Любов от пръв поглед

Романтици
Normal_p7050215.jpg

това са те - Иван и Ирина

 Човек с романтична душа си е такъв по рождение. Отначало е палаво дете, след това любознателно, но все още дете, а после...търси красотата, пред която да спре, търси думи да я изрече. В никакъв случай не се моделира, а само расте. Щастливи са тези, които я носят със себе си. Щастлив е здравият и любознателен човек, защото е наследил една специална романтична душа. Такъв е Иван. Красиво бебе, палаво дете, любознателно момче и щастлив мъж. И всичко това е, защото има прекрасни родители и чудесна жена Ирина. Скромна характеристика на един съвременен млад мъж.

         През един летен ден, когато рано сутринта скитореше по морския бряг и се канеше да застане пред слънчевата пътека, видя че мястото е заето. Друг път не му се беше случвало. Подвууми се какво да направи – да отмине или да застане до момичето, което бе впило поглед в хоризонта и показващото се вече слънце. Моментът беше кратък, защото момичето го погледна с една голяма усмивка – и той разбра. Остава. Усмихна се и подаде ръка:

  • Приятно ми е, Иван.
  • И на мен ми е приятно, Ирина.

И толкова. Мълчаха, застанали пред красивия изгрев. Огромна, сутрешна тишина! Дори и плясъкът на вълничките бе замрял. Морето сякаш спеше. Слънцето „смени” своя цвят и потегли към другия хоризонт, до вечерта ще бъде там. Тръгнаха си. Тръгнаха в различни посоки, но и двамата знаеха, че ще се срещнат пак – по залез слънце. Не бяха морски чеда и затова искаха дните прекарани тук на морето, да бъдат слънчеви и много дълги.

         Вечерта едва се видяха. Толкова много хора бяха насядали на пейките край морето и очакваха залеза с фотоапарати. Беше шумно, музика се чуваше отвсякъде. Денят рязгорещен продължаваше. Платноходки и малки лодки бяха изпълнили залива. Чуваше се приканване за разходка с корабче. Само с един поглед се разбраха. Разходката е за тях. Забързаха се, за да не изпуснат курса. Качиха се и зачакаха потеглянето. Слънцето все още се оглеждаше в морето и го посипваше с огънчетата на залеза. Около тях беше приказно красиво, а лекото полюшване ги въвеждаше в света на морето. Към пристана идваше друго корабче и „разбъркваше” водите край него и те ставаха още по-красиви. Снимаха и запечатваха всеки един момент. Камбанката звънна и корабчето потегли. Бяха застанали на най-готиното място – на носа и гледаха как водата се разтваря и прави път на корабчето. Полюшването премина в клатушкане насам – натам. Водните пръски ги достигаха, но те стояха прегърнати, отстоявайки на порива на лекия вечерен ветрец. Имаха чувството, че се движат заедно със слънцето, но по различни пътища – морски за тях и въздушен за слънцето. Слънцето достигна своя хоризонт, скалите над брега, а те – брега. „Изпратиха” слънцето. В обратната посока пътуваха вече като стари познати. Слънцето, морето, прегръдката... Близостта ги правеше щастливи. Тя ги дари и с първата целувка.

 

Любов от пръв поглед съществува, аз зная това! Тя е за цял живот!

 


Създадена на 14.08.2014 г.

Коментари

  • Picture?type=square

    Velika Georgieva написа:

    Преди почти 8 години

    Една прекрасна любов, която винаги през времето ще се среща и ще вълнува !!!


  • Picture?type=square

    Nevin Bekir написа:

    Преди почти 8 години

    Най-прекрасната..най-болезнената..най-истинската..най-обичаната болка на света...