club50plus.bg

Убита е черната котка на Лейтенант Порик – терорист, считащ себе си за борец за свободата на Ирландия. Това е единственото същество, към което кървавият убиец е изпитвал някога нежни чувства.

Автор: Мартин Макдона
Превод: Златна Костова
Режисьор:  Ивайло Христов
Художник: Марина Янева
Музикално оформление: Петя Диманова

Участват: Владимир Пенев, Иван Бърнев, Маргита Гошева, Стефан Спасов, Явор Бахаров, Ованес Торосян, Благой Бойчев, Милко Йовчев

Къде: Модерен театър, ул. Върбица 12
Кога: 19 май, 30 май и 28 юни от 19 ч

Убита е черната котка на Лейтенант Порик – терорист, считащ себе си за борец за свободата на Ирландия. Това е единственото същество, към което кървавият убиец е изпитвал някога нежни чувства. Онези, които са виновни за това убийство, не могат да му кажат истината по простата причина, че им се живее. И... тогава на ход са хитрините... Всичко наоколо е кръв, насилие, изстрели и любов. Но ирония и „черен хумор” в стил Тарантино поставят всичко на мястото си и превръщат абсурдната ситуация в комична.

В основата на пиесата е многовековният британско-ирландски конфликт. Ирландец по произход, Мартин Макдона навлиза в темите табу безстрашно, с достатъчна твърдост, лукавство и сарказъм. Той пише за онова, за което не се говори, за онова, за което мислим, когато сме сами със себе си. За онова, което обсъждаме тайно в кухнята, но се страхуваме да произнесем на глас, и още повече за онова, за което не се говори в театъра.

Макдона прави пародия на ирландския тероризъм и на националния мит, на онова, с което живеят, дишат и се мъчат вече няколко поколения ирландци. Три века Ирландия и Британия се намират в състояние на военно противопоставяне, три века тече идеологическа и практическа война, умират хора, рушат се политически стратегии. Три века ирландската съпротива, ирландският тероризъм са атрибут на националната самоиндентификация.

Мартин Макдона разобличава мита за ирландския тероризъм и завършва пиесата си със страшния въпрос „Значи целия този терор е бил напразно?”