ИНТЕРНЕТ – ДАР ОТ ПЕНТАГОНА

Пази се от даровете на данайците

025730.0

Normal_troia

Троянския кон

ИНТЕРНЕТ – ДАР ОТ ПЕНТАГОНА

                                   Но, бойте се от данайците, поднасящи ви дарове...

         Някога, самотниците са се уединявали с книга в ръка, а сега с телефон и лаптоп. И вече не са в реалния живот, а в този на пиксели и байтове. Днес дисплея дава илюзията за всичко накуп. Бързо, лесно и в реално време. Милиони кликат вглъбено във Фейсбук, или други социални мрежи, проверяват ежеминутно мейлите си, споделят мисли, линкове, снимки и клипове. Посешават виртуално места, където не са били никога. Управляват виртуално бизнес и движат парични потоци, дори без покритие. Флиртуват със слово и образи и времето тече неусетно. Потъват във виртуалността,  за да споделят самотата си и успяват. Но парадоксът е, че макар и споделена, тя все повече нараства. Интернет се е превърнал в гениален инструмент, който им внушава, че  са едновременно с всеки, който пожелаят, доката са все по-сами. Внушава им, че се случва това, което желаят, а продължават да са сами в стаята с компютъра. Докато се превърнат в същества, погълнати от илюзията че са съвсем други.

         Децата и младежите вече не спорят и не разговарят с родителите си, за това дали могат да излязат навън. Те просто си остават в къщи и родителите се успокояват, че детето им не е сред опасностите, които крие улицата, не пие, не пуши и не употребява наркотици. Но проучванията показват, че те все повече изпадат в зависимост от мрежата, неспособни да разделят реалния от виртуалния живот и остават в последния, където всичко е лесно и осъществимо. Превръщат се в частица от милионите замбита, обитаващи мрежата, света на профилите. Живот в който милиони хора доброволно се преселват. Там всеки и всичко имат своя профил – хора, организации, проекти, дори мислите, чувствата и илюзиите. Това е светът на тяхната другост.

            Напразно е упорстването да оставаш по-малко време в мрежата. И това става все по трудно. Светът се е пренесъл изцяло в Интернет – онлайн библиотеки, университети, правителствени сайтове, клубове, банки, борси, пазари, търговия, запознанства, проучвания, профили вместо хора. Вместо жива връзка – призраци на самите себе си. Вече е почти без значение лицето, името, снимките, националността, възрастта, професията, външността и килограмите щом чувстваш по-близки и по-истински тези, с които общуваш, макар и с име, може би измислено. Губим много време за общуване и дори се влюбваме в призраците на илюзиите си. Интернет е идеалната среда, в която тези призраци виреят. Но е достатъчна една реална среща, за да осъзнаят грешките си. Защото реалните човеци създават проблеми, мрънкат, дишат, мляскат и се уригват, цупят се, сърдят се и имат претенции. А виртуалните са винаги привлекателни, защото дават очакваното от тях. Общуваме с профилите на копнежите си и неусетно се превръщаме в придатък на  виртуалните технологии. 

            Безброй са клиповете, показващи вторачени в дисплея на телефона си персони, блъскащи се в стълбове, дървета, или падащи в басейн с вода. Предизвикващи, или попадащи в катастрофи. Дори клипа на  безстрашна туристка, правеща си селфи на ръба на течаща река от лава и за миг превърнала се в облак от собственото си изпаряване, подхлъзнала се от склона над нея.

            Затрупването ни с онлайн информация е проблем с две страни. Обемът и главоломно се увеличава, а способността да се чете и съсредоточим във всичко намалява. Хората все повече отвикват да обшуват реално помежду си. Имат бърз контакт с когото пожелаят  и фалшиво усещане за общуване, без реално да се срещат с хора. Днешните интернет потребители все по-трудно се съсредоточават, заради навика си ежеминутно да проверяват пощата си. Това се дължи на примитивния импулс за отговор на моментни възможности или заплахи, пораждащ приток на хормона допамин. Това според учените води до трайна промяна на поведението и нарастваща зависимост. Дали следващите поколения ще са способни да мислят задълбочено и въобще да се съсредоточат?

            Знае се, че котките са по-интелигентни от кучатата, защото кучетата правят това, което човек поиска от тях, а котките приучават човека да прави това, което те желаят. Пентагонът през 1995 г. превърна Интернет от локална мрежа в световна, като не са допускали, че сътворявайки софтуерно изкуствен интелект с прилежащия му хардуер, той няма да се доразвие, самоусъвършенства и предефинира. Хиляди държавни и корпоративни организации и научни центрове се стремят да създадат и усъвършенстват изкуствен интелект, правят се опити за разработвяне на синтетичен живот, интегриране на мозъци с компютри и Интернет. Каква е гаранцията това да не се изроди в нещо чудовищно, след като начело в разработките са военните? Конкуренцията е огромна. Софтуерните компании са обречени, ако не са иновативни и затова са готови на всичко в търсене на нови идеи, които да повишат нивото на продуктовата им палитра и получаване на преднина пред конкурентите. Влиятелните корпорации търсят ключа към качествено нова виртуална среда, тъй като услугите им вече са завладели всяка частица от всекидневието ни. Те се конкурират и разрастват, а нашият живот и реалност се променят необратимо с новите технологии. Но виртуалните технологии сигнаха дотам, че създадоха цяла нова реалност, нова жизнена среда в която сме потопени всички. Тя се развива и иска да е все по-самостоятелна.

            Еволюцията е доказала, че най-стабилните форми на живот не се създават насила, а вследствие на подходящо стечение на обстоятелства и среда, която да ги предизвика. В крайна сметка новата виртуална среда е равностойна на земната, но в друга форма. Генерират се виртуални модели на мозък и интелект, на път е да се създаде синтетичен вечен живот, в който да се прехвърлят индивидуалните характеристики на хора, мечтаещи за безсмъртие.

Преносът на съзнание в Интернет, ще бъде и краят на еволюцията, защото оттам нататък тя ще започне своята револция и нов живот. Както небелтъчните форми на живот, в които няма място за Homo Sapiens.

Алтернативата е, или ние да я ограничим, или тя нас.


Създадена на 23.08.2018 г.

Коментари

Все още няма коментари