club50plus.bg

Идеята се заражда на 15 март 1963 година, а създателят и е самият Джон Кенеди. Смисълът и се състои в това към „световните” дни да се добави още един- международен ден за защита на потребителите. 20 години по-късно тази дата е съвсем официално отбелязана. У нас това се случва за първи път през 1991 година. Но не там е проблемът. Няма значение колко сме закъснели с официалното признаване на деня на потребителя. Под огромно внимание, обаче трябва да се вземе фактът, че до ден- днешен не спазваме четирите основни права на потребителите. А нима не е всеки един от нас такъв? Защо тогава продължаваме да пренебрегваме правата си?

Нека, обаче видим кои са те.

На първо място стои правото на безопасност. Какво можем да кажем за него? Мисля, че новините сами „говорят”. Новина от началото на 2014-та година гласи: „Пилешка супа прати десетки деца от Сливен в болница. Хлапетата са със симптоми на хранително отравяне, някои са в тежко състояние. Те са обядвали в училищните столове.” Април месец 2013-та пък ни оповестяват това: „Четири момичета са в болница, а две момчета лежат в домовете си с болки в корема след закуска, поръчана от китайски ресторант в град Русе.” Една година по-рано, отново през април ни съобщават: „39 деца с хранително отравяне бяха приети в болница в Кюстендил. Учениците били на зелено училище в града, настанени в луксозен СПА хотел.”

А знаете ли какъв е броят на ежегодните летни натравяния от храна в морските ни курорти? По-добре и да не знаете. Наскоро съвсем случайно открих, че в състава на детски шампоан за коса влиза канцерогенно вещество. Нима това е безопасност? Щом не успяваме да опазим дори децата си от подобни „прояви”, дали можем да кажем, че има загриженост за потребителите изобщо? А дали не ви се е случвало да си купите продукт с минал срок на годност? Или такъв, който определено изглежда и мирише като негоден за консумация, а етикета „говори” съвсем друго? Помислете пак.

На второ място ще посочим правото на информация. Информация в нашата страна- достоверна и пълна, значително липсва, по отношение на доста сериозни въпроси, касаещи живота на всеки от нас. В повечето случаи сме информирани с какви ли не „маловажности” и сме неинформирани много често дори за здравословното си състояние. Вие като пациент достатъчно добре информиран ли се чувствате? Нима, когато отидете на лекар, някой ви обяснява подробно какво ви има и как трябва да постъпите? В повечето случаи всичко се свежда до изписването на няколко вида хапчета, без да ви се обясни дори кое какво лекува, особено, ако възрастта ви надхвърля 60 години. Съществуват стотици случаи, при които лекари дори си спестяват точната диагноза. Нима това е информираност? И има ли нещо по-лошо от това да си дезинформиран по отношение на здравословното си състояние? И още нещо, макар и по-маловажно- фактът, че електронното здравеопазване все още продължава да бъде в голяма степен само на книга, а в него бяха вложени милиони левове. А добре осведомени ли сте по отношение на храната, която си купувате? Консерванти, оцветители и овкусители- за наличието на някои от тях ще разберете само, ако имате лупа под ръка. Производителите ги пишат с толкова ситен шрифт, че ако сте възрастен човек дори може да не забележите, че това са „букви”.

А какво бихте споделили за правото си на избор? Дали трябва да споменавам факта, че все още има магазини, в които те карат да се чувстваш като тотален идиот, в случай, че си пробвал повече от две блузи или повече от три чифта обувки? И накрая те изпращат с изрази от сорта на „е, за какво пробваш, като не купуваш!” Имате ли право да избирате доставчика си на електроенергия, да речем? Ами да закриете сметката си в банка, без за това ви действие някои банки да ви „ограбват” с не малка сума пари? А какво ще кажете за определени мобилни оператори с измислените им абонаментни планове, които уж ви дават право на избор, ама не съвсем? Знаете за какво говоря, нали? Мисля, че това са най-елементарните случаи, в които се нарушава това ни потребителско право.

Не на последно място по важност е правото да бъдеш чут. Нима на вас като потребител някога ви е било искано мнението за взимане на конкретно решение? Държавните институции в нашата страна никога не са считали за важно да се допитват до потребителските организации или дори да го правят, то е съвсем формално и за отбиване на номера. Дали множеството жалби от абонати на „Топлофикация София” ще бъдат чути? Ако съдим по досегашната чуваемост, шансът е повече от минимален.

Съществуват още четири основни права: правото да бъдат задоволени основните потребности, правото на обезщетение, правото на образование и правото на здравословна околна среда. Знаете, че и тук има какво да се желае, нали? Да сте чували за български потребител, обезщетен за нанесени му вреди? Случаите са единични и те са „съпроводени” с велико ходене по „мъките”, хабене на много време и нерви.

По въпроса за потребителските ни права можем да говорим твърде много и за съжаление повече в отрицателна „насока”. Това е и причината, обаче да не подминаваме днешния ден като поредния измислен „празник”. Точно обратното. Трябва да се сещаме по-често за правата си и да си ги търсим до край. Често, когато сме от „другата страна”, предлагайки дадена стока, сякаш забравяме, че ние също сме потребители. Със или без достатъчно финансови средства, няма значение. Нашите права са равни и ние трябва да се борим за тях. Така, че и два лева да сте дали за стока или услуга, ако тя не отговаря на дадени изисквания, не си казвайте „хайде сега, какво ще се занимавам”, ами отидете и потърсете отговорност, попитайте, крещете дори, за да бъдете чути. Просто, защото това е ваше право!