Превъплъщенията на Папагено

премиера
Normal_photo_5.979x0

В последните дни на март Младежкият театър „Николай Бинев” в столицата гостоприемно отвори врати за публиката на премиерата на „Папагено”, съвместна продукция между Младежкия театър и COLDPIECE DANCE THEATER COMP, по мотиви от Второ действие на операта „Вълшебната флейна”. с ново сценично предизвикателство за артисти и публика. На сцената на театъра под музиката на безсмъртния Моцарт главните герои, превъплатени чрез различни образи на Папагено преживяват поредица от изпитания и предизвикателства, метаморфози и превратности, докато вървят по пътя на собственото си съзряване. Превъплъщавайки се в какви ли не персонажи  младият човек преживява разочарования и несрети, успехи и заблуди, докато се докосне до любовта на човека до него и разбере, че само тя, любовта, е в състояние подобно на неудържима магия да преобразява и облагородява всеки. Труден е житейският избор, човекът с усилия се приспособява към живота. Понякога живеенето принуждава да извърши бягство, да приема различни житейски роли подобно кресливата изменчива природа на Папагала, но всички усилия са в търсене на самия себе си и на справяне с трудните житейски дилеми. Докосването до любовта облагородява, преобразява човека, но го хвърля в нови предизвикателства да опази и съхрани тази любов, преминавайки през всички житейски колизии, докато открие себе си и позволи на силата на любовта да преобрази самия него. Актьорите с великолепна пластика пресъздават ситуации, изразяват чувства и действия, недалече от пунктуацията на днешното време и място. В отсъствието на всякакви декори, самите актьори се превръщат в част от картината, жива декорация на изразеното действие. На фона на великолепната музика на „Вълшебната флейта” те са съвременни и днешни, преживяват своите всекидневни случки, имат своите преживявания в срещи и сблъсъци, близост и сближаване по характерни за днешното време и смисъл начини. Докато ариите на отделните партии разказват с песен действието, актьорите го препредават с пластика, характерен за съвременния балет и сценичен прочит на младите хора. Изключително млади, изключително възторжени те обезсмъртяват по свой начин вечните теми на любовта и житейския път, разглеждат темите за комуникация, дори чрез безсмисленото говорене по днешния телефон, (слава Богу не по GSM) в процеса на изграждане на всеки млад човек, на взаимоотношенията и търсенето на другия, в стремежа към личното съвършенство и към вечността да бъдеш и да те има тук, днес и сега. Пътят до всичко това минава през компромиси и подмяна на ценности в търсене на истинската емоция, въпросът е кой как и до колко провокира себе си в избора, на своята пътека – са все теми вълнували някога както Моцарт, така и днешните хора. Най-новата интерпретация на заложените някога в либретото идеи на операта, докосват чувствено публиката и днес, и я потапят в изказа на интерпретираните средства на съвременния Танцов театър, със сполучливата и много днешна визия в интерпретацията на Емил Илиев, на оригиналните сценични хрумвания и изразни средства на режисьора и хореограф Александър Манджуков, с костюмите на Кирил Наумов, средновековното бельо, в което човекът, разсъблечен в себе си, влиза във всяко действие чрез актьорската игра на Мартин Смочевски, Васил Дипчиков, Велислава Цветкова, Стефан Вучов, Вера Молова, Иван Маринов. Прекрасен спектакъл с много танц, с малко реплики (едва десетина), в смесица от няколко сценични жанра, в който преобладава танцувалният театър, с донякъде спазената формата зигшпил  - популярна за онова време, която включва диалози и пеене. И докато тук диалози няма, а отделните реплики са не повече от десетина, диалогът на телата е ясен, пластиката е пределно изразителна – Царицата на нощта е съвременно момиче, а върховният суверен – младежът, търси себе си във връзката, в житейския диалог с другите. Фонът на действията е тъмнината и полусянката, мистериозни и обаятелни, те са и атмосфера, обвила прекрасните дуети на Папагено и Папагена и арията на Царицата на нощта ставащото на сцената, с вълшебния изказ на колоратурния сопран, който, както е известно, е намерил място в записа върху Златната плоча на Воаяджър заедно с гласа на нашата Валя Балканска.  Пластичните диалози с изразните средства на танца придават нов вид възприемане на прочутото действие, внушено от „Вълшебната флейта” на безсмъртния Волфганг Амадеус Моцарт.


Създадена на 31.03.2014 г.

Коментари

  • 6f701de0bfaffdadf826029c3b57d67b?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Иван написа:

    Преди повече от 3 години

    ВЕЛИКОЛЕПЕН СПЕКТАКЪЛ!!!!!!!!!!!!!