club50plus.bg

В Египет подправката е била позната 2000 години пр.н.е., била е използвана широко, включително в мистериозния процес на мумифицирането. В Римската империя по-късно са я горели като дар към боговете при погребенията на високопоставените патриции – била твърде скъпа за обикновените хора. 
През ХVІ и ХVІІ век големите колониални империи са водили безмилостна надпревара кой да държи монопола на търговията със скъпата подправка.

Според древната медицина смесването на мед и канела върши чудеса – при сърдечно-съдовите заболявания, в борбата с холестерола, в надпреварата с възрастовите изменения в кръвоносната система. Филийка с мед и канела за закуска е най-добрата профилактика на тези болести, а е и добро допълнително средство към лекарствата, ако човек вече си е хванал някоя от тях. Тази лечебна смес укрепва сърдечния мускул, чисти кръвоносните съдове от нежеланите натрупвания по стените им.

Канелата се добива от кората на едноименното вечнозелено растение (Cinnamomum verum, синоним C. zeylanicum), чиято родина е Шри Ланка (Цейлон). Често растението се бърка с няколко подобни видове (Касия – Cinnamomum aromaticum, Cinnamomum loureiroi и Cinnamomum burmannii), от кората на които също се добива подправка и носи името касия или отново канела. Касията наричат още китайска, индонезийска или виетнамска канела. Свойствата на крайните продукти са доста подобни, основната разлика е в това, че кората на „истинската” канела е по-пореста и мека, с ясно очертани слоеве. При тази цейлонска канела се използват не най-горните слоеве на кората, меленето е по-лесно и дава по-фин и с по-мек аромат прах. Касията е с по-остра миризма и вкус, и, както всичко китайско, е по-евтина. Съдържанието на кумарин (силно горчиво вещество, антикоаголант) в нея е малко по-високо, но трябва да бъдат погълнати доста големи количества канела, за да се отрази това на организма.
Канелата е позната от древността, споменава се в Стария завет – на Мойсей му е било наредено да използва канела и касия в приготвянето на свещеното миро. Ароматът ѝ се е смятал за силен афродизиак и маслото от канела, смирна и алое били неразделна част от горещите нощи на влюбените. 

Съвременната медицина

отдавна познава и използва целебните свойства на канелата. В проучване, резултатите от което са публикувани през 2003 г. в медицинското списание Diabetes Care, разделили болните от диабет тип 2 на три групи, които приемали 1,3 или 6 мг. канела на ден във формата на капсули (количество, равно на 1/4 до 1 чаена лъжичка канелен прах). При всички групи крайният резултат е бил значително намаляване на кръвната захар – от 18 до 29% – след 40-дневен прием. Намалени били също нивата на триглицеридите (основната част от мазнините в храната) и с 12-26% нивата на „лошия” холестерол.

Ароматната подправка, освен антиоксидантните си свойства и вече изброените полезни за здравето качества, е и изключително богата на манган, желязо и калций (пет пъти повече от млякото).

♦ Материалът е публикуван по инициативата Стани Четен Автор