Старата циганка

поезия
Normal_500x500apr3_(1)

СТАРАТА ЦИГАНКА

Цял живот си останах бездомница.

Боса минах по тая земя,

а съдбата ми - старата сводница

в тъмна люлка ме залюля.

 

Търсех обич и милост от хората,

ала чужда останах за тях.

Тъмна. Зла.  Като цвете без корен

и прогонвана с камък и смях.

 

Виж очите ми - листите есенни,

заприличах на стара върба.

но вървя през света - тежка циганска песен,

и влека и торба, и съдба.

 

 


Създадена на 23.10.2019 г.

Коментари

  • Fa6883318cc1847b5f778201df4f9d10?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Д. Янев написа:

    Преди повече от 4 години

    Трогателно! Кратко. но толкова силно. Аз съм млад човек но разбирам болката Ви, защото също нося такава..