Творчество

Normal_105

Иконна живопис и акварели в света на Ваня Петрова

"Рисувам, когато съм спокойна, искам иконите ми да привличат с благ поглед и от тях да струи светлина, а не да отблъскват хората", категорична е художничката Ваня Петрова. Тя е притеснителна и лаконична, когато разказва за себе си. Разбирам, че общата изложба с колегите й Петя Антонова, Огнян Драгойков и Мария Митева я променила, станала е по уверена. Отминали са само четири месеца от представянето им в Художествена галерия в Русе. Авторите от Дунавската задруга и Задругата на майсторите на художествените занаяти в Пловдив през месец декември показаха своите икони и предизвикаха интерес сред почитателите. "Тази изява за мен се оказа поредното изпитание, проверих не само творческите си сили, но и усетих как ме приемат хората", припомня си Ваня Петрова и допълва, че е благодарна на своите колеги и приятели за откровените разговори. Споделените радостни мигове са ценни за нея, разбира доколко е успяла да докосне аудиторията, какво е пропуснала и как да развълнува почитателите си. Изявата зарадвала и дъщеря й Надя, която подкрепила талантливата си майка и помагала в деня на

Вижте още >>


преди около 10 години
2
12508
5.0

Thumb_articles

Преди Коледа от Димитър Йовков

Вълшебно бял снегът вали, невинно, като тиха изповед. Затрупва минали вини и заклинания молитвени. И в призрачната тъмнина, се ражда снежнобяла истина. Във храма светъл на нощта, звъни душата ми пречистена. Снежинка с приказни крила, във детството за миг ме връща. И гребвам с шепа от снега, че утре няма да е ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8619
0.0

Thumb_articles

В приказната коледна вечер от Диана Костадинова

В приказната коледна вечер зимни акорди се чуват, по прозорците неспирно играят замръзнали клони, ветровете вдигат снежни кълба до небето и се надуват, а от елхичките бели, бавно снега като пепел се рони. Чувам да почуква странно дребен скрежец по стъклата и всичко вън вече е покрито с нова, бяла пелерина. ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8626
0.0

Thumb_lubomir_nikolov

Бели лястовици на плажа

Мамещо, слънцето показа челото си над синия безкрай на хоризонта, златната червеникава пътека достигна студения бряг и хвърли дълги сенки зад чадърите на плажа. Влажният пясък отразяваше стъпките на мъжа – в началото плахи, после все по-дълбоки и раздалечени. Той обичаше да посреща деня, тичайки покрай хладките ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
8628
0.0

Thumb_articles

Вълшебните коледни звънчета от Румяна Капинчева

Боряна взе дистанционното и запали камината. Беше от ония електрическите. За истинска нямаше време да мисли. Тя извади бутилка червено вино, взе една чаша и седна във фотьойла. Наля си и отпи една глътка. Днес беше Коледа. Истинска Коледа, а тя беше сама. Баща й и майка й бяха заминали на пътешествие във ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8713
0.0

Thumb_articles

Коледа от Румяна Й. Симова

Коледа купете си кибрит нищо че си нямате камина нито печка с газ да бъде скрит може да ви трябва догодина Коледа подаръци и глъч суета превземки и пресита някъде като мъждукащ лъч малка продавачка скита Коледа купете си кибрит

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8714
0.0

Thumb_articles

Архив от любов

И се разнесе прах по пръстите ми. Прах от архивите на любовта. Кожата ми настръхна, а наоколо замириса на любов. В слънчевите лъчи се отразяваха усмивки от миналото, а мирисът на любов и усетът за по – добър живот превзе и тази минута, която часовникът отброя. Часовник, който млъкна, когато разбра, че затворих ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8718
0.0

Thumb_ilia_mihailov

Кабо да Рока

Стоях десетина минути безмълвен на скалистия бряг край най-западната точка на атлантическото крайбрежие и следвах с поглед бавно оттеглящата се вода. После слязох. Подвластен на трудно обяснимо желание, ей така, както си бях с обувките, поех по океанското дъно. Метър, два, десет, сто... Този материал е ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8744
0.0

Thumb_263862_166326176765743_4523013_n

Нямам право

Защо ме гледаш тъжно и смутено, защо навеждаш ти глава? Защо лицето ти поруменява и въздишка се изтръгва от гръдта. Зная, че си влюбена във мен и очакваш с трепет всеки божи ден да почукам аз на твоята врата, а ти да ме посрещнеш с топлота. Но зная, че не мога да те имам. Ще бъдеш ти приятелка добра, ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
8746
4.0

Thumb_dsc00495

Благослов

Когато вятърът утихне и луната изръси звезди, когато нощта се усмихне и моят свят затрепти, тогава искам да си до мен. Да ти разкажа за последния ден, за хората, които видях, за мечтите, които мечтах. Да погалиш с поглед челото ми, да стоплиш с нежност леглото ми. Да ме завиеш кротко, с любов, Да ми ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
8770
0.0

Thumb_dimitar_yovkov

Неизвървяните посоки

Мираж е всичко, но нима, то беше толкова отдавна? Какво си спомням? Мараня, и прашен път със стъпка бавна. И още нещо - свобода, да извървиш докрай безкрая, копнеж по жълта равнина, опряла в далнината бяла. И там, накрая на света, където всичко уж завършва, една забързана река, към младостта ми пак ме ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8772
0.0

Thumb_valentina_kostova

Коктейл от звезди и комети

Къде ми е лятото, моето лято с морето и златните пясъци, с изгрев посипал хоризонта със злато със смях и весели крясъци.   Къде е небето с облаци бели и слънце усмихнато щедро, с гларуси палави над нас полетели в утро прохладно и ведро. Къде е момичето с очи на сърна, къде без да каже замина – стои на ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
8783
0.0

Thumb_articles

Добро за Коледа от Петя Стефанова

(Криле за теб, земя за мен, Господи!) В разплакания стих те срещнах, да газиш в заблатената безпътица, захвърлил риза, разсъблечен, да молиш за утеха – глътчица. Наметнах старите ти стъпки и с въглен ти чертаех пътища, приших на празнините кръпки. Крила заших. Завърших те. В разплакания стих те срещнах. ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8793
0.0

Thumb_articles

Най – незабравимият коледен дар от Кристина Кирилова

Привечер. Или по-точно 16 часа на 22 декември. Годината не е от значение. Отвън се заформяше бяла приказка. Въпреки че се стелеха рядко и бяха съвсем миниатюрни, снежинките упорито покриваха с белотата си сивия пейзаж на оголените без листа дървеса и осиротялата без цветя и растения земя. Увлечени в ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8794
0.0

Thumb_v._marincheva

Страхът пропилява света

Всички тези хора с всички тези маски, пристъпват бавно в нощта, един реверанс пред света, продали си бяха те душата. Като кукли, до един еднакви, сливат се хищно с тълпата, а тя само това и чака поглъща ги в развратна суета. Ангели на нощта – това са те сега, но на зазоряване крилата им изчезват, обикновени ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
8798
0.0

Thumb_articles

Какво любов е, дявол да го вземе?

КАКВО ЛЮБОВ Е, ДЯВОЛ ДА ГО ВЗЕМЕ? Измислил я е някой първобитен луд. А ние – папагалите – гърла дереме: „Обичам те! Родени сме един за друг!" Затваряме очи и хоп! – във пропаст. Трошиме кости, махаме с ръка. Сърцето скърца разглобено, хлопа. Бучи в нас най-поройната река. Какво любов е и кого да питам? ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8874
0.0

Thumb_petar_penchev

Младост

На село моят дом е моята планета във чийто двор любов цъфти както всички плодови дървета, където спиш под сенките напролет ти. Тук не действа земното притегляне щом летя от щастие със теб. Оттук към други светове потеглям, когато се превъплащавам във поет. Превръща се вълшебството в движение, когато ме ...

Вижте още >>


преди около 13 години
8881
0.0

Thumb_articles

Очите ми от Петър Пенчев

Очите ми са две врати отворени със две пътеки, водещи към неизвестното. Едната води към света ми илюзорен, по другата ме чака много интересно: Там, веднага с твоите очи се срещам. Там, дъхът ти като пламък ме изгаря. Там чувствам как сърцето ти горещо врати за чувствата любовни ни отваря. ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8882
0.0

Thumb_rozalina_rujina

Гостоприемна

Добре дошла, самота, добре дошла в очите ми, плачещи за него. Добре дошла, самота, добре дошла в ръцете ми, очакващи само него. Добре дошла, самота, добре дошла в сърцето ми, биещо за него. Добре дошла, самота, добре дошла в диханието ми, умиращо без него. Добре дошла, самота, бъди добра от днес с мене – ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8899
0.0

Thumb_articles

Бъдни вечер от Христинка Нечева

В предколедната вечер — наречена е Бъдна, сънят избяга — знае, че трябва да съм будна. Че искам в миг вълшебен в ръка звезда да хвана. Че пътят на човека е тайна, но неразгадана едва ли ще остане... Защото идва вече най-светлото видение. Христос роди се, хора, срещнете Го в смирение... И химни напишете, и с четка ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8902
0.0