club50plus.bg

Всяка година чакаме с нетърпение почивката на море или на планина. За някои – и двете. Този път обаче за първи път се случи да летувам на Приморско. Слънце, вода, а по небето пълзят облаци. Още на втория ден се изсипа потоп от небето. И най-силната буря бледнее пред мощта на урагана, който връхлетя сушата незнайно откъде. Светкавици режеха тъмното небе, а гръмотевици разцепваха безкрайните му дълбини. Вятърът събаряше и рушеше всичко по пътя си. Сякаш сърдит древен бог се бе сетил за забравената от него земя край морето, решил да наложи волята си със сила. Потекоха реки по улиците, пълнеха се мазета на къщи и хотели, най-много пострадаха ниските постройки. Събореното, счупеното и повреденото тепърва щеше да пълни камари край контейнерите за боклук, но сега все още вилнееше ураганът. Така се развиха събитията във вторник срещу сряда от три до седем и половина сутринта. Тревожни и уплашени хората заизлизаха в утрото навън и оглеждаха щетите. После по телевизионните канали съобщаваха къде какво се бе случило, че река Ропотамо заедно с Дяволската река бяха прелели, а разливът им погълнал обработваема земя, пътища, плажна ивица и променил за денонощие физическата карта на община Приморско. Тревожни идваха съобщенията за бедстващи летовници, спрени в капана на наводнението, бедствието изненада всички със силата и мащабите си. Подобни картини това лято вече бяхме видели във Варна и Аспарухово, в Добрич, Каварна и Шумен. Сега и тук – на Южното Черноморие.

Хората оглеждаха със стаено внимание картините на залетите области, потъналата във вода земя вследствие повишеното ниво на реките и преливните им вълни.

Хотелиерите започнаха да се тревожат, че бизнесът им ще се провали. Дали няма да се откажат плажуващите и тези с предварителни резервации да променят решенията си да дойдат тук? Чуваха се недоволства към начина на отразяваните природни бедствия. Но градът Приморско видимо не се промени, като изключим изровените от многото вода късове асфалт, отнесени по улиците, и наводнените приземни помещения. Настана ден, в който всеки искаше да разбере колко големи са щетите, с какво може да помогне и какво да се предприеме – оставане до края на предвидената почивка или да отпътува веднага, въпреки, че пътят до Бургас бе непроходим от голямата вода. Разбира се, плажът бе пуст, с изключение на най-любопитните да видят какви са пораженията край самото море. А то странно след такава ураганна буря, се плискаше спокойно в брега, достигаше с малки приливни вълнички сушата, изобщо не се развълнува. Сякаш бе проспало бурята. Стихията на природната мощ се случи на сушата. Последва ден на принудителна почивка без плаж. Слънцето не се подаваше зад плътните облаци, които се преобразяваха в огромни сиво-черни  чудовища, подгонени от вятъра, а той се опитваше да ги издуха и поведе незнайно накъде.

Нищо видимо не се промени в нашия хотел, наречен „Вила Виктория”. Управителят Максим ръководеше с веща ръка дейностите както всеки ден, знаеше си добре нуждите и задачите. Хотелът не понесе никакви поражения. Екипът от чевръсти млади тийнейджърки от фамилния бизнес, както винаги бяха на крак и си знаеха работата – посрещаха гости, отбили се да обсъдят случилото се на чаша кафе. Неусетно стана и обед, и момичетата занареждаха масите. Двете дъщери на Максим Стефка и Цветелина, заедно с тяхната братовчедка Живка и още едно момиче Мими, сновяха неуморно между масите, успокояваха гостите, предлагаха им вкусни блюда, приготвени по майсторски рецепти на готвачите в кухнята. А Максим завързал престилка, сипваше в блюдата най-уханни ястия. Гостите трябваше да бъдат нахранени и успокоени. Всеки ден бе така по време на пребиваването ми тук. Сутрин още при изгрев слънце момичетата бяха вече на крак и почистваха, подреждаха, подготвяха масите. Всяко кътче от хотела блестеше от чистота. И така през целия ден до късно след полунощ, когато компаниите вече се заформяха и куражът и настроението взимаха връх над страха и уплахата. Екипът на Максим бе добре сработен, хомогенен и всеки си знаеше задълженията. Момичетата си сменяха  дейностите с лекота и добре отработена вещина. Усмихнати, ведри и освободени от всякакво притеснение за каквото и да било, присъщо на възрастта на младия човек, който знае, че ако възникне някакъв проблем, той ще бъде решаван от възрастните.

Дните се занизаха по-добри, с повече слънце, с неизменния морски бриз, който раздвижваше приятно налегналата сушата жега и караше хората да се усмихват и да бързат към морето, грабнали надуваемите играчки, плажните чадъри, големите плажни чанти, поели  уверено към плажа. Та нали заради него всеки е дошъл тук, да събере слънце, да поплува в ласкавите води на нашето чудесно море. Като че само то от природните дадености не промени настроението си. Затова и хората му се доверяваха от сутрин до вечер. А щом се стъмни, групи от млади и стари запалваха големи фенери, пожелаваха си по нещо и ги пускаха да полетят накъдето те си поискат, следвани от очите на хората.

Всяка вечер от брега се пускаха по десетина фенера, предлагани щедро от местните търговци. Техният летеж в тъмното небе светеше като голяма светулка или някакъв подобно фар в небето, докосвайки звездите, на които предаваха човешките желания. Тъмното небе оживяваше по странен и мистичен начин от тези запалените фенери, хората дълго следяха светещите им траектории и по това разбираха накъде духа вятърът горе, много високо над главите им. Заведенията приканваха минувачите, музика се лееше от всяко от тях, различна по стил, но все хубава с подбрани хитове, и обещаваше всеобща веселба. Центърът на Приморско пък събираше всяка вечер зрители пред лятната сцена, на която привечер започваше поредният концерт на наши и чуждестранни състави за песни и танци, в рамките на Балкан фолк фест. Улиците привечер се изпълваха с човешки потоци и разноезична реч на чехи, поляци, руснаци, унгарци и най-малко българи. Татуировки по откритите части от загорелите тела на повечето привличаха вниманието с всякакви фигури от черни или цветни, малки и големи, цели гърбове, или цяла ръка, крак, всеки каквото си е избрал от богатите предложения на татоо-каталозите. Югоизточната тангента на града предлага дълга разходка по широка асфалтирана улица обикаляща почти целия град, а на големите струпани камъни, укрепващи брега, вдъхновени художници са нарисували лицата на известни личности по света, от Джон Ленан, до Нелсън Мандела, разбира се, и образът на нашия дядо Добри.

Потоците от хора замениха пороите на падналата от небето вода, животът продължаваше, а лятото и почивката на море – с пълна сила.