкривени в походката си, с уморени снаги, бавно пристъпяйки но запазили през годините своето "аз".

Най-силно  впечатление през това лятно утро ми направиха именно тези хора, с  многолюдното си присъствие, с настроението въпреки всичко, което се е струпало на главите им в  това  трудно време.
Така видях света през днешния ден -  окъпан в слънце и настроение, а  и затова го кръстих с това необичайно заглавие

Ден на Пенсионера!

източник - блога на автора