club50plus.bg

 В трескавото си старание да симулира някаква дейност, служебното правителство в лицето на социалния министър и бивш шеф на НОИ Христосков сътвори поредната глупост. С предложението си да отпадне избора на 3-те години с най-добро заплащане и съответен коефицент за изчисляане на новите пенсии, което автоматично намалява размера им с около 15 %. А навремето този компромис в пенсионното дело бе допуснат уж за компенсиране на шоковото увеличение на пенсионната възраст и трудовия стаж през 1997 г. Ах, тези „мили хора”, следовници на грижовната майка Тереза за възрастните и социално слабите!

Ние сме особен народ. Мъдър в дълбините си и глупав на повърхността. Защо е необходимо да бъдем безброй пъти излъгани, за да осъзнаем елементарни истини? Защо се поддаваме на гьобелсовата пропаганда на управляващите, безкрайно повтарящи и натрапващи в съзнанието ни лъжи? По-възрастните трудно могат да бъдат излъгани, поради наличието на изпитан и изстрадан  личен опит. Но на принципа „разделяй и владей”, пропагандата на управляващите трови съзнанието на младите и противопоставя деца на родители, млади срещу възрастни. Безсилните да постигнат позитивни резултати в икономиката на страната правителства, от промените насам повтарят като мантра баснята, че основна причина за това са едва ли не „алчните пенсионери”. Едно грозно с моралните си последици словосъчетание, още от времето на  марионетния премиер-съдия Димитър Попов. То не бяха вестникарски статии „Алчни старци излязоха на припек”, „Артритната мафия” и какви ли не маргинализиращи подигравки за достойните ни родители и техните още по-стари, ако са още живи. Видите ли, при съотношение вече почти едно към едно на работещи и пенсионери, младите носят на гърба си остарелите си родители, баби и дядовци. Че „алчните пенсионери” ядат парите на децата си? Но да видим дали е така не само в икономически, а и в елементарен житейски план.

   Първо, пенсията е конституционно право, при това не безвъзмедно, а придобито на базата на изплащани десетилетия наред осигуровки. Освен това полаганият труд е с различни степени на образование, квалификация, рискове, напрежение и т.н. от което произтича и разликата в размера им и във  възрастта на пенсиониране. Следствието на предлаганата уравниловка във възрастта и стажа за пенсиониране е на сцената да подрипват 65 годишни балерини, старци полицаи да преследват хайдуците, треперещи от слабост миньори да копаят руда и въглища, немощни военни с артрит да защитават страната ни. 

Но нали, все още работещите пенсионери плащат същите осигуровки, както и останалите трудещи се. Всички, работещи и пенсионери плащат преки и косвени данъци на държавата в размер близо на половината от доходите си. В много селища в провинцията, обхванати от масова безработица, пенсиите на старите са единствения сигурен доход в семейството. Още с получаването им, частично или изцяло, те ги предоставят за погасяване на вересиите в магазина и по празници за подаръци на милите внучета. Тичат по промоции из пазарите и в магазините на търговските вериги, за да пазарят на принципа „безплатен оцет, по-сладък от мед”. Напъждани от общински служители и държавни чиновници, продават по тротоарите плодове и зарзават, изплетени от тях чорапи, терлички, артисали бурканчета с туршия и компоти, за да подмогнат по някакъв начин младите. В есента на живота си, прехвърлят цялата си собственост, придобита с труд на наследниците си – деца и внуци.  По опашките за плащане на данъци и сметки на монополистите, те са преобладаващото мнозинство. Дават и последната си стотинка, обричайки се на глад и мизерия. Който от тях е в състояние да си намери някаква работа, предоставя припечеленото почти изцяло на деца и внуци.

 Всички знаем поговорката, че не кравата бозае от телето, а тъкмо обратното. Може би сме единствения народ, който има приказка за „юнака, що бозал девет години”. А отдавна имаме и такива „юнаци”, които бозаят от изнемощелите си родители до кончината им. Дали по света има такъв прецедент? Но слугинската ни социологична мисъл и нейния корифей, някой си Кольо Колев, както и упоменатия Христосков се опитват да ни внушат тъкмо обратното, че пенсионерите подяждат децата си. Простено е на незнаещите, но трижди проклети и според библията са тези, които виждат и знаят, но мамят.

 Именно в ръцете на социолозите е науката статистика и дори манипулираните данни на пресирания от всякъде Държавен статистически институт. С просто сравнение се вижда каква продукция в натура е създавала родната промишленост и селско стопанство, само преди 2-3 десетилетия и сега. Да не говорим, че жалките остатъци от икономиката ни са в чужди ръце и цялата печалба се изнася и инвестира извън страната. Че купуваме „смилянски боб” с произход от Полша и Египет и чесън от Китай. Че заради интересите на водещите селскостопански страни на ЕС и крупни вносители-прекупвачи, съсипахме селското си стопанство и от износител на такава продукция сме жалки вносители. Че бетонните скелети на някогашните промишлени гиганти се обезкостяват за останалия в тях метал от родните ни термити – ромите.

  Но да надникнем, как стоят нещата в рекламирания Запад.Там туристическите фирми с въодушевление констатират, че пенсионерите са основен контингент в пътувания до далечни и екзотични дестинации. А младоженците и влюбените са обидно малцинство. В круизните кораби съставляват до 80-90 % от пасажерите.  Дори в трюмовете предвидливо има по няколко ковчега – за всеки случай, за привържениците на максимата „Живот тук и сега!”. Но обратно, в обществените дискусии преобладава загрижения тон. За това, че бъдещите пенсионери ще се завърнат към мизерията от миналото и че има опасност пенсионната система да се срине. Витае призрака на празните детски колички и обеднелите старци.

Но наистина ли относителния дял на възрастното население се увеличава така драстично, вследствие уж на увеличената продължителност на живота? Проучвания в САЩ и Европа показват, че тя всъщност е започнала да спада. Днешните млади ще пребивават на грешната земя за по-кратко от родителите си. Причините? Катастрофално затлъстяване на знчителна част от тях, с произтичащите от това заболявания. И колкото и да е парадоксално – гладът и недояждането на увеличаваща се част бедно и маргинализирано население, което не може да си позволи всъщност скъпо платеното здравеопазване. Своята дан вземат и нарастващите ПТП, производствени и други инциденти. Но продължава да е налице тенденцията на нарастване на производителността в богатите страни, от там и на брутния продукт. Именно по тази причина пенсионните им системи са устойчиви.

Във всички страни на ЕС има демографски проблем, свързан с ниската раждаемост и застаряване на населението. Тогава как да си обясним парадокса у нас, който всъщност е правило – 50, 55 годишни да се смятат за непродуктивни старци, които никой не наема на работа. Естествено на 60-70 годишните политици и топмениджъри се гледа като на хора в зенита на работоспособността си. Разумните бизнесмени и управляващи, които виждат благополучието не само в младото поколение осъзнават, че щом са налице малко хора в трудоспособна възраст, не трябва наличните по-възрастни да се изхвърлят. Вместо това могат да останат в трудовия процес, за да издържат пенсионерите. Това означава плащане на допълнителни осигурителни вноски. Да, застаряването се увеличава, но се увеличава и производителността на труда, вследствие на внедряване на новите технологии. Обругаваната автоматизация на производството не може да бъде обвинявана, че създава безработица. Защото произвежда национален продукт и благосъстояние. Навремето, писателите - фантасти изчисляваха, че в 21 век едва 20 %  от населението ще създава и подържа роботизираните производства, а останалите ще се отдават на удоволствието на свободното време. Но не отчитаха факта, чия собственост са тези средства за производств и каква част от печалбата се присвоява от собствениците им.

Но да видим, как този въпрос се решава в страната с най висока продължителност на живота – Япония. Там населението е застаряло далеч повече от това в Европа. Стига се до там, че през пролетта на 2005 г. правителството призовава пословично дисциплинираната нация към  „необуздано сексуално поведение”, с плахата надежда да стимулира прираста. Въпреки това, там залагат повече на модернизацията на производството, вместо на вноса на работна ръка и на износа на предприятия, както е в ЕС. Японският пазар на труда е изцяло затворен за чужденци. Техния елит разчита напълно на ноу-хау, иновации и изследвания. Фирмите разполагат с възпитани в конфуциански дух, предани работници и служители. На тях плащат добри заплати и експортират качествена продукция в цял свят. В тази страна е на почит мисълта на китайския мъдрец Конфуций „Ако правиш план за година – засади ориз. Ако е за десетилетие – засади дърво. А ако е за столетие – образовай хора.”

Безогледната ликвидация на цели производства и десоциализация на населението породи дълбоката криза, обхванала ЕС. Там концерните обявяват фалити и прехвърлят производството в страни с евтина работна ръка. Както и у нас. Не достигат средства за пенсии, а работодателите дължат на работниците си стотици милиони от неизплатени заплати и осигуровки. Хвалим се с най-нисък плосък данък, а по „белия свят” облагането е подоходно и богатите си плащат дори и принудително това, което дължат на обществото за материалното си благополучие.

Да, има демографска криза, но дали пенсионерите са причина за това? А не последователно прилаганата политика за ограбване и безпределната алчност на елита и пригласящия му слугинаж. Политика, прокуждаща дееспособното население в чужбина и обричаща държавата на самоизяждане, което отдавна е в ход. На какво не се посегна? Сега грабливите ръце са насочени и към средствата в пенсионния фонд. След като и те се прахосат, дали „алчните пенсионери” все още ще ги има?

Материалът е публикуван по инициативата Стани Четен Автор