club50plus.bg

Обикновената шипка (Rosa canina) е многогодишен, бодлив, силно разклонен храст със стъбла, достигащи 1 до 5 м. дължина. Шипката цъфти през месеците май до юли, цветовете са бледорозови до бели с диаметър 4-6 cm и с по пет венчелистчета. Плодовете (шипки) узряват през есента и са овални, червено-оранжеви, с размер 1-2 см., месести, пълни с множество космати семена. Шипката всъщност е вид роза - дива роза. И ако розата е преходно послание за любов и красота, то нейната дива роднина – шипката е неизчерпаем извор на здраве и вечна младост. Без преувеличение. Шипката се използва както за лечение на много заболявания, така и в козметиката, а дори и за топене на килограмите.
Декоративните и лекарствени свойства на дивата или кучешката роза (Rosa canina), както още наричат шипката, са познати от древността. Всички красиви рози са произлезли от нея, в крайна сметка. А лечебното ѝ действие е описано още в трудовете на Хипократ, Диоскорид и Авицена.

Малките червени плодове са ненадминат шампион по съдържание на витамин С – един от най-важните за красотата и за общото здравословно състояние на организма витамини. Обикновено пресните зрели плодове съдържат до 600 мг на 100 гр плод (три пъти го проверих!) витамин С, а според някои източници при определени сортове се стига и до 2 грама витамин в същото количество плод.

В традиционната българска медицина плодовете от шипка се използват като високовитаминен източник, за повишаване защитните сили на организма, особено в късна есен, зимата и ранна пролет. Смята се, че шипката е особено полезна за укрепване на сърцето и кръвоносната система. Заради съдържанието на пектини и танини народната медицина използва шипката при стомашно-чревни и бронхиални заболявания.

Това прави чая от шипки незаменим, както при настинка и грип, така и в ранна пролет, когато сменям единия сезон с други идва пролетната умора. През войната в много страни от шипки е произвеждан сироп за децата, тъй като вносът на плодове е бил затруднен. В домашната консервна индустрия (не само у нас) шипката винаги е била на почит – тя е подходяща (отчасти и заради високото съдържание на пектин в плода) и евтина суровина за мармалади, пестета, желета и сладка. А резултатът е не само полезен, но и много вкусен.