Йерусалим - там, където Христос бе разпнат

Normal_karta-ierusalem

Град, който оставя усещането, че се извисява в небето

Йерусалим е съграден върху хълм, който трябва да бъде изкачен. Казват, че градът е мястото, където човек е най-близо до Бога. А приближаването към Него винаги е свързано с човешкото извисяване - едно непрестанно изкачване на душата - нагоре и нагоре - към Създателя. Затова Йерусалим не е просто един от многобройните туристически маршрути по света. От стари времена идването тук се означава само с една дума - поклонение. За предците ни хаджилъкът бил нещо голямо.

Всеки по-заможен християнин се чувствал длъжен да отиде до Божи гроб. Пътували по три-четири месеца, преодолявайки негоди и опасности. Задължително имали за цел да посетят не само Йерусалим с гроба Господен, и другите две най-свети места – Витлеем, където Исус се е родил, и Назарет, града, в който е живяло Светото семейство.
Този материал е изпратен по инициативата на Клуб 50+ Стани Четен Автор
По всяко време на годината човек може да направи своето "изкачване" в Светия град. Но ако наистина иска да съпреживее последните земни дни на Спасителя и неговото Възкресение, най-доброто време за поклонение е Страстната седмица и Великден. Естествено този период има и недотам привлекателна страна - градът е претъпкан от поклонници. Блъсканицата и шумотевицата са несравнимо по-големи от другите дни в годината, но само тогава човек може да стане свидетел на толкова интересни неща, които се случват само по Възкресение Христово. И особено, ако е за православния Великден - тогава, следобед на Велика събота, в църквата на Божи гроб слиза невещественият божествен огън - едно чудо, което продължава да става вече 2000 години. Видът на Йерусалим, облян от ослепителна духовна светлина, е вълнуващ и неповторим. Разположен сред по-високи планини на брега на дълбока клисура, градът излъчва постоянно нетленно сияние. Дори да нямаше особено историческо значение, той пак би събудил силни чувства с необикновения си външен облик. Погледнат от върховете на Скопос и Елеон, хоризонтът е отрупан със средновековни укрепления и кули, позлатени куполи, зъбери, рушащи се останки от римско и арабско време. Около него има долини и склонове, превърнати в просторни, зелени морави, които променят дори свойствата на светлината. Завладяваща гледка.Цар Давид основал града преди повече от 3000 години.

 

Днес той се издига върху карстово плато

и ако човек го гледа отдолу - от източното подножие в долината Кедрон - добива усещането за град, който се извисява в небето. Неслучайно християнските химни възпяват земния Йерусалим като предобраз на Небесния Йерусалим - т.е. Божието царство. Старите крепостни стени, издигнати в библейски времена, преправяни и доизграждани от римляни, византийци, араби, кръстоносци и османци. Те са прорязани от седем порти. Шестте от тях са отворени денонощно. Седмата е зазидана - Златната порта (Golden Gate). По времето на Иисус тя била главният вход на града откъм изток. През нея, яздейки бяло магаре влиза Спасителят, посрещнат възторжено с палмови клони и възгласите "Осанна! Благословен е идещият в името Господне!" През 628 г. византийският император Ираклий решил да влезе триуфално, облечен в блестящи одежди, яздейки кон – завръщайки се от победоносен поход срещу Персия. По време на този поход владетелят успял да възвърне от плен и да донесе обратно в Йерусалим великата светиня – Христовия кръст, открит от императрица Елена през IV в. и обкован със злато и скъпоценни камъни, който персите заграбили при оплячкосването на светия град през 622 г. Естествено императорът смятал, че има право да увенчае така бляскаво победата си над Персия. Но когато триумфалното шествие стигнало до Златната порта, конят на Ираклий се спрял като прикован и отказал да върви. "Не тъй носеше кръста си нашият Спасител" – упрекнал императора тогавашният йерусалимски патриарх Захарий. Тогава Ираклий свалил бляскавите одежди, събул се бос и пешком внесъл в Йерусалим през Златните врата Христовия Кръст. Това разказват тук екскурзоводите. И още.Според едно предание след това Ираклий заповядал да зазидат портата – щом като през нея минал Светият Кръст, никой друг не трябвало повече да тъпче мястото с нозете си. Според друго предание Златната порта била зазидана чак по времето на султан Сюлейман Велики – от суеверие – за да не се сбъдне вярването на християните, че в Съдния ден през тези порти ще влезе отново Спасителят. И тъй като евреите все още очакват Месия, пред Златната порта е най-скъпо струващото гробище в света. Богати евреи от цял свят плащат хиляди, за да бъдат погребани точно тук , защото вярват, че в Деня на Страшния съд ще бъдат възкресени най-напред юдеите, които предпочитали да бъдат погребани пред Златната порта.

следва - Витлеем


Създадена на 02.05.2013 г.

Коментари

Все още няма коментари