МИСЛИ, ЧОВЕКО

стихотворение на Ст.Сираков
Normal_%d0%a1%d1%82%d0%b5%d1%84%d0%b0%d0%bd_%d1%81%d0%bb%d1%8a%d0%bd%d1%87%d0%be%d0%b3%d0%bb%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d1%82%d0%b5__2

   Здравейте, приятели,
Предлагам на вашето внимание едно от стихотворенията, в които умишлено няма римуване. В предговора споделих с вас, че „някои сурови аспекти от живота не могат, а и не бива да се описват сладникаво и мелодично. Дори в такива стихове е опасно да се „приспива” вниманието и мисълта на читателя. Този умишлен дисонанс от думи се забива по дълбоко в съзнанието, създава по-силен резонанс в умовете, избистря мисълта и възприятието. Дано съм постигнал това въздействие там, където няма рими…” Ще се радвам на вашите коментари.

 

МИСЛИ, ЧОВЕКО
        
Ако погледнеш дълбоко в сърцето си,
загърбил илюзии стари, ненужни,
без очилата на самохвалното его,
какво ли би видял, Човеко?

Чист и свят морал дали ще видиш,
или разюздената своя гордост?
Дали ще зърнеш дребното си тяло
всред огромния духовен небосвод?

Съзнат ли си за целокупния живот,
или на дребничко играеш личен бизнес?
Мисли, Човеко, над това мисли!
Не проигравай леко шанса на живота…

Какво от туй, че теб ти е добре,
а множество встрани от тебе страда.
Коя е висшата, най-мъдра цел,
що подига в теб духовната услада?...

Душата ти на тялото ли роб е,
или на Господаря мъдър свише?...
Мисли, Човеко, над това мисли!
Мисълта ти сила е – руши, гради…


Стефан Сираков              из стихосбирката „ЗА ТЕБ, ЧОВЕКО”


Създадена на 07.05.2017 г.
  • Популярни


Коментари

Все още няма коментари