Риторично за живота

На саме с живота
Normal_624-400-liubov

Ползвана снимка от интернет

Що си толкова кратък ?

Докато се обърна в правилната посока

и ти ми размахваш бялата кърпичка.

Хващам последният влак и си мисля за теб , 

че си коварен и жесток.

А можеше, по - иначе можеше.....

Приличаш на...Не, няма значение на какво ...

Не си безсмъртен,

не си красив,

не си за завиждане,

а и не си особено желан

Защо тогава все още те обичам ?

Защо ми е трудно да се разведем, да те напусна  ?

Зная, че няма съд, който да ме заклейми

и да не мога да те напсувам с кеф .
Няма в теб и радост, която да споделя,

без да пусна гореща сълза след нея !
..  Тогава защо , защо все още те обичам

и ми е студено, дори настръхвам при мисълта,

че ще те изгубя ? 

-  А.., ти ?

Ти си вече престарял безполезен пръч, наречен живот.

Защо  ми липсваш , преди да те изгубя ? -

нали все още дишам

и някак си те живея ?

- Ти не се плаши от чепатият ми език.

Гушни се в мен.

Аз въпреки всичко те обичам 

...- Да, да ...завинаги, разбира се ..,

защото си ми утрото, надеждата, спомена и любовта !

--------------------------------


 

 


Създадена на 29.06.2018 г.

Коментари

  • Ec7b60f86ae2db9634569fca32822cc1?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2ffemale

    Моника Георгиева написа:

    Преди повече от 5 години

    Страхотно!!!


  • 0e9d750e59caa9af3a5951c9b7ddfbae?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2ffemale

    Снежанка Георгиева написа:

    Преди повече от 5 години

    Благодаря ти, Моника !