Вход 
Влез чрез Facebook 
Регистрация 
Отива си лятото
Заровило спомени в морския пясък
отива си лятото с последното ято
премрежва очи от нега с перлен блясък
оставило къс от сърцето си с обич богато.
Вижте още >>
преди почти 10 години
2
10006
5.0
club50plus.bg
За тая болка още няма цяр
Неподслонени нийде стихове из теб мълчат – и как ги носиш? Не ти ли иде да крещиш? Не ти ли иде да си взрив, кълбо въпроси? Из непрочетените твои небеса нима авлигите летят посърнали? Къде, кажи ми, да те отнеса? Живея сам в гнездо от мълнии и гърмели. Отдавна океани от любов не съществуват – пустините са вред. ...
Вижте още >>
преди почти 14 години
10381
0.0
На чаша чай поседнахме с тъгата
Вали, превръща улиците във реки, разплаква къщите, площадите дори дърветата се къпят във сълзи.
Вали, а ние с теб стоим сами. в средата на дъжда почти, застинали очи в очи, потънали във своите съдби.
Вали, и облакът над нас гърми, дъждът ритмично трополи, но ние с теб не чуваме, уви! Защото вече сме сами!
...
Вижте още >>
преди около 14 години
10931
0.0
Благослов
Когато вятърът утихне и луната изръси звезди, когато нощта се усмихне и моят свят затрепти,
тогава искам да си до мен. Да ти разкажа за последния ден, за хората, които видях, за мечтите, които мечтах.
Да погалиш с поглед челото ми, да стоплиш с нежност леглото ми. Да ме завиеш кротко, с любов, Да ми ...
Вижте още >>
преди повече от 12 години
8907
0.0
Изгрев в цветята
Тишината звучеше в хладната стая.Тя беше будна...Гледаше отмаляла любимото лице и сърцето и се преизпълваше с топлина.Докосна с пръсти голия му гръб,после с устни рамото му и като пеперуден полъх вдиша усещането за любов,витаещо из въздуха.Отпусна глава върху възглавницата и притвори очи.Сънят пак не идваше...От ...
Вижте още >>
преди повече от 12 години
10178
0.0
Страхът пропилява света
Всички тези хора с всички тези маски, пристъпват бавно в нощта, един реверанс пред света, продали си бяха те душата.
Като кукли, до един еднакви, сливат се хищно с тълпата, а тя само това и чака поглъща ги в развратна суета.
Ангели на нощта – това са те сега, но на зазоряване крилата им изчезват, обикновени ...
Вижте още >>
преди около 14 години
8919
0.0
Понякога и тишината плаче
Без тебе времето се стича, разкъсвано от самота. Дори дъждът не ме обича – смущава чужда тишина.
Звездите са красиви в мрака, когато с някой ги делиш, А любовта намира стряха, в очите, щом я споделиш.
Защо не мога да те имам за малко повече от миг? Щом моят свят със твойто име е по-различен от преди?
Вървя ...
Вижте още >>
преди повече от 13 години
10453
0.0
Защо ли?..
Любовта, без която не можем!
Вижте още >>
преди около 10 години
9214
0.0
Под сенките на кукувото лято
Нямам либе – първа обич, нито втора, нито трета. Може пък да ме споходи като ида на небето.
Тук не смогнах, не сколасах, нещо все не ми достигна – хем сто вятъра препасах, и се спъвах, и се вдигах – всичко вдън земя потъна. Но не искам лоша дума. Камък и дърво обърнах – значи – сигурно си струва. Някой днес ...
Вижте още >>
преди почти 14 години
9788
0.0
Сто причини за щастие
Къде си в тази стихнала безоблачност? Намери вятър, за да долетиш и в шепите си синева ми носиш... Нима решил си да ме задържиш? Но вече някак си не ми подхожда... Отдавна свлякох звездния сатен – над дрипите на голата си кожа обличам само земния си ден.
Защото твърде дълго бях въздушна (и нищо, че в съня си ...
Вижте още >>
преди почти 14 години
9811
0.0
Орис
С вихри се отдръпна зимата оголи земя, зърна и звуци, под топъл бял кожух преспаха образи на златоливни ниви!
Земя на хляб, на вино и мечти, на прадядов глас и ширини, прилумнал род, подирил мир в образи на божии души.
В скрижали вехти написа своя нов живот, на хора в сплетени съдби, а аз носех здравец, ...
Вижте още >>
преди почти 12 години
9055
0.0
Есен
автор Златина Симеонова
Вижте още >>
преди повече от 11 години
10226
0.0
Автобиографично
лирика
Вижте още >>
преди около 11 години
8490
0.0
Посвещение
На заспалия град
кой разплака капчуците?
Кой на южния вятър
сложи крила?
Това са поетите – с очи недоспали.
Това са поетите – с раними сърца.
На замръзнал от мъка
кой изплете надежда,
за да стопли в живота му
всички следи ?
Това са поетите – със слова
незамлъкнали.
Това са поетите с чисти души.
...
Вижте още >>
преди почти 13 години
9458
0.0
Песни от Австралия
Магьосник съм аз – на дявола адютант. На сърцето си всеки удар ще превърна в диамант. И всички ще ги нанижа на огърлица. С нея красотата ти ще накича. И нека всеки диамант „богиня" те нарича и ти напомня колко магьосникът те обича.
А когато съм пиян като свиня, прости и си спомни за други времена.
И когато ...
Вижте още >>
преди около 14 години
9833
0.0
Навикът да живеем, навикът да мълчим
Навикът да живеем, навикът да мълчим – сиамското ежедневие предателски да търпим.
От кога не сме се срещали в последните сто лета? След залезите горещи – епоха на самота...
В лукавото ежедневие, в двузначната ни игра – вместо небе – безнебие, вместо ези – тура.
В двойнствени аритметики, спъва се звънкия ...
Вижте още >>
преди около 14 години
10568
0.0
Въглен в пепелта на нощите ми
Не искам да съм Не искам да съм моден и циничен, форматът ви да се стърже във кръвта ми, а навикът пък, вместо любовта ми;
моделите ви – фар във моя път а изборът ви – кръст във мойта плът; прогресът ви да търси мойта пот, а вените ми, вплетени в хомот. Не ща ви хляба, знамето и бога, и лицемерната ви тога, ...
Вижте още >>
преди почти 14 години
9997
0.0
Пейзажи и дъга неизгряла
Вълшебно бял, снегът вали, невинно, като тиха изповед. Затрупва минали вини И заклинания молитвени.
И в призрачната тъмнина се ражда снежнобяла истина, във храма светъл на нощта, звъни душата ми пречистена.
Снежинка с приказни крила във детството за миг ме връща, и гребвам с шепа от снега, че утре няма да е ...
Вижте още >>
преди повече от 14 години
10388
0.0
Коктейл от звезди и комети
Къде ми е лятото, моето лято с морето и златните пясъци, с изгрев посипал хоризонта със злато със смях и весели крясъци.
Къде е небето с облаци бели и слънце усмихнато щедро, с гларуси палави над нас полетели в утро прохладно и ведро.
Къде е момичето с очи на сърна, къде без да каже замина – стои на ...
Вижте още >>
преди почти 14 години
8904
0.0
Пуста младост
"Звуци от старата ракла"
Вижте още >>
преди почти 11 години
9655
0.0
Горещо лято
Не ми се иска да заспивам,
рано ми е все още,
а и ти къде ли се губиш,
по тия летни нощи.
Пак ли някъде навън се скиташ,
дебнеш за жертва от засада,
както лъвицата напада,
без жал и без пощада.
Но чакай излизам след малко
и аз като теб да ловувам,
но внимавай, че с мъж щом те хвана,
ще хапя, ще ...
Вижте още >>
преди почти 13 години
9645
0.0
Да обичаме без страх
Спрях от някъде за никъде. Празнотата превърнах в пространство, населих го с вятърни мелници и зачаках всички очакващи.
Безпътицата, друг да я носи; на мен оставете куража да бъда. Целите – друг да постига; пътеки ръбати, усукани в мен да се впиват, с мен да ...
Вижте още >>
преди около 14 години
10936
0.0
Поезията - демоде или не
Размишления в деня на поезията и музиката
Вижте още >>
преди почти 12 години
9102
0.0
Вятърът, с който нощем шептя
Бледнее звездата вечерна, свещица доронва сълза. Завърнах се, сякаш бе вчера, този ден, който днес отлетя.
Сякаш вчера бе, много отдавна, преди сто, или двеста лета. Сега съм отново на прага, разпилял зад гърба си нощта.
И зная, че в миг ще ме грабне, на вчерашна ласка гнева. А утре любов безпощадна, ще ...
Вижте още >>
преди почти 14 години
9244
0.0
Не в риалити, а в реалности
Какво е истина? – Пресечна точка на две различни гледни точки. Разделителна линия. Изгодна позиция. Защото ИСТИНАТА това е да те боли, ако се цели във теб.
Но ИСТИНАТА това е да стреляш и ти, ако бъдеш за миг ти съдник. Истината е, сякаш, разменна монета с ези и тура – винаги има губещ в играта. Истината не ...
Вижте още >>
преди почти 14 години
9722
0.0
Защото светът е любов
Изгрява денят, събужда тревата, дърветата бавно надигат глави, лъчите на слънцето изпиват росата, вълшебство във въздуха синкав трепти.
Политат врабчетата стреснато-сънени, небето изпраща тих благослов. Денят е прекрасен! Така и ще бъде, защото светът е ЛЮБОВ!
Той беше тъжен и не се усмихваше. Живееше ...
Вижте още >>
преди почти 14 години
9548
0.0
Неизвървяните посоки
Мираж е всичко, но нима, то беше толкова отдавна? Какво си спомням? Мараня, и прашен път със стъпка бавна.
И още нещо - свобода,
да извървиш докрай безкрая, копнеж по жълта равнина, опряла в далнината бяла.
И там, накрая на света, където всичко уж завършва, една забързана река, към младостта ми пак ме ...
Вижте още >>
преди почти 13 години
8901
0.0
Послание във времето
лично творчество
Вижте още >>
преди около 11 години
8370
0.0
"Тютюн" и "Майце си" да отпаднат от учебната програма?
Това гласи предложение на МОН - вече да не се изучават и "Моята молитва" на Ботев, вапцаровото "Вяра", както и шекспировият "Хамлет". Днес министър Клисарова отрече подобни промени
Вижте още >>
преди около 12 години
9680
0.0
Пролет в гората
Пролетта вече е дошла, красива е като сълза, цветята са разцъфтели, поляните – позеленели, гората сложи пъстра премяна, не е ли чаровно засмяна? Няма вече зимен сън, всяко животинче е навън, тук е и пчелата работлива, толкова е трудолюбива, от рано е във своята градина и в кофичка прашец събира.
Този материал е ...
Вижте още >>
преди повече от 13 години
11718
0.0
Под прозореца
...децата с усмивка рисуват небе…
Вижте още >>
преди повече от 10 години
8956
0.0
Копнежи с корен
Животът ни има и друга страна, обратна на наште надежди. Има пречупени в полет крила, изтръгнати с корен копнежи.
Внезапни раздели оставят без дъх самотните нощи и дни. Празните чаши прощално звънят разлели щастливи съдби.
И споменът само заспал е в легло, нетърсещо нищо в мрака. Сънен Морфей ни ...
Вижте още >>
преди около 13 години
9740
0.0
Ти идваш
Очакване
Вижте още >>
преди повече от 11 години
8745
0.0
Ще бъда боса
Днес хвърлям люспите си, змийска кожа- за кой ли път Душата ми более. Думите, в торбичка от свѝла ще сложа и ще ги хвърля в облаци големи.
Ще бъда няма. И под шапка невидимка бисери, сълзите си ще скрия. Пак ще съм незнайната Лунна любимка, когато срещу нея по вълчи вия.
Ще бъда боса. Без пантофки от ...
Вижте още >>
преди повече от 7 години
19656
0.0
Нищичко да не пропускаме
Животът ми свършва, а не съм ти се още нарадвала Ненаситна съм, ненагледни мой, а изтича той. Кажи ми, бе Господи, това правилно ли е – да не сме вечни, когато обичаме?
Непрекъснато искам ръцете ти, искам уюта ти, ненаситна съм, ненагледни мой, ненаситна съм. Наближава самотно космическо лутане. Нека да не ...
Вижте още >>
преди около 14 години
10724
0.0
Тревожно задъхана
Защо не видях на слънцето залеза, вятъра защо не догоних, цъфтежа на лятото – защо не запазих в хербарий от млади луни?
Все бързах за някъде, тревожно задъхана. Крайпътните камъни в дългите дни, трасираха стъпките ми заспали, преди да разсъмне дори.
Как ли сега с очите си тъжни, да разтопя заледена роса? ...
Вижте още >>
преди почти 14 години
9192
0.0
Самотен блус
Тук няма никакви кулиси, ни мизансцен, нито декор. Пред вас застанал съм зависим – един душевен стриптийзьор.
Ти, моя публика критична, и съдия, и прокурор, пред тебе само коленича – един душевен стриптийзьор.
Пред теб заставам на колене, отправям ти запитващ взор: дали повярва ти във мене – един душевен ...
Вижте още >>
преди около 13 години
9709
0.0
