Старата циганка

поезия
Normal_500x500apr3_(1)

СТАРАТА ЦИГАНКА

Цял живот си останах бездомница.

Боса минах по тая земя,

а съдбата ми - старата сводница

в тъмна люлка ме залюля.

 

Търсех обич и милост от хората,

ала чужда останах за тях.

Тъмна. Зла.  Като цвете без корен

и прогонвана с камък и смях.

 

Виж очите ми - листите есенни,

заприличах на стара върба.

но вървя през света - тежка циганска песен,

и влека и торба, и съдба.

 

 


Създадена на 23.10.2018 г.

Коментари

Все още няма коментари