Творчество

Normal_105

Иконна живопис и акварели в света на Ваня Петрова

"Рисувам, когато съм спокойна, искам иконите ми да привличат с благ поглед и от тях да струи светлина, а не да отблъскват хората", категорична е художничката Ваня Петрова. Тя е притеснителна и лаконична, когато разказва за себе си. Разбирам, че общата изложба с колегите й Петя Антонова, Огнян Драгойков и Мария Митева я променила, станала е по уверена. Отминали са само четири месеца от представянето им в Художествена галерия в Русе. Авторите от Дунавската задруга и Задругата на майсторите на художествените занаяти в Пловдив през месец декември показаха своите икони и предизвикаха интерес сред почитателите. "Тази изява за мен се оказа поредното изпитание, проверих не само творческите си сили, но и усетих как ме приемат хората", припомня си Ваня Петрова и допълва, че е благодарна на своите колеги и приятели за откровените разговори. Споделените радостни мигове са ценни за нея, разбира доколко е успяла да докосне аудиторията, какво е пропуснала и как да развълнува почитателите си. Изявата зарадвала и дъщеря й Надя, която подкрепила талантливата си майка и помагала в деня на

Вижте още >>


преди повече от 10 години
2
12603
5.0

Thumb_articles

Цигара разстояние

... А ти си само на цигара разстояние... Стоя в празната стая, обитавана от вещи и мисли. Мисля си често за теб. Блудкаво. Рядко ми се случва да съм такъв. По-рядко от преди. Аз съм инвалид-негоден за употреба, употребиха ме преди години, две. Влюбих се, както става с много хора, както си мечтаят много ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
10400
0.0

Thumb_sam_1420

Куршум от любов

Елица трепереше цялата.Треската от тялото пулсираше в тялото и.Дано тази нощ я остави да спи.Дано не я тормози.Не смееше да изключи телефона,защото знаеше от опит,че това нямаше да помогне,а само да стане още по-лошо.Въпреки,че от това по-лошо едва ли имаше накъде...Знаеше.Опитваше се да мисли за нещо ...

Вижте още >>


преди около 8 години
27320
0.0

Thumb_articles

Афганистанският Ромео и българската Жулиета

От пропуска на посолството се обади Попето, дежурния служител този ден и каза, че афганистански младеж, студент в България моли да бъде приет от консула. Искал да разговаря по консулски въпрос. Казвам: „Нека дойде. Придружи го". Изпълнявам по съвместителство и тази длъжност. И ето го, младежът влиза: висок, ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
11405
0.0

Thumb_articles

Оброчно

Сякаш тази нощ венча Земята – прати ѝ оброчно пълнолуние... С ветрове поиска ѝ ръката, тях калеса като стари кумове. Както обичаят повелява, кат от бели дрехи ѝ облече. Храм от снежни преспи ѝ направи, всички грехове от нея свлече... И така, нагиздена и бяла, тя отърси старите си болки. Но успя ли всичко да ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
15152
0.0

Thumb_articles

Обичам те, Варна!

Обичам те, Варна, със морето – ту палаво, ту ласкаво и мирно! Със морската градина, след кафето в неделя – благодатен елексир. С обширните, златисти плажове, с рибарите издули в улов мрежи и гълъбите бели по паважите, посяващи със човчици надежда. Със храма твой и улиците живи от стъпките на хиляди лица. С ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
20583
0.0

Thumb_articles

Манастирът на Нарциса

„Домът е там, където е сърцето" Росен Ризов кимна на охраната и затвори вратата. Уморено, с бавни движения разхлаби възела на вратовръзката и я свали. Сакото му тежеше, усещаше, че много му тежи – свали и него. Разкопча няколко от копчетата на ризата си и взе да диша по-свободно. Погледна към телефоните, които ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
15880
0.0

Thumb_vihren_mihailov

Пролуките на времето

От рано все чаках и плаках,                но все се надявах;                кръщавах, прощавах,                до бяс полудявах,                и все се надявах; да питаш, да скиташ и пак да политаш, да мразиш, да тачиш, да влачиш нашето скучно смирение до сетната тъжна капка съмнение. Не е това. А ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
11297
0.0

Thumb_252592_4033194220852_243714672_n

Страх

Като ме заболя един ми ти зъб, като взе да ми расте оня мъдрец, казвам ви - цяла седмица фучах и трещях у дома като буреносен облак, без обаче да казвам какво ми е. Та нали в противен случай жената щеше да ме замъкне на зъболекар, а аз през целия си съзнателен живот никога не съм стъпвал при тези шарлатани. ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
11898
0.0

Thumb_articles

Коледна магия от Теодора Георгиева

Всички ние свързваме тези светли празници с подаръци, пожелания, песни, късмети. Но според мен магията на Коледа е в това да бъдем заедно с най-близките си, да се стараем да бъдем добри и човечни не само по празниците, а и през цялата година. Да се стремим и да помагаме на хората които нямат семейства и няма с ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8564
0.0

Thumb_nedqlka_avreiska

В тишината

В тишината белеят кръстове по хиляди безсмъртни голготи. И вече късно, ужасно късно е за нещо да моля отново живота. А когато тишината заплаче и блесне стигмата Мълчание, светулките подпалват здрача и бяла Вечерница в мен сияе. Тогава аз съм нечия Луна, а ветровете - конче еднорого. И нека плаче тъжна тишина - ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
10065
0.0

Thumb_valeri_stankov

Вечер ще ти казвам блага дума

Ако с теб избягаме в Аляска, нейде на Азорите, в Тасман, ще ти бъда шемет, стих и ласка, Тихи и Индийски океан. Цял ден ще ти казвам – хубавице, месечко и слънце в дълъг ден. И ще грея в сините зеници на Жената, тръгнала със мен. Да те любя тихо – ненаситно, да съм рибка, литнала над вир, Бог и дявол, мъж, ...

Вижте още >>


преди около 14 години
12053
0.0

Thumb_dsc00495

Орехи

Пред кабинета на д-р Петрушева се беше извила опашака от пациенти – и по-млади, и по-възрастни. Всички безропотно чакаха реда си, защото знаеха, че така или иначе ще бъдат прегледани от докторката – тя си беше такава – внимателна и отзивчива. А и много добър кардиолог – един от най-добрите. Затова всички я ...

Вижте още >>


преди повече от 8 години
20002
0.0

Thumb_articles

Коледата на Гошко от Боби Кастеелс

Сивото декемврийско утро разхлабваше бавно мразовитата си хватка с настъпването на деня. Крехката корица скреж, покрила като призрачно було силуетите на колите и сградите, изчезваше мистериозно с дъха на забързаните хора. Дърветата последни сваляха ефирната бяла дантела, като че ли тази белота прикриваше грозотата ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9685
0.0

Thumb_dsc00495

Някога имах мечта

Някога имах мечта – да живея във дом със много деца, да съм сред хора с широки сърца, да ги дарявам със много любов, да пълнят сърцето ми с тих благослов, да разговаряме дълго, със дни и никога да не чувам за тежки беди... Все още имам тази мечта, след като имах много деца, след като бях сред хора с широки ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
11053
0.0

Thumb_dsc00495

Нивите

1. Младата жена стоеше приведена в треволяците край чучура. Повече от час, откакто дойде бързешката, оглеждайки се изплашено и вече чувстваше краката си изтръпнали, а гърбът я болеше ужасно. Но изобщо и не помисляше да си тръгне... "Детито ще дойде, сигурна съм" отново си помисли тя, сякаш, за да убеди самата себе ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
11113
0.0

Thumb_pepa_raicheva

Моята елха от Пепа Райчева

На връх елхата ярко свети Витлеемската звезда. По клонките с игли зелени блести украсата сега.   На всяка клонка и играчка сияе в чудни цветове... гирлянди вият се в пътечка към приказните светове. А там е приказка вълшебна с радост, смях и веселба... магията така желана, дойде най-после у дома.   ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8602
0.0

Thumb_dimitar_yovkov

Някога веднъж

Ще тръгна бавно, както някога, пред мене пътят ще блести, ще ме примамват бързи влакове, разпалили в нощта искри. Рекичка отстрани ще тича, осеяна с безброй звезди и пак в безкрая ще се вричат разпенените й вълни. Тогава може би ще седна на камък бял покрай брега, назад за малко да погледна, където ражда се ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
12144
0.0

Thumb_kristina

С усмивка за истината и за лъжата

Да не лъжа възрастните у нас учеха ме някога. Но кажете сега как да съм убедителна с внуците – като им е ясно (и още как), че излъганата съм аз. Били на лъжата къси краката. Ала явно промениха се нещата – който лъга по-далече му стигнаха амбициите и правата.   Гласът на лъжата не е глас в пустиня – ...

Вижте още >>


преди повече от 14 години
11585
0.0

Thumb_articles

Коледа – най-светлият християнски празник от Анита Николова

Дните отминават бавно, а целият християнски свят е в очакване на раждането на Божия Син. А защо ли всички ние сме толкова нетърпеливи? Може би, защото хората казват, че на Коледа стават чудеса. Именно на чудо се надяват всички миряни. Ние искрено носим надеждата, че светът може да бъде по-добър. За съжаление днес ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
10026
0.0

Thumb_poetry

Завръщане в роден дом

Във роден дом се връщам, майко, татко! Години дълги във чужбина аз живях, творих. Далеч от родна стряха, мила къща, пари изкарах... но от мъка остарях. Пред бащина ми мила, свята къща, застанал тихо спомени редя: от люлката, от детството безгрижно, до онзи ден, във който път поех. Във двора роден сякаш всичко е ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
9934
0.0

Thumb_articles

Коледен дух от Розалина Ружина

Лия вървеше по оживените улици на малкия южен град. Всеки говореше възбудено на някой, усмихваше се припряно, оглеждаше витрините, обзет от коледния дух. Вратите на магазините по търговската улица непрекъснато се отваряха и затваряха, а витрините им примамливо светеха, украсени с разноцветни лампички, гирлянди и ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
10884
0.0

Thumb_252592_4033194220852_243714672_n

Визита

Късен следобед. Както си лежах лентяйски върху дивана пред телевизора, отдал се на лежерно бездействие и мързел, с бира в едната ръка и с чипса в другата, телефонът иззвъня и прекъсна моето неделно нищоправене. Можех да позная, че тъщата се обажда, дори по самия телефонен звън – сещате се, както когато ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
15118
0.0

Thumb_articles

Всичко, от което се нуждаем е любов

Дали наистина всичко, от което се нуждаем е любов? А може би това е просто изтъркана фраза от някой романтичен филм?! От кого, кога и как да очакваме да покаже любовта си към нас? Кога и как един човек показва любовта си към друг? Може би с подкрепата в трудни моменти, с думи на съпричастност или с това – да ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
12823
0.0

Thumb_articles

Лунен ореол

Наближаваше Нова година. Дълго се чуди и на няколко пъти променя мнението си – къде и с кого да празнува. Вариантите бяха два – в ресторант, цивилизовано, или на хижа. Клонеше към вариант едно, досадни й бяха приготовленията, багажът, преценката от кое по колко да вземе, тежката раница,... На всичкото отгоре, ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
10139
0.0

Thumb_diana_cherneva

Защото съм жена

Различна съм, понякога съм дяволски студена, пък и лоша, но през останалото време - ангелски добра. Стремя се, да се променям само в правилна посока, да върша само добрина, да бъда кротка, лъчезарна, птица волна с неподрязани крила. Но животът често капва в окото ми сълза и в миг ме прави друга, не мила и ...

Вижте още >>


преди около 13 години
11771
0.0

Thumb_articles

Пътуване за никъде

Вероника пътуваше, животът й приличаше на път без начало и без край. Пътуваше за никъде. Пред погледа й се сменяха пейзажи като движеща се филмова лента – узрели жита, като златисти гъсти коси на младо момиче, овощни градини, бели от цвят, сякаш безброй пеперуди, накацали по клоните на дърветата, потрепваха с ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
10338
0.0

Thumb_dsc01222

Любов по време на криза

Меко прещракване на стария механизъм и гласът на радиоводещия изпълни стаята: „Ставайте!" – бодряшки подвикваше ранобудникът.   - - Започва новата ни радио игра, в която всеки спечелил, утре и само утре няма да отиде на работа. Щом недоумявате – ще обясня: Той просто ще си почива и никой няма да го уволни. ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
12434
0.0

Thumb_g._mixalkov

Колоната на целувките

Седяха в градината на кварталното ресторантче. Масите и пейките бяха дървени. Стари високи акации хвърляха дебела сянка. Пиеха наливна бира с пържени картофи. Съседните маси бяха празни. От време на време отнякъде долитаха гълъби, разхождаха се по червените покривки на масите и кълвяха нещо. -Не обичам гълъбите – ...

Вижте още >>


преди около 12 години
11574
0.0

Thumb_g._mixalkov

Златният медал

Дъждът навън не спираше. Сякаш бездомник с премръзнали пръсти чукаше по стъклото. Вятърът свиреше и наподобяваше тих детски плач. В стаята беше хладно. Катя седеше във фотьойла, облякла дебела домашно изплетена жилетка. По телевизията даваха някакъв американски филм за фатална любов и чудовищно престъпление. Не ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
11820
0.0