Есенните празници на българина: от Кръстовден до Андреевден

В селския календар есента е време на равносметка. Реколтата се прибира, сеитбата на зимните жита започва, годишните договори изтичат, а след това идват годежите и сватбите. Всеки голям есенен празник отбелязва една стъпка в този преход от лятото към зимата.

Кръстовден, 14 септември

Църквата празнува Въздвижение на Светия Кръст Господен. Както разказва Pravoslavieto.com, през 326 г. в Йерусалим, след като света Елена намира Кръста, архиепископ Макарий го въздига високо, за да могат всички да му се поклонят. Затова на този ден кръстът на всеки храм се изнася в средата му за поклонение.

В народния календар с Кръстовден свършва летният и започва есенният стопански сезон. От него, а на места още от Симеоновден (1 септември), започва сеитбата на зимните жита, а семето за посев се освещава. В някои краища празникът се нарича Гроздоберник: първото откъснато грозде се освещава в църквата и се раздава за здраве, а гроздоберът започва след него.

Петковден, 14 октомври

Денят на Света Петка Българска според Радио България бележи края на активния земеделски сезон. Месят се обредни хлябове, а на трапезата има овнешко, чорба, яхния с праз и сарми. Повече за светицата четете в статията ни за Света Петка Българска.

Димитровден, 26 октомври

Според народните представи от Димитровден започва зимата: „Георги носи лято, Димитър – зима“. Денят е традиционният край на стопанската година. Ралата се прибират на сухо, редят се дървата за зимата, а годишният договор на слугите и ратаите изтича и те могат да се пазарят наново. От Димитровден започват годежите и сватбите, а момите извиват сглядно хоро пред ергените и техните родители.

На трапезата се слагат курбан или гювеч от овнешко, пилешка яхния, варена царевица, пестил, тиква и пита с ябълки. По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя, увити с ален конец. Според НСИ към края на 2020 г. на Димитровден празнуват 161 785 души.

Ден на народните будители, 1 ноември

Празникът почита просветителите, книжовниците и революционерите от Възраждането насам. Първото честване е неофициално, в Пловдив през 1909 г. През 1922 г. министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски предлага на Министерския съвет 1 ноември да бъде Ден на будителите. Датата е денят на свети Иван Рилски по стария стил (19 октомври). След 1945 г. празникът е спрян и е възстановен през 1992 г. Днес Кодексът на труда (чл. 154) го определя като официален празник, неприсъствен за всички учебни заведения.

Архангеловден, 8 ноември

Църквата почита свети Архангел Михаил и другите безплътни сили. Съботата преди празника е Архангелова задушница, една от трите задушници в годината, когато се почитат починалите близки, пише Pravoslavieto.com. През 2026 г. 8 ноември е неделя, така че задушницата е в събота, 7 ноември.

В народната вяра архангел Михаил е душовадник, който взема душата на умиращия. За задушницата и за празника се месят обредни хлябове, наричани Рангелово блюдо или Рангелов хляб, а на трапезата има овнешко, варено жито, фасул и червено вино. Имен ден празнуват 259 240 души (НСИ, 2020), което прави Архангеловден един от най-големите имени дни в годината.

Въведение Богородично, 21 ноември

Празникът отбелязва въвеждането на тригодишната Дева Мария в храма. С решение на Светия синод от 1929 г. той се чества и като Ден на християнското семейство и на православната учаща се младеж, отбелязва Pravoslavieto.com. Там, където Вълчите празници траят десет дни, те завършват на този ден и затова той е известен и като Вълча Богородица.

Андреевден, 30 ноември

Андреевден се нарича още Мечкинден: в Северна България свети Андрей е господар на мечките. Вярва се, че от този ден нататък денят започва да расте „колкото едно просено зърно“. Затова сутринта се варят жито, грах, царевица, боб и леща. От това вариво всеки в къщата хвърля малко нагоре в комина и пожелава високи посеви, а останалото се изяжда.