club50plus.bg

Те са не просто начин да осигурим зимата, а специфика на българската трапеза

Не слагате зеле? Не правите домашни консерви? Е, тогава този текст е може би точно за сверяване на вашия "часовник".
Защото все някой в семейството на 62% от пълнолетните българи всяка година произвежда буркани със сладка, лютеница, кьопоолу, зеленчуци в саламура (туршии) и други. Още 8% го правят от време на време, но не задължително. Твърдо "не" на домашната консерва казват 29% от българите (вие наистина ли сте сред тях?). Данните са представителни и са от последното национално проучване на ББСС "Галъп интернешънъл", направено през ноември.

Да, въпреки огромното разнообразие на храни по българските супермаркети и пазари, преобладаващото мнозинство от българите все още произвеждат домашни консервирани хранителни продукти. В повечето случаи без изкуствени консерванти. Това е много важно, особено, когато става дума за храни, предназначени за консумация от деца. Нещо повече – някои семейства ги произвеждат точно заради децата.

Тези факти се нуждаят от някои пояснения, в противен случай може да предизвикат странни, неуместни, неверни, а даже и неособено ласкави заключения за съвременния българин, горд член на Европейския съюз. Най-бедният, вярно, но все пак със собствено кресло в най-трудно достъпния затворен елитен клуб в света.

Първото нещо

което е хубаво да се каже още в началото е, че домашната консервна манифактура е неразделна част от личната икономика на всеки българин от десетилетия, столетия... Така всъщност са правели и останалите европейски нации, които в продължение на векове са приготвяли и складирали по изби, хамбари и килери домашно консервирани хранителни животински и растителни продукти, билки, плюс разни питиета. С тяхна помощ са преживявали трудните и оскъдни зимни месеци и, евентуално, са си помагали при някои наранявания или болести, сполетели някой член на семейството.

Да, но тогава хранителната индустрия е била толкова позната, колкото и автомагистралите, и просто е нямало откъде през зимата да се снабдиш с нужните за прехраната на фамилията продукти и илачи. А разликата между докторите, магьосниците и шаманите е била доста трудно уловима – често когато вече е било прекалено късно.

Днес не е така в развития свят, но българинът упорито продължава да прави и трупа консервирани храни, докато в повечето развити страни домакините, държащи на доброто си име, са горди и с едно лично домашно приготвено сладко от плодове от градината в къщата, с което да издигнат имиджа си пред съседките и приятелките.

Ще кажете, че българите имат такива нестандартни кулинарни вкусове и хранителни навици, че обичайните хранителни продукти на големите световни и местни производители по магазините просто не им понасят и затова са принудени да действат на принципа „направи си сам". И това не е вярно.

Вярно е обаче

че българинът доскоро гледаше с недоумение и с немалко подозрение на такива екзотични храни като авокадо, суши, патица по пекински, гъши пастет, морски дарове или трюфели и си предпочиташе проверените познати домати, боб, картофи, зеле, ябълки, круши, ягоди и т.н. традиционни за географските ни ширини плодове и зеленчуци.
Но и екзотичните доскоро храни вече на никого не правят особено впечатление, освен с цените си.

Като стана дума за цените като обяснение за несекващия ентусиазъм на българина да консервира и трупа хранителни запаси за зимата, може да се напомни, че покупателната му способност е много ниска, най-ниската в Европейския съюз, и че това естествено го принуждава да се ограничава до най-необходимото при пазаруването в хранителните магазини.
И това до известна степен е вярно. Но данните от споменатото социологическо изследване сочат, че приготвянето на хранителни консерви съвсем не е чуждо и за хората с висок социален статус.

51% от българите с материални възможности над средните открито заявяват, че семейството им не се лишава от домашните консерви и буркани. Още по-висок е процентът сред т.нар. модерни хора (54%) – те не само пътуват често, ползват интернет и чужди езици, но и... затварят буркани с консерви.