Въздух ли дишам

Въздух ли дишам или поезия...
Normal_poetry

          Въздух ли дишам


Имам ли нужда от смут и агресия?
Имам ли път – за духа – безопасен?
Въздух ли дишам, или поезия 
в този свят тъй красив и прекрасен?...

Безмълвен аз гледам, тих и смирен,
на природата жива дивния ден …
Птичи песни огласят Божия свят,
по поляните горски цветята цъфтят.

Блажен от липите струи аромат,
работливи пчелички скромно жужат.
Дори и орлите, що гордо летят
в простора небесен, към Бог се стремят.

Само човекът е малко нещастен,
не е хармоничен с общия мир.
Жалък роб на стремежа си властен
да опоска, що може - Земя и Всемир…

Уж е разумен - протеже е на Бога,
а  „реже клона” на който седи…
Хлапак неразумен за лесна изгода
що не мисли за бъдните дни.

Изсича гори и животни избива,
трови въздух, океани, земя,
без да съзнава, сам жертва загива,
но за печалба би запалил война.

Там където той пали раздори,
аз подавам ръка с приятелски жест.
Човекът с оръжия още „говори”,
затуй все още страда злочест.

Спи несъзнат в своя град Сивота
и душите горят в сажди и дим.
Те –хората, виждат, че капят листа,
аз - мъдрата есен с пъстър килим.

„Очила” имам в мене магични,
създадени бавно с любов и със труд,
стъклата са цветни и поетични,
пречупват кал, сивота, даже студ.

Аз виждам света окъпан в дъгата,
добър и мъдър аз виждам света…
Ще постигнем и ние хармония свята
и бъдеще светло за всички деца…

Въздух ли дишам, питам отново ?
Милиони дишат мръсния въздух
и страдат в живот без любов.
Аз поезия дишам – Божие слово,
храна за живота бъден и нов…


                  Стефан Сираков


Създадена на 17.07.2017 г.

Коментари

Все още няма коментари