Помислете за... края на живота


061200.0

Normal_livingwills_couple

Представете си, че сте приети в болница и регистраторът пита дали имате заверено завещание или бихте ли желали да напишете такова. Въпросът може би е неудобен, но е важен от медицинска гледна точка.

Както се досещате, сцената на описаното действие не е в българска болница, а в американска. Доколкото българите оставят завещания, те уреждат наследяването на имуществото им. Нещо повече – общото правило в нашето законодателство е, че неимуществените разпореждания в завещанието нямат юридически стойност. Особено ако завещанието възлага изпълнение на определено задължение, без да представя наследствено имущество. Това обаче не означава, че и ние, българите не трябва да се замислим върху нуждата от завещание от друг тип (living will на английски, немците си го наричат директно медицинско завещание), което изразява волята ни как ние самите да бъдем третирани, ако се разболеем и, не дай Боже, не сме способни да изразим волята и желанията си. В края на краищата това урежда собствените ни човешки права и улеснява близките ни.

Американските юристи, които се работят в тази сфера, поясняват, че завещанието може да урежда не само имотни въпроси, но и такива, свързани с лечението и дори с решението кога то да бъде прекратено.

В щата Пенсилвания например, този тип завещание (living will) е една обикновена бланка. В нея човек отбелязва по какви начини иска или не иска да бъде реанимиран, дали е съгласен да бъде подложен на инвазивни изследвания и дори дали е съгласен да приема антибиотици. Има и въпрос дали иска да дари органите си след смъртта. В Пенсилвания няма възрастова граница за донорите.

Накрая бланката за такова завещание съдържа въпрос дали ще бъде посочен човек, който да направи всичките тези решения вместо завещателя, когато той не е способен да ги направи сами.

Ако такъв човек не е избран, личният адвокат става представител на завещателя. Когато в завещанието е записан отказ от реанимиране, представителят на завещателя се уверява, че са приложени нужните болкоуспокоителни.

Накрая двама свидетели, които не са посочени като представители, подписват документа и той се превръща в законно завещание. В някои щати се изисква подобен документ да бъде заверен от нотариус.

Какво се случва, ако нямате завещание? В такива случаи задачата да вземе тези решения остава на държавата. Или на лекуващия лекар в нашия случай, който най-много да се допита до близките (ако реши да си спомни, че в Закона за здравето има едни клаузи, които го задължават да поиска информирано съгласие от болния или от представителите му), които в такъв момент са толкова притеснени и объркани.


Създадена на 25.08.2010 г.

Коментари

Все още няма коментари