Творчество

Normal_105

Иконна живопис и акварели в света на Ваня Петрова

"Рисувам, когато съм спокойна, искам иконите ми да привличат с благ поглед и от тях да струи светлина, а не да отблъскват хората", категорична е художничката Ваня Петрова. Тя е притеснителна и лаконична, когато разказва за себе си. Разбирам, че общата изложба с колегите й Петя Антонова, Огнян Драгойков и Мария Митева я променила, станала е по уверена. Отминали са само четири месеца от представянето им в Художествена галерия в Русе. Авторите от Дунавската задруга и Задругата на майсторите на художествените занаяти в Пловдив през месец декември показаха своите икони и предизвикаха интерес сред почитателите. "Тази изява за мен се оказа поредното изпитание, проверих не само творческите си сили, но и усетих как ме приемат хората", припомня си Ваня Петрова и допълва, че е благодарна на своите колеги и приятели за откровените разговори. Споделените радостни мигове са ценни за нея, разбира доколко е успяла да докосне аудиторията, какво е пропуснала и как да развълнува почитателите си. Изявата зарадвала и дъщеря й Надя, която подкрепила талантливата си майка и помагала в деня на

Вижте още >>


преди около 10 години
2
12508
5.0

Thumb_articles

Какво любов е, дявол да го вземе?

КАКВО ЛЮБОВ Е, ДЯВОЛ ДА ГО ВЗЕМЕ? Измислил я е някой първобитен луд. А ние – папагалите – гърла дереме: „Обичам те! Родени сме един за друг!" Затваряме очи и хоп! – във пропаст. Трошиме кости, махаме с ръка. Сърцето скърца разглобено, хлопа. Бучи в нас най-поройната река. Какво любов е и кого да питам? ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8874
0.0

Thumb_v._marincheva

Страхът пропилява света

Всички тези хора с всички тези маски, пристъпват бавно в нощта, един реверанс пред света, продали си бяха те душата. Като кукли, до един еднакви, сливат се хищно с тълпата, а тя само това и чака поглъща ги в развратна суета. Ангели на нощта – това са те сега, но на зазоряване крилата им изчезват, обикновени ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
8798
0.0

Thumb_articles

Най – незабравимият коледен дар от Кристина Кирилова

Привечер. Или по-точно 16 часа на 22 декември. Годината не е от значение. Отвън се заформяше бяла приказка. Въпреки че се стелеха рядко и бяха съвсем миниатюрни, снежинките упорито покриваха с белотата си сивия пейзаж на оголените без листа дървеса и осиротялата без цветя и растения земя. Увлечени в ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8794
0.0

Thumb_articles

Добро за Коледа от Петя Стефанова

(Криле за теб, земя за мен, Господи!) В разплакания стих те срещнах, да газиш в заблатената безпътица, захвърлил риза, разсъблечен, да молиш за утеха – глътчица. Наметнах старите ти стъпки и с въглен ти чертаех пътища, приших на празнините кръпки. Крила заших. Завърших те. В разплакания стих те срещнах. ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8793
0.0

Thumb_valentina_kostova

Коктейл от звезди и комети

Къде ми е лятото, моето лято с морето и златните пясъци, с изгрев посипал хоризонта със злато със смях и весели крясъци.   Къде е небето с облаци бели и слънце усмихнато щедро, с гларуси палави над нас полетели в утро прохладно и ведро. Къде е момичето с очи на сърна, къде без да каже замина – стои на ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
8783
0.0

Thumb_dimitar_yovkov

Неизвървяните посоки

Мираж е всичко, но нима, то беше толкова отдавна? Какво си спомням? Мараня, и прашен път със стъпка бавна. И още нещо - свобода, да извървиш докрай безкрая, копнеж по жълта равнина, опряла в далнината бяла. И там, накрая на света, където всичко уж завършва, една забързана река, към младостта ми пак ме ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8772
0.0

Thumb_dsc00495

Благослов

Когато вятърът утихне и луната изръси звезди, когато нощта се усмихне и моят свят затрепти, тогава искам да си до мен. Да ти разкажа за последния ден, за хората, които видях, за мечтите, които мечтах. Да погалиш с поглед челото ми, да стоплиш с нежност леглото ми. Да ме завиеш кротко, с любов, Да ми ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
8770
0.0

Thumb_263862_166326176765743_4523013_n

Нямам право

Защо ме гледаш тъжно и смутено, защо навеждаш ти глава? Защо лицето ти поруменява и въздишка се изтръгва от гръдта. Зная, че си влюбена във мен и очакваш с трепет всеки божи ден да почукам аз на твоята врата, а ти да ме посрещнеш с топлота. Но зная, че не мога да те имам. Ще бъдеш ти приятелка добра, ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
8746
4.0

Thumb_ilia_mihailov

Кабо да Рока

Стоях десетина минути безмълвен на скалистия бряг край най-западната точка на атлантическото крайбрежие и следвах с поглед бавно оттеглящата се вода. После слязох. Подвластен на трудно обяснимо желание, ей така, както си бях с обувките, поех по океанското дъно. Метър, два, десет, сто... Този материал е ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8744
0.0

Thumb_articles

Архив от любов

И се разнесе прах по пръстите ми. Прах от архивите на любовта. Кожата ми настръхна, а наоколо замириса на любов. В слънчевите лъчи се отразяваха усмивки от миналото, а мирисът на любов и усетът за по – добър живот превзе и тази минута, която часовникът отброя. Часовник, който млъкна, когато разбра, че затворих ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8718
0.0

Thumb_articles

Коледа от Румяна Й. Симова

Коледа купете си кибрит нищо че си нямате камина нито печка с газ да бъде скрит може да ви трябва догодина Коледа подаръци и глъч суета превземки и пресита някъде като мъждукащ лъч малка продавачка скита Коледа купете си кибрит

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8714
0.0

Thumb_articles

Вълшебните коледни звънчета от Румяна Капинчева

Боряна взе дистанционното и запали камината. Беше от ония електрическите. За истинска нямаше време да мисли. Тя извади бутилка червено вино, взе една чаша и седна във фотьойла. Наля си и отпи една глътка. Днес беше Коледа. Истинска Коледа, а тя беше сама. Баща й и майка й бяха заминали на пътешествие във ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8713
0.0

Thumb_lubomir_nikolov

Бели лястовици на плажа

Мамещо, слънцето показа челото си над синия безкрай на хоризонта, златната червеникава пътека достигна студения бряг и хвърли дълги сенки зад чадърите на плажа. Влажният пясък отразяваше стъпките на мъжа – в началото плахи, после все по-дълбоки и раздалечени. Той обичаше да посреща деня, тичайки покрай хладките ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
8628
0.0

Thumb_articles

В приказната коледна вечер от Диана Костадинова

В приказната коледна вечер зимни акорди се чуват, по прозорците неспирно играят замръзнали клони, ветровете вдигат снежни кълба до небето и се надуват, а от елхичките бели, бавно снега като пепел се рони. Чувам да почуква странно дребен скрежец по стъклата и всичко вън вече е покрито с нова, бяла пелерина. ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8626
0.0

Thumb_articles

Преди Коледа от Димитър Йовков

Вълшебно бял снегът вали, невинно, като тиха изповед. Затрупва минали вини и заклинания молитвени. И в призрачната тъмнина, се ражда снежнобяла истина. Във храма светъл на нощта, звъни душата ми пречистена. Снежинка с приказни крила, във детството за миг ме връща. И гребвам с шепа от снега, че утре няма да е ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8619
0.0

Thumb_articles

Без заглавие

Когато ти е тъжно и не виждаш светлинка в тунела, когато ти е прекалено трудно да отвърнеш на нечия усмивка. Когато си самичък, затворил се в стаичката малка, когато се разхождаш под дъжда и няма кой сълзите твои да изтрие. Когато ти е ужасно трудно да захвърлиш всичко и да кажеш – „Почвам отначало". Аз ще ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8611
0.0

Thumb_articles

Св. Валентин

За празника на влюбените – св. Валентин искам от любимия подарък само един например малко букетче цветя, но набрани от всички страни на тази земя. И да ми го поднесе сред приказен рай например Таити, Халкидики, Хавай че отдавна аз си копнея аз си мечтая да видя с очите си тази омая. Може и малко пръстенче, ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8590
0.0