Нямам нужда от гръмки слова

Normal_slavimir_v_muzeq_na_d._debelqnov

Лема

Разправят, че всичко
било суета,
че нямало нищо
ново под слънцето.
Но човек преоткрива вечни неща,
когато сам е бездънен.

Не умувам безсмислено кой е пръв –
съдбата или талантът.
Всеки трябва
да бъде такъв,
какъвто може
да стане.

Никой не е така богат
на време и ситуации,
че да пилее на вятъра
самородните знаци.

Тече битието,
зле и добре.
Ние скрития смисъл дирим.
Тежко му, който го разбере.
Горко му, който не го разбира.

Нямам нужда от гръмки слова
и от лъжовни празници.
За мен истинско
е само това,
което
не се доказва.

 

Признак

Знам, че няма живот без болка
и компромиси без цена.
Щях да тъна
в самодоволство,
ако не гледах и настрана.

Не робувам на мними съмнения
и на чувството,
че съм избран.
Който може – нека да взема.
Аз искам
още да дам.

Не, не търся под вола притча,
за да си обясня
този свят.
Може
да имаш всичко –
и пак да не си крилат.

Как да губиш,
а да си верен
и да бъдеш,
каквото си?
Който гледа да се спаси,
няма никога да се жертва.

Диря
и бедният,
и богатият
ще оставят – поне една.
Но е сигурно:
след тарикатите
остават
само
петна.

 

Напътствията на един часовникар

Това, че часовникът ти
е спрял,
не значи, че времето
не избързва.
Пак падат лавини,
върви сериал,
бие прибоят,
стяга се възелът.

Всичко, което се случва насън,
пак е последица от живота.
Докато ти се озърташ навън,
някой е стъпил
на нова кота.

Не всеки, който е качвал връх,
е осъзнавал, че му е ниско.
Той ще поеме отново дъх
и пак ще тръгне,
без да зависи.

Ако не може да е вулкан,
гледа поне
да остане камък,
който обръща и цял керван,
вместо да лае иззад балкана.
Под снеговете бликат треви –
нито се хвалят,
нито се крият.
Навий часовника
и върви.
Ако си верен, той ще забие.

 

Време за цял ден

Като гледам
фалшивия блясък,
като слушам парадния шум,
като чувствам мнимите страсти,
едно ми идва наум:

губят смисъл,
слава
и стойност
всички измамни ценности.
И само времето има свое,
но си го взима навреме.

Няма щастие и нещастие
без благонравен вид.
Понеже
не спирам на място,
на мен
винаги ми върви.

За последиците не питам
и осъзнавам внезапно,
че минавам
между лъчите,
както някои –
между капките.

Но да давам, когато взимам,
е най-ценно за мен.
Какво е богатство,
освен да имаш
още един ден?

Изпитал съм си на гърба
драмата на битието -
хем да вървя по ръба,
хем да се радвам
на гледката.

 

Кой е Славимир Генчев

Славимир Генчев е роден през 1953 г. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски" през 1977 г. Автор е на стихосбирките Перо от огъня (1989), Черна кутия (2000), Единицата мярка (2002), Цветоглед (2005), Опит за подсказване (ЕИ LiterNet, 2009).
Славимир Генчев е носител на национални литературни награди: Димчо Дебелянов (1975), Яворов и ние (1985, 2008), Магията Любов (2001), Мечти по лято (2002), Николай Искъров (2007), Слав Хр. Караславов (2007).

Награждаван е на всички фестивали на поетите с китара в Харманли, Несебър, Ловеч, София и др. Носител е на наградата Златен век на Министерството на културата за принос в развитието на авторската песен. В момента Славимир Генчев е редактор във в. Застраховател прес.

* * *

Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на literatura@club50plus.bg

 


Създадена на 10.09.2011 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Галена Воротинцева написа:

    Преди около 6 години

    Стиховете на Славимир Генчев са си една цяла школа - всяка мисъл учи, емоциата тържествува от удоволствието при досега с тази поезия - истинска, честна, дълбоко човешка.


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Любов Станчева написа:

    Преди около 6 години

    Много неукрасена, неподправена, земна, а същевременно дълбока и стойностна поезия с необикновено чист синтактичен изказ. Искрени поздравления!