Поезия

Thumb_vihren_mihailov

Да обичаме без страх

Спрях от някъде за никъде. Празнотата превърнах в пространство, населих го с вятърни мелници и зачаках всички очакващи. Безпътицата, друг да я носи; на мен оставете куража да бъда. Целите – друг да постига; пътеки ръбати, усукани в мен да се впиват,                                          с мен да ...

Вижте още >>

преди повече от 14 години
11677
0.0
Thumb_asparuh_marinov_ucho

Песни от Австралия

Магьосник съм аз – на дявола адютант. На сърцето си всеки удар ще превърна в диамант. И всички ще ги нанижа на огърлица. С нея красотата ти ще накича. И нека всеки диамант „богиня" те нарича и ти напомня колко магьосникът те обича. А когато съм пиян като свиня, прости и си спомни за други времена. И когато ...

Вижте още >>

преди повече от 14 години
10435
0.0
Thumb_dimitar_yovkov

Вятърът, с който нощем шептя

Бледнее звездата вечерна, свещица доронва сълза. Завърнах се, сякаш бе вчера, този ден, който днес отлетя. Сякаш вчера бе, много отдавна, преди сто, или двеста лета. Сега съм отново на прага, разпилял зад гърба си нощта. И зная, че в миг ще ме грабне, на вчерашна ласка гнева. А утре любов безпощадна, ще ...

Вижте още >>

преди около 14 години
9751
0.0
Thumb_nina_doncheva

На чаша чай поседнахме с тъгата

Вали, превръща улиците във реки, разплаква къщите, площадите дори дърветата се къпят във сълзи. Вали, а ние с теб стоим сами. в средата на дъжда почти, застинали очи в очи, потънали във своите съдби. Вали, и облакът над нас гърми, дъждът ритмично трополи, но ние с теб не чуваме, уви! Защото вече сме сами! ...

Вижте още >>

преди повече от 14 години
11626
0.0
Thumb_slava_s_vnuche

Навикът да живеем, навикът да мълчим

Навикът да живеем, навикът да мълчим – сиамското ежедневие предателски да търпим. От кога не сме се срещали в последните сто лета? След залезите горещи – епоха на самота... В лукавото ежедневие, в двузначната ни игра – вместо небе – безнебие, вместо ези – тура. В двойнствени аритметики, спъва се звънкия ...

Вижте още >>

преди повече от 14 години
11133
0.0
Thumb_sam_1420

Изгрев в цветята

Тишината звучеше в хладната стая.Тя беше будна...Гледаше отмаляла любимото лице и сърцето и се преизпълваше с топлина.Докосна с пръсти голия му гръб,после с устни рамото му и като пеперуден полъх вдиша усещането за любов,витаещо из въздуха.Отпусна глава върху възглавницата и притвори очи.Сънят пак не идваше...От ...

Вижте още >>

преди почти 13 години
10680
0.0
Thumb_dsc00495

Благослов

Когато вятърът утихне и луната изръси звезди, когато нощта се усмихне и моят свят затрепти, тогава искам да си до мен. Да ти разкажа за последния ден, за хората, които видях, за мечтите, които мечтах. Да погалиш с поглед челото ми, да стоплиш с нежност леглото ми. Да ме завиеш кротко, с любов, Да ми ...

Вижте още >>

преди повече от 12 години
9544
0.0
Thumb_parvoleta_madzharska

Огнено вино по залез

Аз помня как целувах раменете на лятото, солени от море и вятър. Помня как го изпиха облаци и отнесоха на юг. Аз тичах по брега да го настигна. Вълните като слепи кученца скимтяха и се гушеха в нозете ми, а аз ги хранех със трохи от светлина и пясък. Кой може да забрави щедростта на лятото. Залезът наливаше ...

Вижте още >>

преди почти 14 години
10738
0.0
Thumb_dimitar_yovkov

Пейзажи и дъга неизгряла

Вълшебно бял, снегът вали, невинно, като тиха изповед. Затрупва минали вини И заклинания молитвени. И в призрачната тъмнина се ражда снежнобяла истина, във храма светъл на нощта, звъни душата ми пречистена. Снежинка с приказни крила във детството за миг ме връща, и гребвам с шепа от снега, че утре няма да е ...

Вижте още >>

преди повече от 14 години
11012
0.0
Thumb_jordanka_gospodinova

Понякога и тишината плаче

Без тебе времето се стича, разкъсвано от самота. Дори дъждът не ме обича – смущава чужда тишина. Звездите са красиви в мрака, когато с някой ги делиш, А любовта намира стряха, в очите, щом я споделиш. Защо не мога да те имам за малко повече от миг? Щом моят свят със твойто име е по-различен от преди? Вървя ...

Вижте още >>

преди почти 14 години
10979
0.0
Thumb_527889_3147900470997_1315464555_n

Горещо лято

Не ми се иска да заспивам, рано ми е все още, а и ти къде ли се губиш, по тия летни нощи. Пак ли някъде навън се скиташ, дебнеш за жертва от засада, както лъвицата напада, без жал и без пощада. Но чакай излизам след малко и аз като теб да ловувам, но внимавай, че с мъж щом те хвана, ще хапя, ще ...

Вижте още >>

преди около 13 години
10160
0.0
Thumb_poetry

Орис

С вихри се отдръпна зимата оголи земя, зърна и звуци, под топъл бял кожух преспаха образи на златоливни ниви!   Земя на хляб, на вино и мечти, на прадядов глас и ширини, прилумнал род, подирил мир в образи на божии души. В скрижали вехти написа своя нов живот, на хора в сплетени съдби, а аз носех здравец, ...

Вижте още >>

преди около 12 години
9648
0.0
Thumb_vihren_mihailov

Въглен в пепелта на нощите ми

Не искам да съм Не искам да съм моден и циничен, форматът ви да се стърже във кръвта ми, а навикът пък, вместо любовта ми; моделите ви – фар във моя път а изборът ви – кръст във мойта плът; прогресът ви да търси мойта пот, а вените ми, вплетени в хомот. Не ща ви хляба, знамето и бога, и лицемерната ви тога, ...

Вижте още >>

преди повече от 14 години
10595
0.0
Thumb_valentina_kostova

Коктейл от звезди и комети

Къде ми е лятото, моето лято с морето и златните пясъци, с изгрев посипал хоризонта със злато със смях и весели крясъци.   Къде е небето с облаци бели и слънце усмихнато щедро, с гларуси палави над нас полетели в утро прохладно и ведро. Къде е момичето с очи на сърна, къде без да каже замина – стои на ...

Вижте още >>

преди около 14 години
9480
0.0
Thumb_denica_peeva

Посвещение

На заспалия град кой разплака капчуците? Кой на южния вятър сложи крила? Това са поетите – с очи недоспали. Това са поетите – с раними сърца. На замръзнал от мъка кой изплете надежда, за да стопли в живота му всички следи ? Това са поетите – със слова незамлъкнали. Това са поетите с чисти души. ...

Вижте още >>

преди повече от 13 години
9942
0.0
Thumb_jordanka_gospodinova

Сто причини за щастие

Къде си в тази стихнала безоблачност? Намери вятър, за да долетиш и в шепите си синева ми носиш... Нима решил си да ме задържиш? Но вече някак си не ми подхожда... Отдавна свлякох звездния сатен – над дрипите на голата си кожа обличам само земния си ден. Защото твърде дълго бях въздушна (и нищо, че в съня си ...

Вижте още >>

преди около 14 години
10380
0.0
Thumb_valeri_stankov

Поети, капки и звуци

Тъй както в сетните минути осъденият на разстрел сънува сребърни кошути да бягат през бодлива тел, а през шпионката под вежда го гледа надзирател строг и няма никаква надежда, че може да го види Бог, тъй както във приют за луди – не арестуван във куплет, поетът мачка пеперуди със всеки ненаписан ред, тъй както ...

Вижте още >>

преди почти 15 години
11736
0.0
Thumb_galena_vorotinceva

Под сенките на кукувото лято

Нямам либе – първа обич, нито втора, нито трета. Може пък да ме споходи като ида на небето. Тук не смогнах, не сколасах, нещо все не ми достигна – хем сто вятъра препасах, и се спъвах, и се вдигах – всичко вдън земя потъна. Но не искам лоша дума. Камък и дърво обърнах – значи – сигурно си струва. Някой днес ...

Вижте още >>

преди около 14 години
10373
0.0
Thumb_botev

"Тютюн" и "Майце си" да отпаднат от учебната програма?

Това гласи предложение на МОН - вече да не се изучават и "Моята молитва" на Ботев, вапцаровото "Вяра", както и шекспировият "Хамлет". Днес министър Клисарова отрече подобни промени

Вижте още >>

преди повече от 12 години
10194
0.0
Thumb_denica_peeva

Тревожно задъхана

Защо не видях на слънцето залеза, вятъра защо не догоних, цъфтежа на лятото – защо не запазих в хербарий от млади луни? Все бързах за някъде, тревожно задъхана. Крайпътните камъни в дългите дни, трасираха стъпките ми заспали, преди да разсъмне дори. Как ли сега с очите си тъжни, да разтопя заледена роса? ...

Вижте още >>

преди повече от 14 години
9782
0.0
Thumb_yuliana

Душа като пчела през зимата

Така добра и влюбена във хората ме правиш ти. Орисваш ли ме, зимо? Защо, Душа, като врата разтворена, попиваш нежност зрима и незрима? И като в храм, молитвено изтръпнала, мълчиш, Душа, за ласки зажадняла. Но днес не си ни черна, ни помръкнала... Снегът отвън и теб направи бяла.   Душата ми ...

Вижте още >>

преди почти 15 години
11260
0.0
Thumb_nedqlka_avreiska

Ще бъда боса

Днес хвърлям люспите си, змийска кожа- за кой ли път Душата ми более. Думите, в торбичка от свѝла ще сложа и ще ги хвърля в облаци големи. Ще бъда няма. И под шапка невидимка бисери, сълзите си ще скрия. Пак ще съм незнайната Лунна любимка, когато срещу нея по вълчи вия. Ще бъда боса. Без пантофки от ...

Вижте още >>

преди почти 8 години
20259
0.0
Thumb_slavimir_v_muzeq_na_d._debelqnov

Нямам нужда от гръмки слова

Разправят, че всичко било суета, че нямало нищо ново под слънцето. Но човек преоткрива вечни неща, когато сам е бездънен. Не умувам безсмислено кой е пръв – съдбата или талантът. Всеки трябва да бъде такъв, какъвто може да стане. Никой не е така богат на време и ситуации, че да пилее на вятъра самородните ...

Вижте още >>

преди около 14 години
11848
0.0
Thumb_anna_kolchakova

Нищичко да не пропускаме

Животът ми свършва, а не съм ти се още нарадвала Ненаситна съм, ненагледни мой, а изтича той. Кажи ми, бе Господи, това правилно ли е – да не сме вечни, когато обичаме? Непрекъснато искам ръцете ти, искам уюта ти, ненаситна съм, ненагледни мой, ненаситна съм. Наближава самотно космическо лутане. Нека да не ...

Вижте още >>

преди повече от 14 години
11321
0.0
Thumb_mariya_yanakieva

Рисувам тишина

Не си ли като всичките сезони – цъфтиш от радост в клонче на тъга, валиш от страсти в лудите мусони – изгряваш в плач и в чакана дъга. Не си ли китна като жарко лято – събличаш страхове, тешиш с вълни и с полъха на мирен бриз която хладиш човешки огнени вини. Не си ли позлатена в свойта зрялост – с ...

Вижте още >>

преди повече от 13 години
10025
0.0
Thumb_yuliana

Не в риалити, а в реалности

Какво е истина? – Пресечна точка на две различни гледни точки. Разделителна линия. Изгодна позиция. Защото ИСТИНАТА това е да те боли, ако се цели във теб. Но ИСТИНАТА това е да стреляш и ти, ако бъдеш за миг ти съдник. Истината е, сякаш, разменна монета с ези и тура – винаги има губещ в играта. Истината не ...

Вижте още >>

преди повече от 14 години
10236
0.0
Thumb_radostblack-1

Мокри пейзажи

Не ми се умира, мой бели красавецо... Под бъзова клонка си крия живота. И рони се цвят дваж по-бял от светкавица и трижди по-тих от прегръдка с гарота. Не сварих подковите на Росинанта си да лъсна до сребърно по калдъръма, вратата навън да избия от пантите и в собствени грешки крака да препъна. Не ми се ...

Вижте още >>

преди повече от 14 години
10280
0.0
© Клуб 50+. Всички права запазени.
Loading

зареждане...