Капитан Петко войвода: митът, роден от живата история
Откъде идва званието „Капитан“, защо Петко Киряков излиза хайдутин, какво го свързва с Гарибалди, как живее след Освобождението и какво добавя сериалът от 1981 г. към легендата.

Малко български герои имат толкова паметници, песни и улици, колкото Капитан Петко войвода. Повечето от нас обаче го познават преди всичко от сериала от 1981 г. с Васил Михайлов. Къде свършва историята и къде започва легендата? Опитахме се да разделим двете, доколкото позволяват източниците.
Кой е Петко Киряков
Петко Киряков (Кирков) е роден през 1844 г. в село Доганхисар, на 26 километра от Дедеагач, в днешна Гърция. В родното си село се научава да чете и пише на български, но с гръцки букви. През 1861 г. излиза в гората като предводител на чета и за следващите близо две десетилетия става най-известният хайдутин и закрилник на българите в Беломорието и Родопите.
Още рождената му дата е пример колко трудно се пише биография на хайдутин. Българската Уикипедия дава 18 декември (6 декември стар стил), английската – 5 или 6 декември. В Хасково 180-годишнината му бе отбелязана на 6 декември 2024 г.
Мит или история: защо излиза хайдутин
Легендата обича ясни причини, но тук има две версии. Според българската Уикипедия Петко излиза в гората на Гергьовден 1861 г., след като турци убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо. Скоро четата наказва убийците и главния виновник, бахшибейския чифликчия Мехмед Кеседжи бей. Английската Уикипедия разказва различно: той се жени за гъркиня от Мароня, а когато турски разбойници нападат жена му, той ги убива, сред тях и Мехмед Кеседжи бей.
И в двете версии има едно и също име и един и същ мотив: лична обида, която прераства в борба. Кое от двете е станало, изворите не казват еднозначно.
Откъде идва „Капитан“
Това е най-интересната загадка. Според българската Уикипедия през 1866 г. Петко се среща в Италия с Джузепе Гарибалди и отсяда в дома му. Двамата организират „гарибалдийска дружина“ от 220 италианци и 67 българи, която участва в Критското въстание срещу османците. На Крит Петко командва малък самостоятелен отряд и там получава званието „Капитан“. Срещата с Гарибалди потвърждава и Радио България.
Има и втори, по-късен „капитан“. След Освобождението генерал Скобелев го кани в Русия. Там император Александър II го произвежда в чин капитан от руската армия и го награждава с ордена „Георгиевски кръст“. Така прозвището, спечелено в бой, получава и официален печат.
Владетелят на Беломорието
През 1872 г. четата пленява Арап Хасан, изпратен срещу нея от одринския валия. Животът му е пощаден срещу освобождаването на всички задържани като Петкови помагачи. Според българската Уикипедия малко след това каймакаминът на Фере в писмо до войводата го нарича „самоуправен владетел“ и му плаща 6000 златни лири. Четата има свои ятаци, разузнаване, каса и палатки, като истинска военна част, а от 1873 г. и устав и печат.
През Руско-турската война четата наброява 300 души. В края на декември 1877 г. влиза в Мароня и установява българска власт, която се държи до март 1878 г. После войводата защитава християнските села в Родопите от башибозушките отряди на британеца Сенклер. Четата е разпусната едва през юни 1879 г.
Животът след легендата
Тази част от историята рядко се разказва край огнището, а е важна. От 1880 г. Петко войвода живее във Варна. Там се жени за Рада Кравкова от Казанлък, а през 1896 г. е сред основателите на тракийското дружество „Странджа“, началото на организираното тракийско движение.
През 1891 г. е наклеветен, че е замесен в опит за атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов. През 1892 г. е хвърлен за петдесет дни във варненската крепост, а после е интерниран в Трявна. Връща се във Варна след падането на Стамболов през 1894 г. Умира там през февруари 1900 г. И тук източниците се разминават: Уикипедия дава 7 февруари, а Радио България – 1 февруари.
Какво добави сериалът
Образът, който повечето хора носим, идва от телевизионния филм „Капитан Петко войвода“ от 1981 г. Той е в 12 серии, разделени на три части: „Хайдутин“, „Комита“ и „Мирен живот“. Режисьор е Неделчо Чернев, сценарист е Николай Хайтов, а в главната роля е Васил Михайлов. Филмът е направен по случай 1300-годишнината на българската държава.
Хайтов е подходил внимателно към историята: в началото на всяка серия той сам обяснява историческите факти и обстановката в Източните Родопи. Но филмът е художествено произведение. Той събира епизоди, дава думи на героите и прави от войводата човек, когото чувстваме близък. Песента „Петко льо капитанине“ в изпълнение на Михайлов също стана част от легендата.
Паметта днес
Според Уикипедия Петко войвода има над 22 паметника в България, а най-внушителен е този в Хасково от 1955 г. През 2004 г. негов паметник е открит в родното му село, а на 2 декември същата година и на хълма Джаниколо в Рим, до паметника на Гарибалди. На негово име са наречени връх на остров Ливингстън в Антарктида и граничният пункт при Свиленград.
През декември 2024 г. в Хасково за пръв път от 145 години бе показано оригиналното „Благодарително писмо“, което жителите на града му изпращат през 1879 г. за това, че четата му ги е защитила. Според БТА документът се пази в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Историята на Петко войвода няма нужда от украса. Ако искате да прочетете за друг войвода, чийто образ е създаден наполовина от песните, вижте материала за Индже войвода.
Източници
- Петко войвода — Уикипедия
- Petko Voyvoda — Wikipedia
- Капитан Петко войвода (филм) — Уикипедия
- Bulgaria pays homage to revolutionary hero Captain Petko Voyvoda (07.02.2021) — БНР, Радио България
- Хасково – 180 години от рождението на Капитан Петко войвода – „Благодарително писмо“ (06.12.2024) — БТА
Вижте и това
Източниците на фактите са изброени по-горе. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@club50plus.bg.