Златният фонд на БНР и радиопиесите на нашето детство

Златният фонд на БНР е националният звуков архив на България. В него има над 14 000 архивни единици, а най-старият запис е от 1897 г. (Уикипедия). Само редакцията на радиотеатъра пази около 4000 заглавия, като най-старите от тях са в Златния фонд (Българско национално радио, програма „Христо Ботев“).

Как се роди първата българска радиопиеса

Българското радио тръгва през 1929 г. с предавател от 60 вата, построен в София от група инженери (Уикипедия). Редовните предавания започват през май 1930 г. под името „Родно радио“, а от 1934 г. то се казва Радио „София“. На 25 януари 1935 г. цар Борис III подписва указ, с който радиоразпръскването става държавно.

„Вампир“ на Антон Страшимиров е първата българска пиеса в ефир, излъчена през 1932 г. (Българско национално радио, програма „Христо Ботев“). Още през 1923 г. Сирак Скитник пише, че радиото дава на писателите нова територия, в която фантазията не зависи от тежки декори. На 18 юни 1935 г. той става първият началник на Радио „София“ (Уикипедия).

Пиеса, писана специално за микрофона, идва малко по-късно. През 1937 г. списание „Летец“ обявява конкурс за радиопиеса на авиационна тема и получава 11 текста (Списание „Култура“). Първата награда печели „Великденска вечер“ от Ангел Каралийчев и Матвей Вълев. Под името „Крилата помощ“ тя звучи на живо по Радио Варна на 26 декември 1938 г., с 3 картини и 12 действащи лица.

Същата 1937 г. конкурс обявява и Радио „София“. Никола Вапцаров печели втора награда с едноактната драма „Бент“, а първа изобщо не е дадена (Българско национално радио, програма „Христо Ботев“, Списание „Култура“). Текстът никога не е записан, затова ранната пиеса на поета е останала само на хартия.

Петър Увалиев пише за „Крилата помощ“ във вестник „Слово“ на 2 януари 1939 г. Това е първата рецензия за български радиотеатър (Списание „Култура“). Десетилетия по-късно той прави радиоверсия на „1984“ от Оруел. Българската емисия на Би Би Си я излъчва точно през 1984 г..

Почти 15 години делят първата английска от първата българска оригинална радиопиеса, по наше изчисление (Списание „Култура“).

Кога е създаден Златният фонд на БНР

Звуковият архив на радиото започва през 1935 г., при първия директор Сирак Скитник (Уикипедия). Идеята ценните записи да се пазят се приписва на него. През 1938 г. по негова инициатива са купени магнетофони, които записват върху стоманена жица (Архивен фонд на БНР).

Самият Златен фонд е учреден със заповед от 10 май 1950 г. (Архивен фонд на БНР). От 27 ноември 1957 г. записите се описват в общ регистър и тази дата често се сочи като официално начало (Уикипедия). Първата вписана единица е реч на Георги Димитров от 1946 г..

Фондът има статут на национален звуков архив. Той членува в Международната асоциация на звуковите и аудиовизуалните архиви (IASA) (Уикипедия). Най-старият запис е „Българско хоро“ от 1897 г. на чешкия капелмайстор Алоис Мацак. В архива звучат и гласовете на Алберт Айнщайн, Лев Толстой, Рабиндранат Тагор и Сара Бернар.

Оригиналните ленти се пазят в Боровец, в единственото специализирано лентохранилище на БНР в страната (Архивен фонд на БНР). Архивът продължава да расте. Попълват го журналистите от трите програми на радиото, а приема и дарения от граждани (Уикипедия).

Гласовете, които помним от радиотеатъра

В радиотеатъра са играли Апостол Карамитев, Леда Тасева, Георги Парцалев, Ицко Финци, Наум Шопов и Иван Иванов (Българско национално радио, програма „Христо Ботев“). Карамитев подготвял ролите си почти като музикант. Текстът му бил гъсто изписан със знаци за паузи, ударения и смяна на тона (Списание „Култура“).

Сред авторите са Сирак Скитник, Мирон Иванов, Йордан Радичков, Станислав Стратиев, Константин Павлов и Георги Тенев (Българско национално радио, програма „Христо Ботев“). Режисьори са били Гриша Островски, Крикор Азарян, Явор Гърдев и Борис Панкин. Още през 1940 г. Елисавета Багряна написва с Матвей Вълев радиопиесата „Знамето“, която е приета добре (Списание „Култура“).

Някои от гласовете на радиотеатъра, като Георги Парцалев и Наум Шопов, познаваме и от киното. Затова може да ги потърсите и в десетте любими български филма, които се гледат отново (Българско национално радио, програма „Христо Ботев“).

Колко радиопиеси са записвани през годините

При социализма радиото прави годишно около 40 пиеси за възрастни и 30 за деца (Списание „Култура“). По наше изчисление това са около 70 постановки на година, или повече от една нова всяка седмица.

Имало е и правило откъде да са пиесите. Около половината трябвало да са български, 30–40% съветски и руски, а останалите западни (Списание „Култура“).

През 2018 г. редакцията записва 6 радиопиеси, 2 документални постановки и 5 литературни адаптации с общо 82 части (Списание „Култура“). Средно това прави над 16 части на адаптация, по наше изчисление. С други думи, това са дълги поредици по книги, които се слушат с дни. Същата година тръгва и общ проект с Народния театър, „377 дни преди премиерата“.

Защо някои стари записи липсват

Бомбардировките над София през 1944 г. повреждат сградата на радиото. Тогава са унищожени и всички записи, правени дотогава (Архивен фонд на БНР). Около 2000 плочи от тогавашната фонотека са пренесени в резервно студио в Нови хан.

Лентите понякога се изтривали, за да се запише нещо друго върху тях (Списание „Култура“). Така към края на 50-те години изчезва „Маскарад“ на Лермонтов със Зорка Йорданова и Владимир Трендафилов. Татяна Лолова си спомня как е видяла Йорданова да плаче в радиото заради изтрития запис.

Затова в БНР наричат най-старите оцелели записи безценни паметници на нашия театър и на актьорската ни школа (Българско национално радио, програма „Христо Ботев“). Ако търсите пиеса от детството и не я намирате, възможно е от нея просто да не е останал запис (Архивен фонд на БНР, Списание „Култура“).

Награди за българската радиодрама в Европа

Голямото признание в Европа идва през 1995 г. Тогава „Добродушните смокове“ по Йордан Радичков печели награда на Европейския селекционен комитет за радиодрама (Българско национално радио, програма „Христо Ботев“). През 1998 г. проектът „Апокриф“ на Иван Добчев, Маргарита Младенова и Асен Аврамов взема голямата награда на хърватския фестивал „Марулич“. Година по-късно „Атолът“ на Георги Тенев, Явор Гърдев и Асен Аврамов е обявен за най-добра европейска радиодрама на годината на фестивала „При Европа“.

От 1993 до 2018 г. радиотеатърът на БНР събира 11 награди от международни фестивали и 5 номинации (Списание „Култура“). По наше изчисление това е малко по-често от едно отличие на всеки две години и половина.

Къде да слушате радиопиеси от архива на БНР

Програма „Христо Ботев“ излъчва предаването „Избрано от Златния фонд на БНР“ (Уикипедия). В нея има и отделно място за радиотеатър (Българско национално радио, програма „Христо Ботев“). Часовете на предаванията се сменят, затова е най-сигурно да проверите програмата на официалния сайт на БНР.

Радиото се слуша и през интернет, от компютър или телефон. Ако техниката Ви притеснява, вижте какво помага срещу страха от техниката след 50. После пуснете радиотеатъра на програма „Христо Ботев“ от сайта ѝ (Българско национално радио, програма „Христо Ботев“). Стига някой близък да Ви покаже веднъж как става.

У дома може да пазите стари ролки или плочи със запис на радиопиеса или на интервю. Архивът на радиото приема дарения от граждани (Уикипедия). Пишете на БНР през официалния му сайт и опишете какво имате.

Деветдесетата годишнина на радиото беше отбелязана през февруари 2025 г. с изложба в сградата на БНР в София (БТА). Показани бяха снимки и документи от фондовете на Държавна агенция „Архиви“ и БТА. Сред тях имаше и списък на хората с радиоапарат, заедно с оценка дали са политически благонадеждни.