club50plus.bg

Десислав Гечев е познат със своите екслибриси на любителите на графичните рисунки не само в Русе, но и по цял свят. Преподавателят по рисуване от Русенския университет има още едно интересно занимание - изработва дървени лули. Той е един от тримата майстори в страната ни. Оказва се, че Десислав има още двама колеги, които са от различни градове и поддържат помежду си връзка чрез интернет. Това са Георги Тодоров и Георги Бояджиев. Първият успешен опит е направен от сопотския майстор Георги Тодоров. Малко след него по стъпките му тръгва и Георги Бояджиев, който има икономическо образование и е шеф на агенция за преводи.

Увлечението по луларството е от десет години, припомня си Десислав Гечев. Историята започва от 2000 година. Художникът решил да прекрати пушенето на цигари. Явно отказването не става лесно, защото творецът през 2001-ва се избира дървената лула и до днес продължава да поддържа огъня й. Той си припомня с насмешка как е изгорил първата си лула, защото не знаел как да я използва. Може би неуспехът в това начинание, любимо на много велики мъже, е следващата стъпка - да пристъпи към създаването им. Следват опити, скици на модели и постепепно се раждат интересните ръчно изработени лули на самоукия майстор от Русе. Ателието, в което се раждат уникалните предмети, е в мазето на училище „Възраждане”. Разбирам, че помещението му е преотстъпено от ръководството, за да може да работи на спокойствие. Като всеки майстор той казва, че в работното му помещение цари творчески хаос, в който приложникът успява да се ориентира.

Десислав Гечев не крие, че докато се е учил на занаят, е допускал много грешки. Разбираемо е, защото тънкостите се научават постепенно и в процеса на работа. Затова и колекцията на самоукия майстор засега е достигнала стотина бройки. Иначе лулите, които не са видели бял свят, са двойно повече, твърди събеседникът ми.

Оказва се, че хобито успява да запълни свободното време на преподавателя от Русенския университет. И ако някой иска да го открие след учебните часове, със сигурност ще го види в работилничката му, която е изпълнена с творчески хаос. Качествените лули се изработват от най-твърдото дърво бриар, от корените на растението, разказва събеседникът ми. Според него тази суровина е по-скъпа, защото доставката е от чужбина. Самото дърво вирее само по Средиземноморието. Най-ценното качество на бриара е устойчивостта му към топлината от горящия тютюн, както и изключителната красота на структурата на дървото.

Родните лули обаче могат да се изработват и от крушево дърво или дрян, разказва сладкодумният майстор и добавя, че красивият мъжки аксесоар има дълъг живот и дори може да надживее собственика си. Изработвайки поредния модел, Десислав залага на интересна форма, орнаментика или пък закачка, които умело вплита в претенциозния материал. Така те придобиват неповторим вид и чакат своя нов стопанин. Идеите на самоукия майстор са много и затова в ателието му има безброй незавършени модели, които все още стоят в кашона и чакат своя ред.

Художникът обича да посещава антикварните магазини, защото са поредното вълшебно място, което го зарежда с много идеи. Там открива интересни екземпляри на лули, изоставени от собствениците им. Майсторът ги реставрира, придава им блясък и те вече имат нов живот.

Лулите на русенеца вече са станали достояние на много хора, които са разглеждали самостоятелната му изложба в малката изложбена зала на „Борисова” 6, както и в Трявна. Във възрожденската къща – Рафаиловата, той е показал графични рисунки и ръчно изработени модели на дървения атрибут за пушене. Всъщност приятелите на художника са онези щастливци, които притежават частица от неговата фантазия, намерила място дори и в ръчно изработените предмети за тютюн.