Клубове за запознанства – любовните посредници

Normal_klubnost_2

Няма никакво значение как срещаш хората в живота си, важно е – кого срещаш

Спомняте ли си „Море от любов”? Не романтичното предаване на Наталия Симеонова. Говоря за невероятните Ал Пачино и Елън Бъркин в онзи култов екшън, в който двамата се срещнаха чрез обява по вестника. Той издирваше сериен убиец – жена. Тя търсеше страст, търсеше „щрак” – онази магия, заради която си струват всички скучни понеделници. „Вярвам в животинското привличане и в любовта от пръв поглед”, каза му тя на първата им среща. Естествена, истинска, непринудена, жива… И му отвя в главата, влюби го от раз.
Когато гледах филма, беше началото на деветдесетте. Тогава си мислех, че на такива срещи от по обяви по вестници и списанийца отговарят само скучаещи, отегчени лелки и сплинозни ергени, даже в по-лошия случай – болнави борсуци и чехлювци, които не могат да си намерят по нормален начин партньор. Кой е нормалният начин, признавам, едва ли и тогава съм знаела. Но, спомням си, струваше ми се някак отчаяно и изкуствено. Самотата е последното нещо, което изпитваш, когато си млад, мислиш си, че принцът идва по подразбиране. А и едно време имаше само едно тъжно предаване „Адрес 4000" и там самотни души „познаваха" своите половинки с обява. Според Гугъл това е и едно от най-дълго задържалите се на екран предавания в историята на телевизията в България. Явно логично. Чак като пораснах разбрах, че

светът може да е най-самотното място на света.

  Безспорно подразбирането за любовта е задължителна и добрият случай да я срещнеш не са най-лесната работа – понякога не може да се разчита само на сляпата съдба или на доброжелателни лели сватовници.

Днес има милион начини да се свържеш със света – да си въобразиш някоя интернет любов или да отидеш на фейсбук среща с новите си приятели от мрежата. Да срещнеш любовта посредствено, нарочно и преднамерено е свързващият „клубен" момент. Във вестниците днес обявите отдавна предлагат секс като повод за запознанство, а възможността да се попадне на самоцелния ексхибиционизъм „красив/а, романтичен/а, богат/а и интелигентен/на... нищо не търси, само се хвали", често е гарантирана.

Безброй връзки излизат в Гугъл на търсене „клубове за запознанства" – народни и международни, градски и магистрални. Тематично определено могат да се разделят на няколко вида – откровен секс, запознанство с цел брак, запознанства тип клуб на интереси, като в тях можем да включим и сексуалните девиации.

Напоследък модерни са клубовете на суингърите. Суингът отдавна не е само танц, а разкрепостена секс практика между една или повече двойки сексуални партньори. И хората си се търсят и си се срещат. Човещина.

Клубовете за запознанства в класическия си тип

  са като сватбените агенции – в тях има реален посредник. В това е, предполага се, специфичната разлика от да си чукнеш среща в нета с непознат и да отидеш „на тъмно" на кафе с него. Не всеки престрашава сам да се организира в събитието „среща", нито пък разполага с приятел/ка сватовник/ца като в едноименния комичен сериал. И тук на помощ идва нещо, което твърди, че няма смисъл да обикаляш безцелно и да чакаш специалният/та да изскочи от храстите на работата ти, фитнеса, дискотеката, бара. Особен чар имат набралите скорост напоследък, по примера на големите мегаполиси, практики на т.нар.

клубни вечери

Да отидеш на клубна вечер не е като да отидеш на бал с маски и да изживееш най-еротичната история в живота си със законната си половинка, без да я познaеш. Общата вечер-среща прилича на мегдан, на тлака, на тематично изложение, което целенасочено събира търсещи хората. Това е парти, на което имаш цел – не да сложиш, а да намериш някого, пред когото да можеш да свалиш „маската", тази на отчуждеността най-малкото. Тънка и фина е границата, в която всяко едно организираното срещане (опосредствано чрез реални или виртуални фасилитатори) лесно може да заприлича на долнопробно сводничество. Агенциите, които организират тези деликатни събития би следвало да държат едно наум за алтруистичното първооснование, че помагат на любовта да се случва. В крайна сметка повечето от нас вярват, че филмът „Море от любов" все още им предстои. Неведоми са пътищата на обичта – няма никакво значение как срещаш хората в живота си, по-важно е кого срещаш.


Създадена на 02.12.2011 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Костадинка написа:

    Преди около 3 години

    Не съм гледала филма и считам, че е голям пропуск. Не съм ходила и в никакъв вид клубове - не знам дали е пропуск, може би да, но някак си не се решавам. Вярвам в съдбата, в предначертаното, и разчитам на това. Надявам се да не правя грешка. А който както разбира живота - така нека си го живее. Важно е само едно - наистина да срещнем когото трябва.