Иконна живопис и акварели в света на Ваня Петрова

Художничката изненадва почитателите си с изложба през месец май
Normal_105

Ваня Петрова/вляво/ и дъщеря й Надя

"Рисувам, когато съм спокойна, искам иконите ми да привличат с благ поглед и от тях да струи светлина, а не да отблъскват хората", категорична е художничката Ваня Петрова. Тя е притеснителна и лаконична, когато разказва за себе си. Разбирам, че общата изложба с колегите й Петя Антонова, Огнян Драгойков и Мария Митева я променила, станала е по уверена. Отминали са само четири месеца от представянето им в Художествена галерия в Русе. Авторите от Дунавската задруга и Задругата на майсторите на художествените занаяти в Пловдив през месец декември показаха своите икони и предизвикаха интерес сред почитателите. "Тази изява за мен се оказа поредното изпитание, проверих не само творческите си сили, но и усетих как ме приемат хората", припомня си Ваня Петрова и допълва, че е благодарна на своите колеги и приятели за откровените разговори. Споделените радостни мигове са ценни за нея, разбира доколко е успяла да докосне аудиторията, какво е пропуснала и как да развълнува почитателите си. Изявата зарадвала и дъщеря й Надя, която подкрепила талантливата си майка и помагала в деня на изложбата.

Докато разговаряме, Ваня не пропуска и случката с любимата си икона - света Петка, покровител на занаятчиите. По традиция майсторите на художествените занаяти в Русе редят изложба на 14 октомври. На този ден Дунавската задруга приема в редиците си и млади членове, сред които е иконописецът Ваня Петрова. Така миналата година Татяна Колева, председател на задругата, възлага на художничката да нарисува икона на покровителката. Поръчката е изпълнена за празника, но в църквата "Света Петка" свещеникът предупредил, че иконата може да не бъде осветена. Според него били нарушени църковните канони при изписването на образа на светицата. Ваня и досега се вълнува, припомняйки си този момент. "Изведнъж краката ми се подкосиха", допълва тя и уточнява, че всичките й колеги мълчаливо я подкрепили и очаквали с притаен дъх волята на Негово преосвещенство Русенския митрополит Наум. За радост на присъстващите, той осветил иконата и ги благословил. А иконата днес е в уютния комплекс на майсторите и ги закриля. И за да не се повтарят неловките моменти, Ваня продължава да овладява тънкостите на иконната живопис. Въпреки строгите канони, тя не скрива, че влага и частица от себе си. Рисуването не може да се обяснява с думи, то е в душата, която бавно, но уверено се излива върху белия лист. Затова и очите на Ваня греят, когато разкрива и другата си любов - акварелите, началото на творческия път. Влюбена е в магията на нежните ефекти върху белия лист. Като пролетни послания оживяват цветята й. Те са от приказния свят на Андерсен - живи, всяко едно със своя тайна или история, сътворена с обич. Разбирам, че сред любимите й цветя са розата, лалето, маковете, маргаритите.

През 2008 г. частна галерия "Силвена" в Русе представя Ваня Петрова. Още си припомня колко смелост й била необходима да събере своите акварели и да ги подреди в малката изложбена зала. Оказало се, че няма нищо страшно в това, а напротив хората ги забелязали, приятелите я подкрепили я да продължава да рисува. Акварелите на Ваня са деликатни като самата нея, а посланията към хората са - да се вгледат в природата и да намерят себе си. Така хармонията със заобикалящия свят ще им помогне да са щастливи и добронамерени.

Освен че рисува, авторката е изработвала сребърни бижута с естествени камъни. За първите накити си спомня с умиление, старала се да бъдат хубави, пробвала, разваляла и пак продължавала с опитите. Спроред нея красотата на всяко едно бижу е във финеса на линиите, формата. А всеки един накит разкрива частица от женската душа. И накрая завършваме разговора с мечтите, защото на Ваня й предстои поредната изложба в Русе през месец май. Този път тя ще бъде посветена на полските макове. Заедно с художничката Емилия Николова, която рисува миниатюри върху морски камъни, ще открият пред почитателите на изобразителното изкуство тайните на красивото цвете -символ на всички лунарни и нощни божества. Колкото до мечтите на Ваня, да - има ги, те са цветни и увличат хората покрай нея в един красив цвят.


Създадена на 25.03.2015 г.

Коментари

  • Dbee3d3df6b847a3000549fcc71106cb?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2ffemale

    Марина Цекова написа:

    Преди повече от 9 години

    Браво на художничката и на авторката,че я е представила на нас,читателите !


  • Dbee3d3df6b847a3000549fcc71106cb?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2ffemale

    Марина Цекова написа:

    Преди повече от 9 години

    Браво на художничката и на авторката,че я е представила на нас,читателите !