В живота има толкова любов, колкото у нас

Normal_slavimir_v_muzeq_na_d._debelqnov

Неравновесие

Знаят обречените
на болка,
че зло и под камък не спи.
Често истината
се мярва гола,
но колкото
да заслепи.

Кой ли ще я наметне с риза
в съдбоносния миг?
Понякога е въпрос на избор,
понякога –
на инстинкт.

В поговорките има
главно утехи
и мъдър фолклорен прах.
Където посрещат по дрехите,
там често изпращат по тях.

Всеки си има и свой аршин,
и своя лична причина
дали да обсажда Рим,
или да го подмине.

Воювай, преди да сложат цена
и не заради кумир.
По-добре
неравна война,
отколкото
неравен мир.

Писмо

До поискване


Ако искаш нещо да хване дикиш,
трябва да скъсаш мерките.
Възможно ли е
да измениш,
без да си бил верен?

Неразрешимото противоречие
на житейския оксиморон
е ходене по ръба –
без мрежа –
на Жулиетиния балкон.

Човекът наистина е въпрос,
зададен от другите хора.
И става ясно дали е бос
едва когато
не отговори.

Макар че не се чувствам длъжен,
ще кажа това поне:
можем всекиго да излъжем,
ала живота – не.

Няма ни обобщаващ случай,
ни всеизвестен път.
Любов и поезия не се учат –
чувстват се.
И болят.

Битие

Повехна въздухът и рухна мостът,
по който бавно си замина лятото.
Небето погрозня и се износи,
ръждяса
руното на планината.
Събраха мравките
зрънцата на живота,
щурецът пак със пръст в уста остана
и тръгна бос по вратните да хлопа
с изтърканите песнички на рамо.
Цигулката скрибуца ли, скрибуца...
Връз покрива на толкова копнежи
брои пилчарят своите сполуки,
затънал в керемидите до глезен.
А жеравите впиха острието
на стародавния си плуг в простора;
настрои си цигулката щурецът –
ще го одумат,
пък ще му отворят.
И аз ожънах и наточих плуга,
подпалих сам бодливото стърнище,
обърнах сам брадясалата угар.

Но на пазара не отнесох нищо.

Жътва в края на лятото

От есенната яснота увлечени,
очите ни достигат всеки хребет.
Сега се вижда толкова далече,
че можем
да се вгледаме и в себе си.
Не пречи ни едно дърво да виждаме
гората си от изгреви и залези.
Да, аз и повече
съм те обичал,
обаче никога – по-малко.
В предверието
чака есента
да доожънем вярното си лято,
невярващо за нищо на света,
че слънцето е лош работодател.
Все по на юг се спуска бавно то
и свети все по-тънко и разумно.
Но аз и на последното листо
ще ти напиша
двете първи думи.
А лятото – все още с голи глезени –
дори не чува моя послеслов.
В живота има повече поезия,
но само колкото у нас –
любов.

Ария на черния гологан

Аз съм черният гологан,
който никога се не губи.
Имам навик
да никна там,
дето хората сеят друго.
Ако нещо не ви върви,
оправдайте се
с мен спокойно.
Не съдете по моя вид –
плащам цялата неустойка.
Нямам нужда от аргумент,
за да вляза
и през комина;
оправете добре след мен,
че ще дойда и догодина.
Ако целият ви живот
неочаквано се обърка,
от протъркания ви джоб
като нищо ще се изтърся.
Щом извадите луд късмет,
забравете ме упорито:
на любимия си поет
стиховете
ще препрочитам.
Няма начин да стана лош,
ако някой възкликне грубо,
че живея през куп за грош,
щото нямам какво да губя.
Аз съм черният гологан,
който никому не изменя.
Не печеля,
защото знам,
че надеждата ви е в мене.

 

Кой е Славимир Генчев

Славимир Генчев е роден през 1953 г. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски" през 1977 г. Автор е на стихосбирките Перо от огъня (1989), Черна кутия (2000), Единицата мярка (2002), Цветоглед (2005), Опит за подсказване (ЕИ LiterNet, 2009).
Славимир Генчев е носител на национални литературни награди: Димчо Дебелянов (1975), Яворов и ние (1985, 2008), Магията Любов (2001), Мечти по лято (2002), Николай Искъров (2007), Слав Хр. Караславов (2007).

Награждаван е на всички фестивали на поетите с китара в Харманли, Несебър, Ловеч, София и др. Носител е на наградата Златен век на Министерството на културата за принос в развитието на авторската песен. В момента Славимир Генчев е редактор във в. Застраховател прес.

* * *

Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]

 


Създадена на 17.05.2011 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Славимир написа:

    Преди почти 13 години

    Колеги от Клуб 50 +, благодаря ви за тази приятна изненада! Бъдете живи и здрави!

    :-)


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Славимир написа:

    Преди почти 13 години

    Радвам се, че толкова високо ме оценявате! Поздрави!)))

    Цитирам Дарина:

    "Ария на черния гологан","Битие" - за мен са знакови стихотворения. Радвам се на такива автори като Славомир Генчев,защото влизат в душата не само със силата на любовната поезия,а маркират живота с перото на истината.


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Славимир написа:

    Преди почти 13 години

    Не се учат, но могат да се усъвършенстват. Ще се старая! )))

    Цитирам Костадинова:

    *Любов и поезия не се учат* - прав сте поете! Желая Ви здраве и дълголетие - имате още какво да кажете на хората!


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Славимир написа:

    Преди почти 13 години

    Благодаря! )))


    Цитирам Янаджиева:

    Поначало харесвам свирещи на китара хора,а и да пише така добре стихове е едно страхотно съчетание.Стихотворението "Неравновесие" ми хареса най-много.Поздрави и плодотворно творчество!!!


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Дарина написа:

    Преди почти 13 години

    "Ария на черния гологан","Битие" - за мен са знакови стихотворения. Радвам се на такива автори като Славомир Генчев,защото влизат в душата не само със силата на любовната поезия,а маркират живота с перото на истината.


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Костадинова написа:

    Преди почти 13 години

    *Любов и поезия не се учат* - прав сте поете! Желая Ви здраве и дълголетие - имате още какво да кажете на хората!


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Янаджиева написа:

    Преди почти 13 години

    Поначало харесвам свирещи на китара хора,а и да пише така добре стихове е едно страхотно съчетание.Стихотворението "Неравновесие" ми хареса най-много.Поздрави и плодотворно творчество!!!