club50plus.bg

Със Зоя, потомствена авджийка и с ловен стаж близо 40-годишен сме седнали на пусия. През последните години стана даже модно в мъжкото хоби да навлезе женското лоби – казано но кратко жени на лов. Аз съм така да се каже от новите млади ловци. И тъкмо се отворихме, че жените са по-дисциплинирани във всичко, ...

Жени на лов

на Кристина Кирилова

Вижте още >>

преди почти 14 години

10734

Черешово време

на Розалина Ружина

Бела Ружа

Вижте още >>

Срещна ги болката. Пустият му мъдрец! Не го остави да мигне цяла нощ. Едва дочакал да се развидели, набра смелост и потропа на вратата на зъболекарския кабинет. - Влизай, влизай! – чу звънкия глас на медицинската сестра. Пенка работеше вече двадесет години в здравната служба на завода и хората я имаха за ...

10716

5.0

Зъболекарите също плачат

на Христинка Нечева

Вижте още >>

преди повече от 13 години

10675

Вечно бързаме. Бързаме, за да пораснем големи, да хвърлим късите панталони, да ни поникнат мустаци, да ни дойде месечния цикъл, да се хвалим, че вече сме се целували и разбрали, какво значи да преспиш с някого. Бързаме да завършим гимназия, бързаме да се влюбим, после бързаме да се оженим (понякога не толкова ...

Бързотечно

на Любомир Николов

Вижте още >>

10674

Откакто ги помня, моите съселяни си лафят с идиоми. Просто нямат време за дълги приказки. Ако попиташ някого как е, ще промърмори, че е „орта будала" и те подминава. Те са и най-уникалните зевзеци, които съм срещала в живота си. Контактите им се състоят повече в това да си погаждат различни номера и после години ...

Премеждие

на Деница Пеева

Вижте още >>

10671

Снегът се бавеше.Есента дори и без особена сила на власт и авторитет, запазваше своето господство. Светът линееше в меланхолична депресия, оправданието, което лекарите използваха за диагноза, когато не можеха да открият истинската. Дърветата събличаха бавно дрехите от себе си и вече бяха останали само по бельо. ...

Руби

на Розалина Ружина

Вижте още >>

10660

Оня ден станах на 57. Цял живот досега работих, носих, принасях, служих на родина и на фирми всякакви. Търсих духовното и гледах да се задоволявам с малкото, което аз и семейството ми имахме на този свят. Беше ми трудно, когато дъщерята растеше и тази духовност не стигаше, за да ѝ купуваме хубавите дрешки и ...

Отражение - роман - втора глава

на peniashkiplashkoff

На гости при родителите.

Вижте още >>

преди около 11 години

10613

5.0

По стълбите на... живота

на Орлин Баев

Вижте още >>

10609

Малкото сбутано кафе до хотел „Плиска" приюти тяхната спонтанна симпатия. Тя не помни как точно започнаха разговора. Беше нещо за цигарите – за вечно отлаганото намерение на пушача да се избави от този вреден навик. После заговориха за поезия. Странни и интересни бяха разсъжденията му. Пишел. Не печатал. ...

Следата

на Катя Славова

Вижте още >>

преди повече от 14 години

10587

Татко често казваше: "Никой не е по-голям от хляба." Когато бях малко момче не можех да разбера как така никой не е по-голям от хляба. Досещах се, че в тези думи има някакъв таен смисъл, който само възрастните разбират, но не смеех да попитам какво значи, защото си мислех, че ще ми се смеят. Татко слагаше ...

Хлябът

на Георги Михалков

Вижте още >>

10585

Мъжът отсреща я фиксира. Чувства погледа му като лепкава слуз и леко потръпва. Ново, непознато усещане, странно. Усмихва се,след което отпива бавно от чашата и баавно облизва горната си устна. Подсъзнателно усеща как мъжът отсреща се напряга, дори вижда как една вена отляво на врата му започва да пулсира. ...

Слънчогледи за Пепеляшка

на Бенра

Вижте още >>

10559

Преди животът на Георги течеше, както казват, по релси. Работа, семейство, грижи. Нямаше време да си отдъхне. Децата растяха, искаха си своето – дрехи, вещи, училище, развлечения. Жената и тя – първо поде въпроса за жилището, после за обзавеждането, колата, че и вила... И още не се бяха пенсионирали, дойде ...

Живот между две епохи

на Кристина Кирилова

Вижте още >>

10506

Мамо, мамо, мамо... и да знаеш, страхотно е и има едни големи фонтани, които разпръскват водата навсякъде чак до краката ти и се образуват причудливи фигури, и има музика и-и-и – дъщеря ѝ звучеше толкова развълнувана, че думите се прескачаха една през друга – и, знаеш ли, знаеш ли... ох, мамо, трябваше да си тук, ...

Цената

на Бенра

Вижте още >>

10499

Предколеден допир до искрената и неподправена доброта и чистота на двама силни млади хора.

Възможно е

на Тинко Дончев

Вижте още >>

преди повече от 11 години

10488

Зорница се възстановяваше бавно. Дните минаваха в леки упражнения, масажи, лекарства, прегледи, изследвания. Правеше и кратки разходки с болногледачката, която намери Иво. Той не я изпускаше от поглед. Бдеше като сокол. Опастността все още не беше преминала. От седмица на седмица свежестта и се възвръщаше, ...

Светът е малък - пета последна част

на Лили Панайотова

Вижте още >>

преди повече от 13 години

10451

Елеонора вървеше бавно към моста.Облякла бе най-хубавата си рокля – червена, дълга, обвиваща се около крахката ѝ снага. Меките кестеняви къдри се диплеха по гърба, а по нежното ѝ лице нямаше никакъв грим. Ето я реката,която щеше да я приюти и повече няма да ѝ се налага със сетни сили да се изправя след поредния ...

Трохи живот

на Розалина Ружина

Вижте още >>

10443

Тя беше обикновено момиче. Само дето умееше да чува тишината. Дали тази ѝ способност я плашеше? Не! Но я принуждаваше да страни от хората и да попада с часове в свой собствен свят. Свят на багри, облечени в звуци; на светлина, пееща за истини и красота; на болка, режеща с крясъци; на обич, примамваща гальовно... ...

Кладенци на звуци

на Розалина Ружина

Вижте още >>

10388

С изискан поклон сервитьорката подаде менюто и почтително - на метър в страни, зачака. Приглушеният шепот и отразените възклицания от салона накараха Михаил да се отпусне. В кожената папка бяха изброени десетки ястия, които още не бе опитвал, а докато се двоумеше с какво да започне, някой се настани насреща му. - ...

Нещо не е наред

на Симеон Христов

Вижте още >>

10376

- Свалям цената с триста лева и си стискаме ръцете. - отсече Манол. Върлинестият клиент омърлушено затърка очилата, вперил поглед в момичето до себе си. То пък, толкова запленено гледаше опела, че продавачът вече предвкусвашe продажбата. - Става! - предаде се сухарът. За сватбата е... - едва ли не се оправда той, ...

Търговецът с печален образ

на Симеон Христов

Вижте още >>

10346

Борето вървеше,вървеше,вървеше...След вече толкова години неговата прегърбена походка не привличаше вниманието на жителите на красивия южен град.Той беше неделима част от улиците,от пейките,от студа и жегата,от дребните души на 21 век... Един от местните бизнесмени,опазил чистотата на сърцето си и добротата ...

Безпътна душа

на Розалина Ружина

Вижте още >>

10338

Забранено за лица под...81 години

на

Петя Божилова

Вижте още >>

преди почти 12 години

10258

Срещам я няколко пъти седмично. Сигурно е около деветдесетгодишна. Или поне на толкова изглежда. Излиза от къщата на пра- пра- внучката си и тръгва доста чевръсто. Не се отдалечава много. Само до завоя след хотела и се връща. Страхува се от колите. После прави завой и пак така. Заговори ме още първия път. ...

Години?

на Вирджиния Блак

Вижте още >>

преди повече от 14 години

10252

разказ от Георги Михалков. Част Първа

Неочаквана сполука

на

Вижте още >>

преди почти 12 години

10227

Все по уверено пристъпваше напред. Загърбваше тревогите и преборил страха, вървеше без да спира. Знаеше, че трудното предстои. Там на ръба, където парапетът липсваше, навярно погълнат от вълните, щеше да разбере истината. Забеляза го едва на третата година и благославяше късмета си, защото това лято за малко не ...

Кеят към безкрая

на Симеон Христов

Вижте още >>

преди около 13 години

10205

В моя край не растат смокини. Първо – защото е безводен и летата са сухи и горещи и второ – зимите са студени и продължителни, а виелиците затрупват всичко – няма път, няма пъртина. За първи път видях смокиня, когато бях в шести клас и лятото заминах на пионерски лагер в Созопол. Всяка сутрин под строй ни ...

Дърво – Чудо

на Деница Пеева

Вижте още >>

преди повече от 13 години

10199

Разказ от Георги Михалков

Чудатият човек

на

Вижте още >>

преди повече от 11 години

10184

Дана разбра, че трябва да свикне с тишината. Цял живот бягаше от самотата, но тя я преследваше неотлъчно по всяко време. И в препълнените салони, където отиваше, и сред много хора, и у дома сред близките я усещаше, като клеймо на съдбата, от което нямаше измъкване. Може би, за да избяга от самотата, отрано се ...

Клетката

на Хана Алекс

Вижте още >>

10176

Точно, когато Звездите си говорили помежду си за хората на Земята, за това колко капризни, алчни и лоши вече са, от сълзите на Звездата майка се отронила сълза. Всички добре знаем, че една сълза от Звезда се нарича Падаща Звезда. И разбира се тази сълза паднала върху Земята, в един от най - богатите квартали. ...

Падаща звезда

на Ели Зарева

Вижте още >>

10172

Някакво необяснимо вълшебство царуваше в нощта преди Коледа. Сякаш хората забравяха проблемите си, ставаха по–добри и сърдечни, направили равносметка на живота си през изминалите 365 дни. Началото на тези свети празници и краят на старата година носеха надежда в сърцата на хората, че новата ще бъде изпълнена с ...

Тиха нощ, свята нощ

на Боряна Върбанова

Вижте още >>

10158

Снимката

на Живодар Душков

Разказ от Живодар Душков

Вижте още >>

10120

Валеше тихо и кротко. Земята жадно гълташе живот и зеленото ставаше по-зелено, цветята се кипреха в изумителни багри. Фунийките лилави като дълбините на океана, жълтурчета като малки топли слънца, теменугите сини като неизсъхнало индиго, розите червени като гребена на петлите, зелените тревички с изправени стъбла ...

Дъжд

на Вирджиния Блак

Вижте още >>

преди почти 14 години

10118

Погали с ръка пожълтелите образи и очите ѝ се напълниха със сълзи. Изтри ги с трепереща ръка. Като вчера си спомняше как се качват на влака за България. – Само за малко отиваме, Илонка, само за малко, докато майка ти оздравее – баща ѝ я галеше по главата утешително, а очите на майка ѝ блестяха с непознат ...

У дома

на Бенра

Вижте още >>

преди почти 14 години

10079

Утринта е като нежна целувка. Прохладно е, а небето е дълбоко, бездънно и светлосиньо. Гледаш го и сякаш се рееш горе като птица. Летиш, летиш и ти е толкова леко на душата. Радваш се на утринта, на прохладния като въздишка вятър, на всичко, което те заобикаля. Още е рано, но след малко един след друг в кафенето ...

Мечтата на Васка

на Георги Михалков

Вижте още >>

10077

Виолетка отново "беше в притеснение", както често мислеше за себе си тя. Винаги си е била такава – уплашена и очакваща да се случи нещо недобро. Но откакто заживя сама с двете си деца и възрастна майка, състоянието на страх стана постоянно. Сърцето и винаги беше свито. Имаше обяснение, разбира се. Но не и ...

Роза в саксийка

на Венета Григорова

Вижте още >>

10070

Седеше и се взираше в улицата. Две деца, 10-12 годишни, се блъскат, заливайки се от смях. Възрастен господин с филцова шапка – леко поизтъркана, но нахлупена с достойнство, им се скарва и те показват среден пръст зад гърба му, след което подновяват блъскането. Млада жена – категорично под трийсетте, в ...

Прозорец към света

на Бенра

Вижте още >>

10062