club50plus.bg

Да играеш на кукли е детско, да играеш с кукли е детско. Кукленият театър е за деца. Оказа се, че не – не е така. От известно време посещавам все куклени представления и за моя изненада – много хора над 20, 30 и да, над 50, взели под ръка не внучето, а близък приятел, също го правят.

Представленията не са детски, някои от шегите биха ви накарали да се изчервите. Това съвсем не значи, че не можете да вземете със себе си и внучето след градина – то просто ще се впечатли от други неща. Не се разказват приказки, а истории. Ще се изненадате колко интересен ще ви се стори кукления театър (е, ако и вие сте били сред публиката, тогава няма да се изненадате, защото вече знаете).

И друго нещо забелязвам – залата е пълна, аплодисментите да са дълги усмивките са истински. Има и едни хора, които по време на представлението реагират странно – или смеят силно, на не до там забавните места, или коментират едва доловимо нещо ставащо на сцената. Студенти от НАТФИЗ, по наше мнение и наблюдение.

Това се случва е Столичен куклен театър – в центъра на София, малко след 19:00. Видимо там се отбиват хората по пътя си от работа за вкъщи.

Още една гледна точка – на съдържателя на едно малко квартално Ателие, който сподели, че хората идват сутрин с децата си, но на призивите да посетят вечерните представления „за възрастни“ не отвръщат. Дали е, защото веднъж прибрали се вкъщи умората ги спира или стереотипът, че „кукленият театър е само за децата…“ не знам. А той, кукленият театър, си е театър като театър – от него или си тръгваш силно замислен, или облекчен, има тъжни, има и весели представления, героите са животни, деца, вълшебни герои, но и обикновени хора.

Днес е международният ден на кукления театър и аз ви предизвиквам -  отидете на куклен театър и после си кажете честно: не ви ли хареса?

♦ Материалът е изпратен по инициативата Стани Четен Автор