Импресия за Петко Ламбрев

Неизвестният художник на България
Normal_p1060685.jpg

    Здравейте, приятели на изкуството,

    С този материал ви представяме творчеството на неизвестния и непопулярен голям асеновградски художник Петко Ламбрев ( 1914 -1997).         За живота му няма как да споделя нещо лично, защото съм роден доста по-късно и не го познавах приживе, макар, че сме съграждани. Затова за неговия жизнен път ще разкажат хората, които са го познавали. От мен е краткия музикален HD-клип с негови картини, а долу под видеото има слово за живота и творчеството на художника. В края на статията има и галерия с картини. Горд съм, че такива хора са живели скромно в града ни, и са оставили такова богато културно наследство.                                                                                                                                                                              Стефан Сираков

                    Слово на Емилия Колева по повод юбилейната изложба

                    „100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПЕТКО ЛАМБРЕВ”

 ОТ КРАСИВИТЕ БРОДЕРИИ  ДО  ШАРЕНИТЕ БОИ

 Талантът и умението  да рисува натюрморти и пейзажи, от красивия си роден град,  бай Петко е  наследил от майка си Елисавета,  която  е сътворявала  най-красивите  бродерии  сред жените в Кюмюрджу махала. Съчетанието на   различни цветове върху везби на покривки, карета и възглавници, е провокирало  у малкото момче онази любов към шарените бои, която по-късно го  е насочила  към рисуването. Баща му Ламбри тенекеджията е имал работилница  в центъра на Станимака, която  се премества на атрактивната улица “Стълбина,” където семейството живее. Родителите му обаче, повлияни от мнението, че ”художник къща не храни”, отказали да го запишат в Рисувалното училище  и го насочили към морското училище във Варна. Споменът от морето е запечатал в картина на една от стените в жилището си. Незаличена до днес, сцената напомня за  връзката му с морската столица , където е отбил и военната си служба. Любовта към подводният свят на  рибите, животинките и водораслите е  вдъхновила  въображението на  художника за претворяване на вълшебната красота на морското дъно  в картина.

 ДЕКОРИ ЗА ТЕАТЪРА И ЗАВОДСКИ ПЕЙЗАЖИ

След завръщането си  в  Асеновград през 1938 г. се  жени  за Василка - дъщеря на известния фурнаджия Сава Одринлията. Синовете му Ламбри и Христо са  лекари.

 В  трудовата си биография Петко Ламбрев записва първите си работни дни  в отдел “Чистота “към Общината. После е техник в Старите хали , където  приготвяли леда  за съхраняване на месото и продуктите.  Междувременно прави рекламата на  попското кино.  По-късно е художник –проектант в Общинския театър и  дели ателието си до дарака на Гривата заедно с театърмайстора Христо  Василев. Пиесите “Конфликт”, “Балкански аристократи”, “Чуждото дете“,  „Жените командват“, “Светлините на маяка”,  „През бурята“ и  още представления са декорирани от художника Петко Ламбрев. Неслучайно художника получава втора награда за оформление на декора на пиесата “Криворазбраната цивилизация “ на  театрален фестивал през 1953 година, вероятно след закриването на театъра в Асеновград , когато той и още няколко актьори са преместени в Пловдивския театър. 

Тук завързва приятелство с актьора Константин Кисимов. Често  си  спомня за учителя по рисуване в мъжката гимназия, който му проправя  пътя  към пловдивските галерии, за да се запознае там със Златю Бояджиев , Димитър Куманов , Петър Бояджиев. В началото на 60- те години Петко Ламбев е назначен за художник в КЦМ-Пловдив, където  работи до пенсионирането си. Тук е нарисувал  много промишлени и заводски пейзажи с интересен колорит на сиви и приглушени цветове. Техниката на рисуване при тези творби на художника е оригинална  заради смесването на боите с кварцов пясък и получаването на по-специфична  глазура на платното.

ЕДИНСТВЕНИЯТ ХУДОЖНИК, НАРИСУВАЛ ЦЕЛИЯ АСЕНОВГРАД

Отначало Петко Ламбрев започнал да рисува акварели. Почти цялата му творческа дейност, обаче, е съсредоточена върху маслената живопис. Пейзажите представят площада на Асеновград , причудливи улици, реката , мостовете, дървета, църквите и параклисите, старите къщи, новите блокове, красиво изрисувани различни цветя, най-вече  макове , букети. Историята и природата на града през различните сезони са основните сюжети в колоритни нюанси, които вдъхновят художника. Обича  да рисува тези къщи, кацнали нависоко на отсрещния бряг, небето, планината  и параклисите наоколо.  От творческия му период има и запазени графики. Най- красиви са обаче зимните картини, покривите на къщите,  покрити със сняг, димящите комини. Доайенът на асеновградската живопис  е записал в творческата биография от 40-те години на миналия век до 1997 година четири самостоятелни изложби,  участия в многобройни общи празнични експозиции, продажби в галерии и артмагазини, базари на открито. Картините му са притежание на Общината, културни институции,  учреждения и фирми, частни лица. Значимостта му в българската живопис изразява красноречиво изкуствоведът  Светла Москова  със словото си на последната четвърта изложба през ноември 1989 г. “Творбите на Петко Ламбрев имат способността  да излъчват   топлина и  човешко присъствие. Неговите пейзажи откриват пред зрителите една панорама на Асеновград, в която и зиме и лете, тих и спокоен, изпълнен с гълчава и шум, със стари къщи и нови блокове-градът живее. Зад  трептящата колоритна завеса  живеят човешки съдби, скрити в прохладната сянка на станимашките кафенета, в уютната тишина на асмата, в безкрайната безбрежност на хоризонта. Забързани в житейските си грижи, в горещото лято и спокойната есен, много от нас забелязваха приведената фигура на художника край железния мост, или в близката градинка, отдолу под параклиса св.”Ян” или по пътя за Бачково. Седнал върху туристическо столче на някой завой, задълбочен, вглъбен в природната магия на течащата вода, на трепета на нежните листа, на мекотата на заоблените хълмове. Шофьорите му свиркат за поздрав, а той маха с четката, без да се обръща и продължава да съзидава природата , да бъде част от нея. Той – Твореца и Създателя, решил за себе си, че е малката мравка в големия мравуняк на Вселената. Изключително деликатен и внимателен. Джентълмен като бай Петко не съм срещала. Толерантен, отдаващ правото на всеки в неговите позиции, художникът знае своето място в културната история на града.  Живее с живописта и чрез нея, като набляга на класическия строеж на композицията, формата и пространството. Творческият живец на истинския художник съществува в него и той доказва ,че понятието художник не е звание, а призвание. Веднъж белязан човек с него, той го носи с достойноство. Художникът, прекарал живота си в Асеновград, отдал му младостта, творческия си плам,  с изложбите си се отблагодарява. И всеки, който посети експозицията, ще почувства родния град още по-близък, заоблените хълмове- по-изящни, реката – по-древна. Задрямалата обич ще се събуди и ще пожелаете да бъде споделена.”

РАЗСЕЙВАШЕ САМОТАТА С РИСУВАНЕ

 Когато годините на бай Петко напреднаха, през зимата старият пейзажист беше  самотен. В дома му го навестяваха художниците Иван Демерджиев,  Кирил Аврамов,   Борис Колев,  Николай Мръвков. Обичаше празниците и се  включваше в тях. Денят на  Асеновград за него беше като родова среща на всички творчески личности, останали да живеят тук, или излезли от него. Липсваха му сбирките в кръчмата  на  Каварджията и в Клуба на  дейците на културата, където  художниците, обединени от пианистката  Капка Сотирова, споделяха делника и празника  в  незабравими срещи,  продължавайки  традициите в Асеновград. Като се запролети, бай Петко обличаше светлия костюм, заставаше близо до жилището си в центъра на Асеновград и нареждаше новите картини.  Радваше ни със своите  изложби–базари на открито. Това е най-голямата награда за  художника, който въпреки че прехвърли осемдесетте, продължаваше да рисува  всичко около нас, за да остане след нас.

                 

 


Създадена на 07.10.2018 г.
  • Популярни


Коментари

Все още няма коментари