Огнено вино по залез

Normal_parvoleta_madzharska

Аз помня как целувах

Аз помня как целувах
раменете на лятото,
солени от море и вятър.
Помня как го изпиха облаци
и отнесоха на юг.
Аз тичах по брега
да го настигна.
Вълните
като слепи кученца
скимтяха
и се гушеха в нозете ми,
а аз ги хранех
със трохи от светлина и пясък.


Кой може да забрави
щедростта на лятото.
Залезът наливаше чашите
с огнено вино,
обикаляше масите
и черпеше всички.

В една замаяна, лютива утрин

В една замаяна, лютива утрин,
когато слънцето все още се събужда –
прикътана сред пух от мързеливи облаци,
пътеката се плъзна сред шубраците,
за да съзре мънистата на мравките.

В такава утрин вятърът подсвирна
на пчелите,
а те на кошера във питата се вкопчиха.
Баща ми сложи мрежа на главата
и ръкавици дочени до лактите,
за да открадне капки медовина
пак от летящото, пияно войнство
за куп филийки сладки на децата.

В една замаяна, лютива утрин,
когато Дядо Господ се протяга
и пържи слънцето горещо във тигана,
баща ми беше Бог със мрежа на главата,
а аз жужах около него и събирах
нектар от дланите му работливи,
и в думи-пити медни ги превръщах
за кошера на дългите си нощи.

Дядо къса пъпешите златни

Дядо къса пъпешите златни
от бостана.
Главите им търкаля на купчина.
Долетя невидим медоносен ангел,
на рамото му кацна много рано,
изпръхтя накокошинен и замина
в кошарата си отвъд хоризонта.

Още е рано, рано е за дядо.
Защото има много дини за събиране.
Защото има много тикви за пребиране.
Сто купчини трябва да направи.
Сто лета да трупне зад гърба си –
златни, медоносни, плодородни...

И тогава – само Господ знае.
Шепичка небе на гроба му ще хвърля
и ще никнат много незабравки.
C бели капки-стихове ще ги поливам,
ще ги срича дядо и оттатък.
И на дядовците дълго ще се хвали
за бостана в райската градина -
как търкаля пъпешите на купчина.

Сто купчини трябва да направи.
Сто лета да трупне зад гърба си –
златни, медоносни, плодородни...

 

Коя е Първолета Маджарска

Първолета Маджарска е родена на 4 август 1955 г. в гр. Радомир. Завършила е българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и трудово обучение и изобразително изкуство в Учителския институт в Дупница.

Работила е като журналист в окръжния вестник „Димитровско знаме” и в общинския „Нов пернишки вестник”, в „Перник експрес”, „Регион експрес” и „Зона Перник”. Била е кореспондент на в. „Струма”. От 1997 г. е уредник в галерия „АРТ салон” – общински комплекс Дворец на културата, Перник.

Автор е на стихосбирките „Ангел с ахилесова пета” (1997), „Живей сега” (2001), „Детето плаче като Бог” (2006), „Ще се видим в Рая” (2008) и основен съставител на антологиите „Галерия към слънцето” (80 стихотворения и поеми за Перник) и „Духът, който ни сродява” (2009).

Има награди от национални и международни конкурси, публикации в литературни антологии, вестници и списания. Нейни стихове са превеждани на английски, сърбохърватски и руски език.

* * *

Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на literatura@club50plus.bg

 


Създадена на 26.11.2011 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Костадинка написа:

    Преди около 7 години

    Имам честта лично да познавам тази поетеса.Великолепна е като човек, творчеството й също ми допада.Желая й здраве и нови духовни *рожби*! За себе си ще й дам един жокер - завод *Струма*-Перник.


  • C0308ff5d5681580be282dda008f7581?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Bemko Bemchistia написа:

    Преди почти 4 години

    Аз също живея там и също кратко отдавна бях в него, но не бих се осмелил да поискам мнението й за моите редчета, които са без претенции, родиха се само през миналата година и в плод на тъжна предсмъртна житейска равносметка и дано други да няма.