Творчество

Normal_105

Иконна живопис и акварели в света на Ваня Петрова

"Рисувам, когато съм спокойна, искам иконите ми да привличат с благ поглед и от тях да струи светлина, а не да отблъскват хората", категорична е художничката Ваня Петрова. Тя е притеснителна и лаконична, когато разказва за себе си. Разбирам, че общата изложба с колегите й Петя Антонова, Огнян Драгойков и Мария Митева я променила, станала е по уверена. Отминали са само четири месеца от представянето им в Художествена галерия в Русе. Авторите от Дунавската задруга и Задругата на майсторите на художествените занаяти в Пловдив през месец декември показаха своите икони и предизвикаха интерес сред почитателите. "Тази изява за мен се оказа поредното изпитание, проверих не само творческите си сили, но и усетих как ме приемат хората", припомня си Ваня Петрова и допълва, че е благодарна на своите колеги и приятели за откровените разговори. Споделените радостни мигове са ценни за нея, разбира доколко е успяла да докосне аудиторията, какво е пропуснала и как да развълнува почитателите си. Изявата зарадвала и дъщеря й Надя, която подкрепила талантливата си майка и помагала в деня на

Вижте още >>


преди повече от 4 години
2
9485
5.0

Thumb_252592_4033194220852_243714672_n

Децата на 90-те

Помниш ли ти, пораснало дете, колко хубаво бе да растем през деветдесетте? От агресия и технология необременени, винаги щастливи, весели, засмени... Без джаджи и компютърни игри военни, само забавления истински и пълноценни - игра на топка, стражари и апаши колко безценни са спомените наши... Волейбол ...

Вижте още >>


преди повече от 1 година
14027
0.0

Thumb_darove

У дома за Коледа

В дома беше необичайно тихо. Не се чуваше детски смях, нито стъпки по коридорите. Повечето деца бяха извън дома за празниците, а тези, които оставаха се бяха сгушили под дебели юргани заради студа. Навън зимата се вихреше в цялата си стихия. Дебела, бяла пелена беше покрила дърветата, гората спеше своя зимен ...

Вижте още >>


преди около 2 години
18086
5.0

Thumb_nedqlka_avreiska

Ще бъда боса

Днес хвърлям люспите си, змийска кожа- за кой ли път Душата ми более. Думите, в торбичка от свѝла ще сложа и ще ги хвърля в облаци големи. Ще бъда няма. И под шапка невидимка бисери, сълзите си ще скрия. Пак ще съм незнайната Лунна любимка, когато срещу нея по вълчи вия. Ще бъда боса. Без пантофки от ...

Вижте още >>


преди около 2 години
8494
0.0

Thumb_articles

Едно фадо, любов?!

Не се обръщай назад... Усмивка през рамо ни стига. Животът е сластно фадо, любовта – недочетена книга. Притварям клепачи – листца от ириси падат, и падат. Покланя се горда тъга за танц – непокорна и млада. Развихрям се – ябълков цвят в прегръдка на вятъра южен – танцувам. Танцувам... Сълза парва бузата. Тъй ...

Вижте още >>


преди около 2 години
18890
0.0

Thumb_articles

Железопътен спомен

Пътувах аз с колата стара покрай счупената ЖП гара и в ума ми се въртеше песен изпълнена отдавна с глас чудесен. Та тази песен чудновата дълбоко бръкна ми в душата и в миг усетих тръпка стара затуй паркирах до довара. Бях сам, а нежния гласец звънтеше в мен като звънец и в кратък миг, от чудо озарен образ ...

Вижте още >>


преди около 2 години
18023
0.0