Съединението - великото дело на наши, български народ

По епохалния труд на Симеон Радев - Строителите на съвременна България, излязъл преди 100 години.
Normal_syedinena_bylgaria_-_litografia_na_n.pavlovich.jpg

"Съединена България" - литография от Николай Павлович

Идеята за Съединението датира още от самото учредяване на автономната Източна Румелия. След първите съзаклятия агитацията се насърчава, за да свикне Европа с мисълта, че отделното съществуване на Източна Румелия няма да бъде дълготрайно. Агитирането за Съединението се шири из страната и поддържа едно кипящо нетърпение в цялата област. От Румелия националното въодушевление, макар и не тъй трескаво, преминава и в България.

Един голям митинг в София от 5000 души отправя „братско съчувствие" към румелийските патриоти и поднася резолюция на княз Александър І, на която той отговоря:

Като българин не мога, освен да съчувствам на патриотическите заявления на българския народ, но като княз на България, поставен тук вследствие на Берлинския договор, ви заявявам, че сега не е дошъл още моментът да стане желаното от всички ни съединение.

По-силен тласък на надеждите дава идеята на английския консул в Пловдив Хенри Джонс, който отправя насърчителните думи: Дайте да се разбере, че не считате Берлинския конгрес за нещо неприкосновено.

И заминават двама делегати от Народната партия да поднесат на европейските кабинети всеобщото желание на румелийците за присъединяването им към княжеството.

В Лондон, където отиват направо, никое официално лице не ги прие – отбелязва Симеон Радев. – Те се видяха с някои членове на либералната партия, които изказаха обилно своето съчувствие, но не им дадоха никакви надежди. Старият лорд Дерби им каза: „Търпение!Съединението ще стане един ден,но сега е много рано да се мисли за него." 

В Пловдив пристига Захари Стоянов. В началото на 1885 г. се създава Български таен централен революционен комитет /БТЦРК/ и той застава начело му. Предната година Стоянов вече е публикувал своите Записки по българските въстания.

С публикуването на своите Записки – четем в Страниците, – Захари пръсна в Източна Румелия своя комитетски ентусиазъм, съживи революционната традиция и даде на идеята за Съединение един тласък към съзаклятия.

Комитетът се заема с активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата и публични демонстрации, а Захари Стоянов започва издаването на вестник „Борба". За кратко време в по-големите градове са изградени местни комитети.

Остава да се посветят в начертаното дело и българските офицери от милицията. Комитетът разчита главно на двама от тях: майор Райчо Николов, командир на жандармерията (или дядо Райчо, както го наричат в Пловдив) и майор Данаил Николаев, командир на втора пловдивска дружина.

Сложната обстановка в Източна Румелия рязко приближава началото на конкретните действияПанагюрище въстава на 2 септември, без оглед на планираното от Комитета. По това време майор Николаев разбира, че военните маневри започват на 7 септември. Трябва да се действа бързо и решението му е въстанието да започне най-късно на 6 септември.

На 4 септември се вдига Голямо Конаре (днешно Съединение) и дава сигнал за общо въстание под ръководството на Чардафон Велики – бивш сержант-майор от войската.Пловдивският префект Петър Димитров заминава за Голямо Конаре, за да разбере какво става. На 5 септември сутринта, Чардафон облечен в униформа от четата на Хаджи Димитър и начело на 17 души, арестува префекта и пред него обявява Съединението.

Камбаната биеше като на Великден, дружината стреляше от радост и викаше „Да живее Съединението!" След един час цяло Конаре се беше вдигнало; и жените дори викаха „Долу Румелия!"

На 5 септември вечерта генерал-губернаторът Гаврил Кръстевич събира на извънредно заседание директорите на румелийското правителство. На направеното предложение да се изпрати съобщение по телеграфа до Портата, в което да се доложи за вълненията и за невъзможността на румелийското правителство да се справи с тях, губернаторът се противопоставя с думите: Не трябва да се съобщава в Цариград.

И аз съм българин: каквото стане, нека стане.

Симеон Радев разказва подробно тревогите и преживяванията на участниците в нощта на 5 срещу 6 септември, но аз телеграфно ще избера най-важните моменти.

Николаев не искаше да чака повече. Той даде заповед да се бие тревога, дружините се построиха, въоръжени като за поход. Николаев заповяда да се изкара опълченското знаме, което бе се развявало на Шипка. Понеже милицията нямаше свое знаме, войниците го виждаха за пръв път.

- Войници! – извика Николаев, застанал пред фронта. – ... Тази нощ мен се падна честта да ви поведа против турското правителство. Аз ви заклевам в името на българския княз Александър, в името на вашето знаме, че вие ще изпълните дълга си към отечеството. Да живее нашият вожд Александър! Да живее Съединена България!

Войската, предвождана от майор Николаев и дружината на Чардафон, се озовава пред конака, където е резиденцията на губернатора. Захари Стоянов и поручик Стефов му съобщават, че народът е обявил Съединението под скиптъра на княз Александър и че милицията е прегърнала това патриотично дело.

Още на 6 септември Временното правителство, начело с д-р Странски, майор Данаил Николаев, майор Райчо Николов и Захари Стоянов изпраща телеграма до княз Батенберг, в която настоява той да признае случилото се съединение. Князът, който е на военни учения в Търново то това време, обявява на 8 септември, че приема Съединението.

Дипломатично той изпраща циркулярна телеграма до Силите, за да им съобщи, че признава сюзеренните права на султана и че Съединението не съдържа никаква враждебна цел спрямо Турция.

В същия момент той взима решение и да се мобилизира войската в Княжеството, както и да се свика на извънредна сесия на Народното събрание на 10 септември.

На 9 септември, тържествено посрещан в селищата през които преминава, княз Батенберг пристига в Пловдив. Един европейски журналист от „Indipendance Belge" отбелязва, че народният възторг надминава всяко въображение. Така, без подкрепата на Европа, завършва едно велико за българския народ дело, Съединението на България.


Създадена на 06.09.2017 г.

Коментари

  • A5c1e54a1b0a8a32bc11a98effe59507?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Венко Венков написа:

    Преди около 3 години

    Жалко е, че Русия е била несъгласна.
    Жалко е, че Пловдив не е бил възстановен за столица.