Вход 
Влез чрез Facebook 
Регистрация 
Едно дете стъпва на пръсти
Едно дете стъпва на пръсти,
за да не събуди вълните...
Сложи пръст на устните на вятъра
и той се скри в раковина.
С ризка от роса и нозе от слънце
то се завъртя в танца на чайките...
Ще повярват ли вълните, че е птица
или ще шепнат завистливо:
каква щастлива песъчинка...
Здравей, художнико!
Здравей, художнико!Господ ти е дал небе,
с което да си сверяваш палитрата.
Земя, върху която да пазиш равновесие,
когато светът пред теб
и във теб се разплиска.
Дървета,
които ти напомнят
раждането, цъфтежа и смъртта.
Приятели,
които носят радост, болка, изневяра...
И врагове, които те уважават.
Живей, художнико! Здравей!
Рисувай своите страсти и неволи,
любов и омраза,
пейзажи и натура...
Рисувай своите прости и сложни
композиции, с име и без име,
в цикъл и сами.
Своите любими портрети...
с което да си сверяваш палитрата,
докато стъпваш по земята.
И душа на художник,
с която всеки божи ден
да полетиш.
Кожа на тъпан площадът е
Кожа на тъпан площадът е,дупчат го стъпките.
С хиляди палки пак думка по него градушката.
Вятърът бузи надува, свисти във каналите,
пяна дъждовна излива
и плъзват речищата.
Стрехи са смръщили веждите
гневно облажени.
Улици спират пияни и правят завои...
В мътни прозорци подскачат вампири прокажени.
Гълтат гълчава вратите,
разлистват повои...
Може в миг токът да спре
и да гръмне небето.
Да си измие пороят нозете
в талазите.
Може във ниското вън
да полази светкавица.
Божа камбана
в зеницата грешна да светне.
Кожа на тъпан площадът е,
дупчат го стъпките.
С хиляди палки пак думка по него градушката.
Вятърът бузи надува, свисти във каналите,
пяна дъждовна излива
и плъзват речищата.
Пия самотно кафе
Пия самотно кафеи стрелките кълват мисълта ми.
Вятърът се скри под шапката
и притихна.
Сигурно си спомни нещо свое.
Времето се измерва с хляба,
с трохите, разпилени на пода,
с мравките в градината.
Дъждът посребрява пътеките
и стъпките се отцеждат
в очите на локвите.
Ще се изтегля за косите
от тежките води на самотата
и ще съхна щастливо.
Първолета Маджарска е родена на 4 август 1955 г. в гр. Радомир. Завършила е българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и трудово обучение и изобразително изкуство в Учителския институт в Дупница.
Работила е като журналист в окръжния вестник „Димитровско знаме” и в общинския „Нов пернишки вестник”, в „Перник експрес”, „Регион експрес” и „Зона Перник”. Била е кореспондент на в. „Струма”. От 1997 г. е уредник в галерия „АРТ салон” – общински комплекс Дворец на културата, Перник.
Автор е на стихосбирките „Ангел с ахилесова пета” (1997), „Живей сега” (2001), „Детето плаче като Бог” (2006), „Ще се видим в Рая” (2008) и основен съставител на антологиите „Галерия към слънцето” (80 стихотворения и поеми за Перник) и „Духът, който ни сродява” (2009).
Има награди от национални и международни конкурси, публикации в литературни антологии, вестници и списания. Нейни стихове са превеждани на английски, сърбохърватски и руски език.
* * *
Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]
Галена написа:
Преди повече от 13 години
Поздравления за хубавата поезия, Първолета! Достави ми истинско удоволствоие!
Шулева написа:
Преди повече от 13 години
Уникално, през последните 20 години на хегемонията на интернет, като ,че ли позабравихме поезията.Ежедневието ни е много динамично за да ни остане време за поезия, макар че има стихове, които могад не само да възпламенят, разтърсят човека, но и да го преродят за нов живот.
ТАТЬЯНА РЫНДИНА написа:
Преди повече от 13 години
Взех за превода, надявам се че не си против!