Thumb_263862_166326176765743_4523013_n

Не искам да бъда мъжко момиче

Не искам да бъда мъжко момиче, не искам да върша всичко сама, уморих се да зная и мога аз всичко, товари да нося на тез рамена. Не искам да бъда винаги силна, да откликвам на всяка молба, да решавам проблеми на този и онзи, а в живота да бъда сама. Искам в топло легло да заспивам до силни мъжки ръце, не ...

Вижте още >>


преди почти 7 години
5375
0.0

Thumb_valentina_kostova

Сладка вечерна омая

Ти никога не си ми късал цвете и никога очите ми не си целувал, дори не си държал ръцете ми, не си ме милвал, не си ме и сънувал. Ти никога при мен не си се връщал, не си се вглеждал в моите зеници, единствено в мечти си ме прегръщал, и сам си плакал тихо под звездите. Ти погледа ми никога не срещна, вкуса ...

Вижте още >>


преди повече от 8 години
5374
0.0

Thumb_527889_3147900470997_1315464555_n

Просяче

Веднъж както си вървях, загледан там в далечината, едно детенце аз съзрях, проблясък в тъмнината. С две протегнати ръце и поглед тъжен, но човешки, с примряло сърчице от изпокъсаните дрешки. Седнало бе то да проси, хляб,стотинки, каквото има и не задаваше въпроси, стига да изкараше и тая зима. И ...

Вижте още >>


преди почти 7 години
5129
0.0

Thumb_slavimir_v_muzeq_na_d._debelqnov

В живота има толкова любов, колкото у нас

Знаят обречените на болка, че зло и под камък не спи. Често истината се мярва гола, но колкото да заслепи. Кой ли ще я наметне с риза в съдбоносния миг? Понякога е въпрос на избор, понякога – на инстинкт. В поговорките има главно утехи и мъдър фолклорен прах. Където посрещат по дрехите, там често изпращат ...

Вижте още >>


преди повече от 8 години
5074
0.0

Thumb_ludmila_petrova

Оцелявам в хаоса

Боклуците зимни разчиствам, Стаявали се под килим от сняг. И нова страница прелиствам, завъртам се във кръговрата пак. Защо се появи такава смет? Прилежно в торби я събирам. И мисля си даже, че имам късмет – пролетната свежест провокирам. Слънцето в очите ми блести. Стопи тревогите познати. Луди мисли умът ...

Вижте още >>


преди повече от 8 години
5059
0.0

Thumb_dimitar_yovkov

Някога веднъж

Ще тръгна бавно, както някога, пред мене пътят ще блести, ще ме примамват бързи влакове, разпалили в нощта искри. Рекичка отстрани ще тича, осеяна с безброй звезди и пак в безкрая ще се вричат разпенените й вълни. Тогава може би ще седна на камък бял покрай брега, назад за малко да погледна, където ражда се ...

Вижте още >>


преди почти 7 години
5028
0.0

Thumb_diana_cherneva

Защото съм жена

Различна съм, понякога съм дяволски студена, пък и лоша, но през останалото време - ангелски добра. Стремя се, да се променям само в правилна посока, да върша само добрина, да бъда кротка, лъчезарна, птица волна с неподрязани крила. Но животът често капва в окото ми сълза и в миг ме прави друга, не мила и ...

Вижте още >>


преди около 7 години
4983
0.0

Thumb_denica_peeva

Уловени сезони

Покрай преминаха много сезони, в палитрата цветна всичко се сля. От живота ми дните вече се ронят, като преглъщана дълго сълза. Уморена луна в оцеляло небе, на облака тъжен остави сребърна диря. А в моите сънища, бели коне, ...с юздите си времето спират. Не можах да опазя, както мидите пазят ...

Вижте още >>


преди почти 8 години
4962
0.0

Thumb_galena_vorotinceva

Невярно време

Напечено, невярно време стана – мъжете мрат инфарктни и инсултни. Жени варят ракия на казана с надежда някой ден да бъдат чути – сам Господ или втори ранг светия едно око да хвърли в битието, през църкви, синагоги и джамии, през времето, назаем сякаш взето – да дойде и да седне на софрата , където всъщност няма ...

Вижте още >>


преди повече от 8 години
4942
0.0

Thumb_daniela_encheva

Чадър като ангелски криле

Има нещо красиво в тези размазани жълти петна по алеята, където млада жена се разхожда със кучето. То играе с листата, а тя се смее с глас топъл и влажен. Смехът се провира в тревите, и се катери по клоните, чак в облаците се разпилява. Едри капки смях валят по алеята... Има нещо красиво.   И ако в ...

Вижте още >>


преди почти 8 години
4936
0.0

Thumb_dimitrina_stefanova

С устни шепнейки любов

С устни шепнейки любов, в единственят миг е ценен знам ще чакам цял живот За единствен миг вечен Докосваш ме така леко Като прегръдка на дете Мои пътник от далеко Сгушен в двете ми ръце Мълчиш и ме обричаш На глуха тишина Каква да бъда , за да ме обичаш Дете или жена? С очи треперещи горещи Поглеждаш ...

Вижте още >>


преди повече от 7 години
4835
0.0

Thumb_yuliana

Душа като пчела през зимата

Така добра и влюбена във хората ме правиш ти. Орисваш ли ме, зимо? Защо, Душа, като врата разтворена, попиваш нежност зрима и незрима? И като в храм, молитвено изтръпнала, мълчиш, Душа, за ласки зажадняла. Но днес не си ни черна, ни помръкнала... Снегът отвън и теб направи бяла.   Душата ми ...

Вижте още >>


преди повече от 8 години
4823
0.0

Thumb_galena_vorotinceva

Наесен, в листопадите

Простира майка ти кенари, суши ги с вятър от Пирин, а зад високите дувари баща ти лее луд пелин. Знам гроздето като куршуми как тегнеше върху пръстта. Наля се като сладки думи – в хастара жълт на есента си търся две от тях за мене – за свят ден, викаш, ги държа. На времето какво му дреме – затръшна твоята ...

Вижте още >>


преди почти 8 години
4785
0.0

Thumb_jordanka_gospodinova

Полудели друми

Не чакай да те срещна с пълни менци, по изгрев слънце, боса във росата и да отворя дървени кепенци – чевръсто да премитам пред вратата. И песен кръшна няма да провикна (не че не искам, но фалшиво пея) и зад дувари няма да примигвам – поруменяла няма да немея. Не съм мома от приказки изпята, такава съм – ...

Вижте още >>


преди повече от 7 години
4753
0.0

Thumb_genka_01

Любовен танц

Нежна, или напориста, скромна, или дяволита, свята чувствена и чиста – Тя пристига без да пита. Не признава Тя сезони, нито възраст, нито пол, нито правила, закони, нито ред и протокол. Граници и бариери, не признава Любовта. Може Тя да ни намери зад заключена врата. Идва като гръм небесен, като ...

Вижте още >>


преди повече от 7 години
4602
0.0

Thumb_kristina

С усмивка за истината и за лъжата

Да не лъжа възрастните у нас учеха ме някога. Но кажете сега как да съм убедителна с внуците – като им е ясно (и още как), че излъганата съм аз. Били на лъжата къси краката. Ала явно промениха се нещата – който лъга по-далече му стигнаха амбициите и правата.   Гласът на лъжата не е глас в пустиня – ...

Вижте още >>


преди повече от 8 години
4600
0.0

Thumb_slava_s_vnuche

Изповед на малкия човек

Черният ми дроб – уголемен, белият ми – безразсъдно черен. Нощите ми станали са ден, а денят ми – грошче е мизерно...   Днешен господин съм – бивш другар, всъщност – никой, казано накратко. Камъкът – в пълнежа на дувара, стотна дупка на кавала, братко! Анонимен, своя си живот, средностатистичен, ...

Вижте още >>


преди почти 8 години
4586
0.0

Thumb_nina_doncheva

На чаша чай поседнахме с тъгата

Вали, превръща улиците във реки, разплаква къщите, площадите дори дърветата се къпят във сълзи. Вали, а ние с теб стоим сами. в средата на дъжда почти, застинали очи в очи, потънали във своите съдби. Вали, и облакът над нас гърми, дъждът ритмично трополи, но ние с теб не чуваме, уви! Защото вече сме сами! ...

Вижте още >>


преди повече от 8 години
4586
0.0

Thumb_sam_1420

Изгрев в цветята

Тишината звучеше в хладната стая.Тя беше будна...Гледаше отмаляла любимото лице и сърцето и се преизпълваше с топлина.Докосна с пръсти голия му гръб,после с устни рамото му и като пеперуден полъх вдиша усещането за любов,витаещо из въздуха.Отпусна глава върху възглавницата и притвори очи.Сънят пак не идваше...От ...

Вижте още >>


преди почти 7 години
4584
0.0

Thumb_image038

Да приседна на края на лятото

Свети над моята къща черна луна. Пие я - сякаш е стомна. Вика ме къщата бяла да се прибера. Късно е – аз съм бездомна. Все ми помахва подканящо с бяло перде – нещо ли да ми разкаже? Толкова много далеч съм – самотно щурче нейде, под шумка, в боаза. Свети над моята къща черна луна. Мръква я – бялото пие. ...

Вижте още >>


преди почти 8 години
4431
0.0

Thumb_anna_kolchakova

Съществуване в новия социум

Непрекъснато ми се иска Непрекъснато ми се иска да не говоря за глупости, да обсъждам единствено умни неща, но второ, че няма кой да ме слуша и първо, че всичко май казали Платон и Кант. Обаче не мога да млъкна от технологии – такива адски блага ни натресоха, че няма измъкване и денонощно коментираме, чатим ...

Вижте още >>


преди около 8 години
4425
0.0

Thumb_slavimir_v_muzeq_na_d._debelqnov

Нямам нужда от гръмки слова

Разправят, че всичко било суета, че нямало нищо ново под слънцето. Но човек преоткрива вечни неща, когато сам е бездънен. Не умувам безсмислено кой е пръв – съдбата или талантът. Всеки трябва да бъде такъв, какъвто може да стане. Никой не е така богат на време и ситуации, че да пилее на вятъра самородните ...

Вижте още >>


преди около 8 години
4396
0.0

Thumb_dsc00495

Някога имах мечта

Някога имах мечта – да живея във дом със много деца, да съм сред хора с широки сърца, да ги дарявам със много любов, да пълнят сърцето ми с тих благослов, да разговаряме дълго, със дни и никога да не чувам за тежки беди... Все още имам тази мечта, след като имах много деца, след като бях сред хора с широки ...

Вижте още >>


преди повече от 6 години
4372
0.0

Thumb_vihren_mihailov

Пролуките на времето

От рано все чаках и плаках,                но все се надявах;                кръщавах, прощавах,                до бяс полудявах,                и все се надявах; да питаш, да скиташ и пак да политаш, да мразиш, да тачиш, да влачиш нашето скучно смирение до сетната тъжна капка съмнение. Не е това. А ...

Вижте още >>


преди почти 8 години
4326
0.0

Thumb_jivodar_dushkov

Дарен с живот, живот дарявай

Дълбоко съм ви благодарен за името, с което съм наречен, че сляхте с обич „Живо" с „Даре" – в съдбовен знак от вас обречен: дух жизнен аз да разпилявам: с най-чистите си мисли, без остатък. И не да вземам, а да давам – на другите, дори и непознати. А как се случи, не усетих, но „Даре" скоро си остана вкъщи ...

Вижте още >>


преди повече от 7 години
4313
0.0