club50plus.bg

Лема

Разправят, че всичко
било суета,
че нямало нищо
ново под слънцето.
Но човек преоткрива вечни неща,
когато сам е бездънен.

Не умувам безсмислено кой е пръв –
съдбата или талантът.
Всеки трябва
да бъде такъв,
какъвто може
да стане.

Никой не е така богат
на време и ситуации,
че да пилее на вятъра
самородните знаци.

Тече битието,
зле и добре.
Ние скрития смисъл дирим.
Тежко му, който го разбере.
Горко му, който не го разбира.

Нямам нужда от гръмки слова
и от лъжовни празници.
За мен истинско
е само това,
което
не се доказва.

 

Признак

Знам, че няма живот без болка
и компромиси без цена.
Щях да тъна
в самодоволство,
ако не гледах и настрана.

Не робувам на мними съмнения
и на чувството,
че съм избран.
Който може – нека да взема.
Аз искам
още да дам.

Не, не търся под вола притча,
за да си обясня
този свят.
Може
да имаш всичко –
и пак да не си крилат.

Как да губиш,
а да си верен
и да бъдеш,
каквото си?
Който гледа да се спаси,
няма никога да се жертва.

Диря
и бедният,
и богатият
ще оставят – поне една.
Но е сигурно:
след тарикатите
остават
само
петна.

 

Напътствията на един часовникар

Това, че часовникът ти
е спрял,
не значи, че времето
не избързва.
Пак падат лавини,
върви сериал,
бие прибоят,
стяга се възелът.

Всичко, което се случва насън,
пак е последица от живота.
Докато ти се озърташ навън,
някой е стъпил
на нова кота.

Не всеки, който е качвал връх,
е осъзнавал, че му е ниско.
Той ще поеме отново дъх
и пак ще тръгне,
без да зависи.

Ако не може да е вулкан,
гледа поне
да остане камък,
който обръща и цял керван,
вместо да лае иззад балкана.
Под снеговете бликат треви –
нито се хвалят,
нито се крият.
Навий часовника
и върви.
Ако си верен, той ще забие.

 

Време за цял ден

Като гледам
фалшивия блясък,
като слушам парадния шум,
като чувствам мнимите страсти,
едно ми идва наум:

губят смисъл,
слава
и стойност
всички измамни ценности.
И само времето има свое,
но си го взима навреме.

Няма щастие и нещастие
без благонравен вид.
Понеже
не спирам на място,
на мен
винаги ми върви.

За последиците не питам
и осъзнавам внезапно,
че минавам
между лъчите,
както някои –
между капките.

Но да давам, когато взимам,
е най-ценно за мен.
Какво е богатство,
освен да имаш
още един ден?

Изпитал съм си на гърба
драмата на битието -
хем да вървя по ръба,
хем да се радвам
на гледката.

 

* * *

Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]