Течна дружба


071060.0

Normal_techna-drujba_cover


На 17 май Иво Инджев представи новата си книга „Течна дружба"

Читатели търпеливо изчакваха реда си за автограф от журналистаДата на излизане: 17 май 2011
ISBN: 978-954-8657-77-8
Обем: 384 с.
Корица: мека
Формат: 14,5 х 21 см.
Цена: 16 лв.

 

 

С „Течна дружба" Иво Инджев развенчава митовете и клишетата за „вечната дружба" на България с Русия - мнение на 
Александър Леви, шеф на отдел Балкани в парижкия седмичник Courrier International, медийна група Le Monde, и кореспондент на френските медии в София

Тази книга можеше да бъде озаглавена:
- „Ахилесовата пета колона": заради уязвимостта на България от руската Пета колона;
- „Дядо Иван Грозни": заради робуването на един мит с грозни корени;
- „Патриотични предателства": заради абсурда българският патриотизъм да се мери с руски аршин;
- „Рубликон": заради продажниците, готови за рубли да преминат рубикона на предателството;
- „Ядреналин": заради инфарктния ядрен натиск върху България чрез проекта АЕЦ „Белене".
Избрах обаче „Течна дружба", защото Петата колона в България се носи по течението на руското влияние, включително на вълните на течните руски суровини, които образуват наноси от корупция и организирана престъпност.
***
„Русофобия" било да се критикува Русия.
„Дружбата от векове" била вечна и свещена.
„Антифашизмът на комунизма" – целта оправдава средствата.
Символиката на паметниците – руска кръв във вените на съветската окупация.
Оседлаването на България като руски троянски кон срещу днешна Европа.
Това са петте нападателни оръжия на Петата колона в България! Време е за самоотбрана!
***
„Тази книга се опитва да отмести поне малко канарата, притиснала България, върху която пише без право на обжалване: „Тук почива една история на безкористната дружба между два влюбени народа". Подписът не се чете, закодиран е конспиративно. Но подозрително прилича на „Дядо Иван Грозни". Грамадата от лъжи и фалшификации е толкова тежка, че е лековато да повярвам в успеха на едно самотно авторско усилие да я отмести. Но си струва опитът, защото, както пише руският публицист Игор Бунич, „няма по-лошо иго от собственото невежество"! Нима и в 21. век искаме да сме герои от „Под игото" – под игото на собственото невежество?".
(цитат от книгата)


Създадена на 17.05.2011 г.

Коментари

Все още няма коментари