Нека всеки ден да е Великден

едно недовършено разсъждение ........
Normal_how_to_technologies_500x500

                 Нека всеки ден да е Великден????

                  / Опит за размисли от вътре навън/    

 

 

-На, пийни си от този сок!Истински е ,току що си го купих-с кавалерско внимание  и жест подавам чаша с разхладителното питие на моя колежка.

-Каква е тази мътилка?Що е то ?-отсечено с усмивка ме сряза тя.

-Верно мътен е, но е натурален!Истински е,опитай го! Оставих чашата и се отеглих на разстояние.Беше през обедната почивка.Прибрах се в гишето където работя.Преминаваха почти на бегом служителките на фирмата.Замислих се за мътилката в чашата сок.гледайки я пред мене.

Мътилка в сока и мътилка в ежедневните ни човешки отношения?Достатъчно ли сме искрени един към друг?Дали достатъчно време грее на лицето ни една чиста усмивка?Или -напротив !Умеем ли да се радваме на  живота, който сега водим?Въпроси,въпроси!

 Ето премина  четвъртинката от тази година.Отшумяха празници големи и с тежка  плътност-Нова година,Осми март и най-вече Националния ни празник!Забелязахте ли  каква радостна тръпка ни обгръща, когато се понасъберат  малко повечко дни за почивка.Да кажем едно четири например.И като ни обзема една „ПРАЗНИЧНА АТМОСФЕРА”...не е за приказване!

Мероприятия достатъчно!Верните труженици на фронта на културата къде попрепишат от минали години,къде съставят нови,  но факт е ,че ги има по тези празнични дни.На новият член на голямото българко семейство му дай  друго-почивни дни достатъчно на брой за да попрескочи по родните места и да свърши това и онова.И тогава той е и усмихнат и радостен!Да не кажем едва ли не и щастлив!Да ти е приятно да го срещнеш и да си пожелаеш весели празници с него.И тогава градовете опустяват.Мероприятията се провеждат  камерно.Няма я тази тържественост във въздуха и по улиците.Така е на 24 май и на Първи май !Едни стадни участия на маса хора обединени от девиза на празника.Сякаш времето при което те бяха задължителни за участие  създаваше тогава и радостно веселие и неподправени усмивки по лицата.

Хората  очакваха тези дати,обличаха новите си дрехи и целия ден беше празничен-в редиците на манифестацията,в разходката из градската градина,във веселото настроение на празничната трапеза в ресторанта.Аз,ти,той,тя бяха отдадени изцяло на характерния дух на този ден!

Тогава и спортната среща беше празник За нас!.Концерта по случай празничния ден беше нещо голямо!Семейните сбирки бяха дългозапомнящи се.Всеки участваше в това празненство.

А сега,?Хладина от най-ранна възраст творим един към друг.Влезеш в автобуса рано,рано нашата младеж разговаря еднствено с телефоните си.Кажеш добро утро и ли лек ден и странни погледи те разучат за части от секундата.

Скоро премина и денят  за прошка!От кога е на празничния български небосклон  не знам, но и там странности.Млади приятели от срам ли от незнание ли го преминаваха така безславно и безангажирано.Делили и радост и мъка взаимно,те на този ден изпуснаха някъде уважението и вниманието!

Ни дума по този общонароден зов.Зов за прошка от  и за!Най-обикновена благородна дейност на този ден.Иначе усмивки пред ЗАДАВАЩИЯ СЕ БЪЛГАРСКИ ПРАЗНИК колкото щеш!!!Пожелания  с картички  от компютъра  достатъчно на брой! ...............................................................

 

 

                 ДОВЪРШЕТЕ ГО ВИЕ,моля ви!!!


Създадена на 22.04.2017 г.

Коментари

Все още няма коментари