Като буболечка

нещо като басня
Normal_normal_%d0%a1%d1%82%d0%b5%d1%84%d0%b0%d0%bd_%d1%81%d0%bb%d1%8a%d0%bd%d1%87%d0%be%d0%b3%d0%bb%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d1%82%d0%b5__2

   Стихотворението „Като буболечка” е написано в лека пародийна форма, нещо като басня. В тях чрез образи на животинчета безнаказано и тънко се осмиват човешки слабости.  А който има чувство за хумор се надсмива и над самия себе си. И току виж, че в един момент се осъзнал…и взел, че надраснал слабостите. Хубавата страна на баснята е, че тя е иносказателна, поучителна  и анонимна. Никой не е назован по име, никой не е посочен с пръст. Басните почти винаги носят в себе си една лека хумористична закачка, пълна с голяма доза истина…
   Това стихотворение също бе представено на националния поетичен конкурс „Есенни щурци” през септември 2017г.


Като буболечка

На духовната пътечка,
като малка буболечка,
едва, едва се тътри той –
Човекът – нашия герой…

Духовни книги не прочел,
но ето, че внезапно взел,
„духовността” на интернет
чрез клипчета – безброй, безчет…

След време, щом се осъзна,
че туй не е духовността,
към пътечката отправи взор,
към божий, свети кръгозор…

С бясна скорост се забързва
обувки лачени да вързва,
да „обещава” в гръмоглас
как ще тича до несвяст…

     …след време…

Пак, духовната пътечка,
пак, човекът буболечка,
пак, на кривия завой
дреме тихо във застой...


                           Стефан Сираков


Създадена на 17.10.2017 г.

Коментари

Все още няма коментари