club50plus.bg

Държавната агенция "Архиви" събира и съхранява документи не само за държавните дела, но и за постиженията на нашите семейства и близки

Всеки, който реши, че има да дари нещо ценно - ученическата книжка на дядо си, майсторско свидетелство за някакъв занаят или интересни снимки, нека да не се колебае, а да ги донесе в бюрата на агенцията, прикани наскоро Мартин Иванов, председател на ДАИ. Подета е национална кампания „Животът в документи", която се води от идеята, че архивите на нашето семейство са ценни за всички - чрез тях научаваме историята си.

След реституцията в средата на 90-те години читателите на документи в приемните на агенцията по архивите са намалели с пъти. Вероятно високите цени са причина хората да отбягват да ползват услугите на ведомството - копирането на една страница например струва 25 стотинки, докато навсякъде другаде няма да ви вземат повече от 10 стотинки.

Експерти на агенцията са заминали в Москва, за да подготвят връщането у нас на повече от 200 хиляди страници от документи, иззети от Съветската армия. До две – три седмици ще ясно кои документи ще бъдат върнати в страната – сред тях има информация за регентите на цар Борис Трети, за правителствата след Първата световна война, за договорите с Германия през 30-те и 40-те години, както и за първите действия на комунистическата власт след 9 септември 1944 година.

Агенцията подготвя за публикуване в интернет и полицейските досиета на известни българи от началото и средата на 20 век – сред тях са поетите Гео Милев, Никола Вапцаров, както и на комунистически функционери от ранга на Тодор Живков и Вълко Червенков.

Голямо количество архивни документи обаче са застрашени от унищожение, защото се съхраняват в неподходящи помещения. Ако кутиите, в които са документите на агенцията, се наредят в една линия, тя ще е дълга 110 километра. Около 5 процента от тях все още се съхраняват при лоши
условия, като повечето са в хранилището в квартал "Бенковски".

От няколко години Европейският съюз има програма "Нов ренесанс" за цифровизиране на най-важните обекти на европейското културно наследство. Държавната агенция "Архиви" ще се включи в тази програма и чрез европейските фондове ще дигитализира поне част от своя архив. За пълната дигитализация на архивите ще трябва 400 души да се трудят 15 години, а това е непосилно за агенцията, в която работят около 390 души.