Керека, приказка моя

Normal_ivanka

Похвални думи за дописаната книга 

Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост с аромата на божурите събужда сетивата ни. Азбукарче от интернет - поколението запява: Върви, народе възродени, към светли бъднини върви"... На фона на най-светлият български химн, приятелите на Иванка Йорданова в Русе разлистват поредното, още „топло" дописано издание на книгата й: Керека, приказка моя...и новите епизоди: "В прегръдките на природата" и "Аптекарски практикум"

Очарованието на тези книги е, че преливайки една в друга, те завладяват четящия с мъдрост, милост, знание и вдъхновение. „За мен е голяма чест, да съм една от този род"- започва искрения си разказ в "Керека, приказка моя"  авторката Иванка Йорданова. Като брошка е закичила сърдечното посвещение и благодарност: „на съпруга ми Марин, който не спря нито един мой порив в общия ни път"...Книгата  "Аптекарски практикум" е посветила на колегите си фармацевти и приятелите. Това е своеобразна домашна библия за билки, болести, съвети за първа помощ и събраните от Магистър-фармацевта, Мария Мицова странни, забавни, усмихнати истории от съвместната им работа в аптека „Николови"...

корици на книгите на Иванка ЙордановаПосвещението в другата книга - "В прегръдките на природата" е адресирано към децата на България. Но свързващото послание, което диша от всеки написан ред, Ваня отправя като дар и завет към внучката си Ванеса Велизарова Петрова. Тя е и художник на илюстрациите в книгите...

" Написах тази книжка (припомня скромно в приамбюла на книгата авторката, магистър-фармацевтът Иванка Йорданова) за моята внучка Ванеса с много обич към нея, за нейните приятели, за племениците ми, въобще за децата. Написах я, за да им кажа колко важно е да познават природата, да я обичат, да се грижат за нея. Дано да успея да им покажа своето благоговейно отношение към нашата природа, да предам на децата очарованието си от онези мънички, прелестни цветчета с неподозирана лечебна сила, наричани през вековете с простичкото име билки..."

Дарбата на авторката да общува с природата в Керека*,  с цветята, дърветата, билките, с духа на близките си отавтопортрет на Ванеса старата къщата са навлезли дълбоко в творчество й. Поради милостта на сърцето, което прималява от обич към родния край, тя пише паралелно есета, разкази, поетични миниатюри, притчи и легенди за хора и къщи, за цветя, храсти, дървета и билки.

Авторката свързва логично и емоционално еньовчето с Еньовите разкази, кукуряка с дядо си от разказа Болната лисица... Заешка салата, Важен урок, Градските стражи... все преоткрити древни истини, че сме част от необятното чудо – Природата... Всеки, който прочете книгите на Иванка Йорданова, ще си обясни интереса и вещото й познание в областта на Фито-фармацията. Може би пъпната й връв е скътана в поляната от дъхави кокичета, кукуряк, синчец, дива циклама и божур, кантарион и равнец, турта, смрадлика и лайка, дива иглика, трамбъз, макове, жасмин, медуница, метличина, шипки, детелина, мента, лавандула, акация, глог, живовляк, маточина...Техният божествен аромат, целебност и прелест съживяват и най-закърнелите сетива...
Безспорно е, че тези книги изпълват душата ни с милост и любов към родното, внушават, че човек без него е като дърво без корен.

сватбена снимка на дядо Пеньо и баба Иванка

Дървото на авторката има яко коренище.

Вятърът може да го брули, да го люлее, но то винаги оцелява. Родителите й (дядо Пеньо, баба Иванка, татко Митко, мама Еленка ) са я научили да обича всичко живо в двора и по хълмовете на Керека, "да се удивлява и доверява на мъдростта на хората и природата, да не се уморява да чете нейната велика книга, за да можем да черпим от нея и знания и доброта".

Братът на дядото на Ваня, писателят Камен Калчев, с който имах честта да се познавам лично от реализацията на съвместния ни култов филм от Соца – „Класа работна напред", казваше: "Няма по-топла стряха от бащината и няма по-успокоително и вдъхновяващо небе от родното." Думите на чичото са пророчески. Вдъхновение блика от всяка страница, написана от Ваня, за вълшебното лято в Керека, за болярката Кера, за Костумбер - едно истинско етнографско откритие, за чудодейния Еньовден, за легендата на Самодивското кладенче, за селската църква и двора, който ухае на акация, рози и мед...
За първи път някои от тези очарователните разкази, есета и спомени са отпечатани в уникалния вестник „Другият вариант,"списван години наред от всеотдайните редактори Стефка Ракидова и Живодар Душков... Днес всяко ново дописано издание е литературен факт, който ни радва, защото събира тези разкази и есета в книги, за да поемат нов живот.

Този материал е изпратен по инициативата на Клуб 50+ Стани Четен Автор

Иванка Йорданова е написала книгата на живота си и дописаните издания искрено и колоритно, увлекателно и грамотно, пластично, с усет към характерните детайли, с образно-емоционален стил и език: „Януари се търкулва към празниците, а слънцето към лятото", „горският слез е божа ръчица", „децата са като омагьосани върху белия сняг", „хорОто е виеща змия", „плитките, с цвят на зряло жито, стигат до земята.." В случая, метафората, осъзната или не, е мостът, по който ние достигаме до незримото... Авторката ни дава достъп до непознатата Керека, за която имаме само предчуствие, а то в началото е извън опита и сетивата ни. Но затворим ли последната страница, се превръща в неизчерпаем извор на светлина и сенки, на красота и познание, на мъдрост и послания. И отпиваме жадно глътки от живия извор, който дарява живот и пръска надежда...И всичко това дължим на Ваня...

бел.авт.:Село Керека се намира на 18 км от гр. В.Търново и на 9 км от гр.Дряново, оградено от заоблени хълмове, покрити с гори. Легенда свързва името Керека с болярката Кера.

следва - тук


Създадена на 17.05.2013 г.

Коментари

Все още няма коментари