Световен ден на околната среда, 5 юни: откъде идва, кой го организира и какви теми имаше

На 5 юни светът отбелязва Световния ден на околната среда. Това е главният ден на Програмата на ООН за околната среда (UNEP), който всяка година има нова тема и нова страна домакин. Ето откъде идва денят и как са се меняли темите му.

Как започва денят

Според UNEP Общото събрание на ООН определя 5 юни за Световен ден на околната среда през 1972 г., в първия ден на Конференцията в Стокхолм за човешката среда. Друга резолюция, приета от Общото събрание в същия ден, води до създаването на UNEP. На страницата на ООН се пояснява, че денят се отбелязва всяка година на 5 юни от 1973 г. насам.

Първото честване е през 1973 г. с домакин Швейцария и мотото „Only One Earth“ – „Само една Земя“, според хронологията на UNEP. Същият девиз е използван и през 1974 г., а през 2022 г., на 50-годишнината от Стокхолмската конференция, домакинът Швеция отново го избира.

UNEP го описва като една от най-големите световни платформи за информиране по темите на околната среда. Целите са да се повиши осведомеността, да се вдъхнови промяна и да се насърчат общи действия за по-здравословна и устойчива планета.

На сайта на кампанията денят е наречен водещото международно събитие на UNEP.

Как се избира домакин

Всяка година друга държава е домакин на основните събития. Според хронологията на UNEP честванията започват да сменят страните по света от 1988 г., като първият домакин е Банкок, Тайланд. В списъка по-долу има домакини от Африка, Азия, Европа и Америка.

Теми и домакини през последните години

Хронологията на UNEP показва как темата се сменя всяка година:

• 2016 г.: Ангола, незаконна търговия с диви животни;
• 2017 г.: Канада, връзката на хората с природата;
• 2018 г.: Индия, пластмасово замърсяване;
• 2019 г.: Китай, замърсяване на въздуха;
• 2020 г.: Колумбия, биоразнообразие;
• 2021 г.: Пакистан, възстановяване на екосистемите;
• 2022 г.: Швеция, мотото „Only One Earth“;
• 2023 г.: Кот д’Ивоар, решения срещу пластмасовото замърсяване;
• 2024 г.: Саудитска Арабия, възстановяване на земите, опустиняване и суша;
• 2025 г.: Република Корея, пластмасово замърсяване;
• 2026 г.: Азербайджан, действия срещу климатичните промени.

Страницата на ООН за 2026 г. носи заглавие „A Global Call for Climate Action“ и хаштаг #NowForClimate. За 2027 г. сайтът на кампанията съобщава домакин Сърбия (Белград).

Какво показва списъкът

От списъка се вижда, че някои проблеми се връщат: пластмасовото замърсяване е тема през 2018, 2023 и 2025 г., а природата и екосистемите – през 2017, 2020 и 2021 г. Замърсяването на въздуха е в центъра през 2019 г., земите и сушата – през 2024 г., а климатичните действия – през 2026 г. Така денят следва проблемите, които домакините и UNEP смятат за най-спешни.

Същите три големи теми – климат, природа и замърсяване – стоят и в основата на европейските оценки. Европейската агенция за околна среда публикува на всеки пет години доклад за състоянието на околната среда; „Europe's environment 2025“ е седмият от 1995 г. насам. Основният доклад говори за „тройната планетарна криза“ – промените в климата, загубата на биоразнообразие и замърсяването, а към него има профили на 38-те държави членки и сътрудничещи страни на агенцията. В профила на България, публикуван на 29 септември 2025 г., страната е описана като една от „горещите точки“ на биоразнообразието в Европа, която е надхвърлила целта на ЕС от 30% защитени сухоземни територии в мрежата „Натура 2000“.

За всеки, който иска да се включи, страницата на ООН дава прости насоки: да помисли за потреблението на ток и за пътуванията си, да погледне какво има на трапезата и да използва повторно всичко, което може.