Thumb_image038

Да приседна на края на лятото

Свети над моята къща черна луна. Пие я - сякаш е стомна. Вика ме къщата бяла да се прибера. Късно е – аз съм бездомна. Все ми помахва подканящо с бяло перде – нещо ли да ми разкаже? Толкова много далеч съм – самотно щурче нейде, под шумка, в боаза. Свети над моята къща черна луна. Мръква я – бялото пие. ...

Вижте още >>


преди около 8 години
4590
0.0

Thumb_dsc00495

Някога имах мечта

Някога имах мечта – да живея във дом със много деца, да съм сред хора с широки сърца, да ги дарявам със много любов, да пълнят сърцето ми с тих благослов, да разговаряме дълго, със дни и никога да не чувам за тежки беди... Все още имам тази мечта, след като имах много деца, след като бях сред хора с широки ...

Вижте още >>


преди почти 7 години
4543
0.0

Thumb_slavimir_v_muzeq_na_d._debelqnov

Нямам нужда от гръмки слова

Разправят, че всичко било суета, че нямало нищо ново под слънцето. Но човек преоткрива вечни неща, когато сам е бездънен. Не умувам безсмислено кой е пръв – съдбата или талантът. Всеки трябва да бъде такъв, какъвто може да стане. Никой не е така богат на време и ситуации, че да пилее на вятъра самородните ...

Вижте още >>


преди повече от 8 години
4542
0.0

Thumb_vihren_mihailov

Пролуките на времето

От рано все чаках и плаках,                но все се надявах;                кръщавах, прощавах,                до бяс полудявах,                и все се надявах; да питаш, да скиташ и пак да политаш, да мразиш, да тачиш, да влачиш нашето скучно смирение до сетната тъжна капка съмнение. Не е това. А ...

Вижте още >>


преди около 8 години
4515
0.0

Thumb_jivodar_dushkov

Дарен с живот, живот дарявай

Дълбоко съм ви благодарен за името, с което съм наречен, че сляхте с обич „Живо" с „Даре" – в съдбовен знак от вас обречен: дух жизнен аз да разпилявам: с най-чистите си мисли, без остатък. И не да вземам, а да давам – на другите, дори и непознати. А как се случи, не усетих, но „Даре" скоро си остана вкъщи ...

Вижте още >>


преди повече от 7 години
4459
0.0

Thumb_527889_3147900470997_1315464555_n

Писмо до дядо Коледа

Скъпи,дядо Коледа или както там се наричаш, пише ти едно пораснало дете, което сигурно много обичаш. Аз ти пиша от далече, от България, от моето селце, но стига толкоз, идвай вече, вълнува се моето сърце. Че подарък чакам да получа, много хубав и голям, но от тебе да го търся, мене малко ме е срам. Затова с ...

Вижте още >>


преди почти 7 години
4451
0.0

Thumb_dimitar_yovkov

Пейзажи и дъга неизгряла

Вълшебно бял, снегът вали, невинно, като тиха изповед. Затрупва минали вини И заклинания молитвени. И в призрачната тъмнина се ражда снежнобяла истина, във храма светъл на нощта, звъни душата ми пречистена. Снежинка с приказни крила във детството за миг ме връща, и гребвам с шепа от снега, че утре няма да е ...

Вижте още >>


преди почти 9 години
4435
0.0

Thumb_jordanka_gospodinova

Понякога и тишината плаче

Без тебе времето се стича, разкъсвано от самота. Дори дъждът не ме обича – смущава чужда тишина. Звездите са красиви в мрака, когато с някой ги делиш, А любовта намира стряха, в очите, щом я споделиш. Защо не мога да те имам за малко повече от миг? Щом моят свят със твойто име е по-различен от преди? Вървя ...

Вижте още >>


преди около 8 години
4417
0.0

Thumb_denica_peeva

Делнична поезия

Свалих си грима от заучени фрази, на лустрото маската снех и си помислих – „Бог да ме пази, такава ще бъда от днес". На лицемера показах вратата, лъжеца посрещнах със смях. Яростно спрях на крадеца ръката, дадох на бедния хляб. Но лицемера капан ми заложи, верния път лъжеца ми скри. Сънят ми открадна ...

Вижте още >>


преди повече от 7 години
4393
0.0

Thumb_parvoleta_madzharska

Дълбок е кладенецът на душата

Да беше се научил дядо Господ Сигурно вече има перде от облаци върху очите си и се нуждае от светкавична операция. Сега си играе с фигурки от восък - от изгорелите свещи на душите, прави топчета от звезди и ги хвърля... Господи, ослушай се, поспри за миг и взри се пак във мравешката менажерия. Душите ни се ...

Вижте още >>


преди повече от 6 години
4385
5.0

Thumb_mara_chapanova

Рисувам прегръдка за закрила

Понеже бях за всички безобидна, наивна, добродушна бях все оставяна „на втори план" да чакам и да помагам друг                    да стане пръв. Амбициите мои във живота отвъд парадност,                   с помисли добри, не бяха никак модни                   и желани в онези „бурни, героични дни". Сега се ...

Вижте още >>


преди повече от 8 години
4341
0.0

Thumb_denica_peeva

Копнежи с корен

Животът ни има и друга страна, обратна на наште надежди. Има пречупени в полет крила, изтръгнати с корен копнежи. Внезапни раздели оставят без дъх самотните нощи и дни. Празните чаши прощално звънят разлели щастливи съдби. И споменът само заспал е в легло, нетърсещо нищо в мрака. Сънен Морфей ни ...

Вижте още >>


преди повече от 7 години
4328
0.0

Thumb_slava_s_vnuche

Навикът да живеем, навикът да мълчим

Навикът да живеем, навикът да мълчим – сиамското ежедневие предателски да търпим. От кога не сме се срещали в последните сто лета? След залезите горещи – епоха на самота... В лукавото ежедневие, в двузначната ни игра – вместо небе – безнебие, вместо ези – тура. В двойнствени аритметики, спъва се звънкия ...

Вижте още >>


преди повече от 8 години
4318
0.0

Thumb_vihren_mihailov

Да обичаме без страх

Спрях от някъде за никъде. Празнотата превърнах в пространство, населих го с вятърни мелници и зачаках всички очакващи. Безпътицата, друг да я носи; на мен оставете куража да бъда. Целите – друг да постига; пътеки ръбати, усукани в мен да се впиват,                                          с мен да ...

Вижте още >>


преди повече от 8 години
4287
0.0

Thumb_valeri_stankov

За тая болка още няма цяр

Неподслонени нийде стихове из теб мълчат – и как ги носиш? Не ти ли иде да крещиш? Не ти ли иде да си взрив, кълбо въпроси? Из непрочетените твои небеса нима авлигите летят посърнали? Къде, кажи ми, да те отнеса? Живея сам в гнездо от мълнии и гърмели. Отдавна океани от любов не съществуват – пустините са вред. ...

Вижте още >>


преди повече от 8 години
4270
0.0

Thumb_jivodar_dushkov

Самотен блус

Тук няма никакви кулиси, ни мизансцен, нито декор. Пред вас застанал съм зависим – един душевен стриптийзьор. Ти, моя публика критична, и съдия, и прокурор, пред тебе само коленича – един душевен стриптийзьор. Пред теб заставам на колене, отправям ти запитващ взор: дали повярва ти във мене – един душевен ...

Вижте още >>


преди повече от 7 години
4230
0.0

Thumb_genka_01

Апокалипсис (триптих)

Сухи са гераните в полята, демони откраднаха водата. Млъкнаха чешмите сладко струйни. Кротнаха се и реките буйни. Моли се земята с устни сухи, ала Бог и облаците – глухи. Слънцето в небето пълновластно сипе жар и гледа безучастно. Как посърнаха ливади и поляни. Вехнат плодовете необрани. Премаляла в ...

Вижте още >>


преди повече от 7 години
4224
0.0

Thumb_cvete

Две стъпки

Очакване за светлина пробуди моите завеси. Под камъка изби трева и те потърси. Но къде си?   Запомних: под дървета – смях – една търкулната надежда, на прага ми – две стъпки. В тях дъждът косите си изцежда... Очакване за светлина разкъса тънките завеси. При слънцето на гости бях. За тебе питах. Но къде ...

Вижте още >>


преди около 7 години
4206
0.0

Thumb_valeri_stankov

Поети, капки и звуци

Тъй както в сетните минути осъденият на разстрел сънува сребърни кошути да бягат през бодлива тел, а през шпионката под вежда го гледа надзирател строг и няма никаква надежда, че може да го види Бог, тъй както във приют за луди – не арестуван във куплет, поетът мачка пеперуди със всеки ненаписан ред, тъй както ...

Вижте още >>


преди почти 9 години
4182
0.0

Thumb_mariya_yanakieva

Във себе си аз нося...

Във себе си аз нося две жени. Тази, кротката, живее във сърцето. Немирната все някъде лети – вещерна фея, пазеща детето. Едната се усмихва сутринта, а другата тъгува звездни нощи. Едната смела е, приветства обичта, а другата омесва страхове във нощви. Едната е бъбрива и говори мисли, а другата със чувствата ...

Вижте още >>


преди повече от 7 години
4181
0.0

Thumb_vihren_mihailov

Безвремие спряло времето

А всичко е в очите ти и шепот, и свян, и огън, и срам, и късчета нежна печал. Спотаени и силни като тръпнеща жар, крехки като морска пяна, чисти като тишината, омагьосващи и меки като горски мъх, разтревожени и вещаещи като луната, добри като неродена душа. И когато ги боли в утробата им стене дете, и когато ...

Вижте още >>


преди повече от 7 години
4113
0.0

Thumb_anna_kolchakova

Нищичко да не пропускаме

Животът ми свършва, а не съм ти се още нарадвала Ненаситна съм, ненагледни мой, а изтича той. Кажи ми, бе Господи, това правилно ли е – да не сме вечни, когато обичаме? Непрекъснато искам ръцете ти, искам уюта ти, ненаситна съм, ненагледни мой, ненаситна съм. Наближава самотно космическо лутане. Нека да не ...

Вижте още >>


преди повече от 8 години
4093
0.0

Thumb_527889_3147900470997_1315464555_n

Горещо лято

Не ми се иска да заспивам, рано ми е все още, а и ти къде ли се губиш, по тия летни нощи. Пак ли някъде навън се скиташ, дебнеш за жертва от засада, както лъвицата напада, без жал и без пощада. Но чакай излизам след малко и аз като теб да ловувам, но внимавай, че с мъж щом те хвана, ще хапя, ще ...

Вижте още >>


преди повече от 7 години
4084
0.0

Thumb_kristina

Броя чудеса и чудовища

Тичаш. Бързаш. Не осъзнаваш колко важни неща подминаваш. Времето още по-бързо изтича, просто годината се измича. Тичаш. Бързаш. Не осъзнаваш – най-важното разпиляваш. А кое е по-важното – дали неуловимото, или тези пари, влудили ни от необходимост.   И пак – моите вечни душмани. Които сама си отхраних. ...

Вижте още >>


преди повече от 8 години
4064
0.0

Thumb_nedqlka_avreiska

В тишината

В тишината белеят кръстове по хиляди безсмъртни голготи. И вече късно, ужасно късно е за нещо да моля отново живота. А когато тишината заплаче и блесне стигмата Мълчание, светулките подпалват здрача и бяла Вечерница в мен сияе. Тогава аз съм нечия Луна, а ветровете - конче еднорого. И нека плаче тъжна тишина - ...

Вижте още >>


преди повече от 6 години
4044
0.0

Thumb_nina_doncheva

Мечти и молитви

Луната пак слезе в моята стая и тихо донесе лунни петна. Всички ли спят? А аз мечтая! Мечтата е начало на истини в съня. И в топлата вечер южният вятър погали косите ми с нежна ръка. Той е при мен, при мен е и луната не искам да сънувам, не искам и да спя. Луната пак слезе в моята стая и мракът уплашен ...

Вижте още >>


преди почти 9 години
4044
0.0

Thumb_jordanka_gospodinova

Сто причини за щастие

Къде си в тази стихнала безоблачност? Намери вятър, за да долетиш и в шепите си синева ми носиш... Нима решил си да ме задържиш? Но вече някак си не ми подхожда... Отдавна свлякох звездния сатен – над дрипите на голата си кожа обличам само земния си ден. Защото твърде дълго бях въздушна (и нищо, че в съня си ...

Вижте още >>


преди около 8 години
4040
0.0

Thumb_denica_peeva

Щурец в пазвата

Нощта е бяла в свойто пълнолуние и бременна с деня на мъдростта. Щуреца в пазвата и с нежни струни очаква с песен утринта. Под лятната черга земята сънува целувката нежна на белия дъжд. Небето звездни ботуши събува и кротко поляга в узрялата ръж. Суховеят отне на земята всяка надежда за капчица ...

Вижте още >>


преди повече от 7 години
4022
0.0

Thumb_vihren_mihailov

Въглен в пепелта на нощите ми

Не искам да съм Не искам да съм моден и циничен, форматът ви да се стърже във кръвта ми, а навикът пък, вместо любовта ми; моделите ви – фар във моя път а изборът ви – кръст във мойта плът; прогресът ви да търси мойта пот, а вените ми, вплетени в хомот. Не ща ви хляба, знамето и бога, и лицемерната ви тога, ...

Вижте още >>


преди повече от 8 години
4021
0.0

Thumb_anka_djenkova

По голите камъни на пролетта

И ако пък ти, този, същият, който по рождение, знам, да бъдеш добър, си осъден – изтърпиш ме да бъда наоколо ти, както в годините минали – в годините бъдни – всеки път ще получавам по късченце щастие... Но ако някой ден внезапно изчезна, тръгна си тихо, без сбогом за теб си отида – дали пък, питам се аз, забележиш ...

Вижте още >>


преди повече от 7 години
3973
0.0