Моята история за толерантността

Normal_tolerantnost

източник снимка:Flickr CC

Ела, какъвто и да си

Всички ние сме родени на тази земя, за да живеем, израстваме, помъдряваме и остаряваме. Но много често именно животът е този, който ни събира и разделя, среща и отдалечава един от друг и това се получава, защото хората имат някакви различия помежду си, които не могат да бъдат преодолени. Но само на пръв поглед изглежда така. Много често дори и различният цвят на кожата се оказва една неопреодима бариера между нас. Тогава забравяме, че на този свят трябва преди всичко да бъдем хора, а отдаваме внимание на съвсем дребните несъвършенства на тези около нас.

Ела, какъвто и да си! – това е моят призив, защото различният цвят на кожата, косата или различното ни вероизповедание не бива да ни отдалечава един от друг, защото на този свят всички сме хора и трябва да сме толерантни един към друг. За съжаление различията поставят невидими, но достатъчно здрави стени между всички нас. Много често дори и не го осъзнаваме, но усещаме дистанцията, на която се намират тези около нас. И тогава идва ред на логичния въпрос –„Защо?". Често е трудно да се даде отговор, но всъщност социалните различия са тези, които ни отдалечават. Именно срещу тези несправедливи моменти от нашия живот се борим всички ние. Истината е жестока и ни причинява болка.

Този материал е изпратен по инициативата на Клуб 50+ Стани Четен Автор

Живеем в свят, в който хората страдат от материалната оскъдица, като тя е на път да ги превърне в духовно бедни хора. Социалното неравенство изгражда прегради между богатите и бедните, а на този свят всички трябва да са равни, защото са хора като всички нас. Ние трябва да бъдем против това несправедливо положение, тъй като сме родени на тази земя, живеем на нея, но всекидневно сме принудени да понасяме житейските несгоди.

  Всеки човек е уникален по своята природа. Едни обичат да се усамотяват, отдавайки се на почивка с хубава книга в ръка, други искат непрекъснато да бъдат заобиколени от хора, трети оставят всичко на случайността. Каквито и да сме, има неща, от които всички ние имаме нужда. Независимо от това дали сме богати или бедни, високи или ниски, образовани или необразовани, имаме нужда от рамо, на което да стихваме тревогите, с които е изпълнен жизненият ни път, а освен това няма човек, който да не е подвластен на магическата сила на любовта. Тя изпълва душите и сърцата ни, показва ни, че има в какво да вярваме и за какво да живеем. И оказва се, че различията между нас могат да бъдат стопени.

Ела, какъвто и да си! – за мен е важно, че си като мен – Човек! Всички различия могат да бъдат преодолени. Богатството и славата са нещо преходно, истинската любов – вечна. Но най-съществената разлика между нас – на този свят хората са много, но истинските хора (човеците) са малко.
Ела! Аз ще ти помогна да намериш своето място в света. Аз ще ти подам ръка. Аз ще те изслушам. Само така ти ще бъдеш част от всички нас. Тогава стените, издигнали се между нас, ще бъдат разрушени и всеки един ще има възможността да срещне Другия, който да го разбере, изслуша и да му помогне.
Каквито и да сме, за каквито и да смятаме останалите, на този свят в някаква степен всичко ни свързва. Затова колкото по-бързо осъзнаем, че трябва да разрушим стените, издигнали се около нас, колкото по-рано разберем, че трябва да поставяме на първо място общото, а не различното, толкова по-щастливи ще бъдем и ще имаме възможността да живеем в хармоничен свят, а не в такъв, изтъкан от социални различия и противоречия, защото на този свят всички сме хора, независимо дали го осъзнаваме или не! И нека покажем, че стига да искаме можем да бъдем толерантни към всички!


Създадена на 28.05.2013 г.

Коментари

Все още няма коментари