club50plus.bg

В село Мрамор, Софийско малки и големи имат своето живо и активно настояще, селото е голямо, високи спретнати къщи, наредени на дълги улици, във всеки двор – градина, подредена с изобилие от цветя и всякакъв плод и зеленчук. Тук  повечето малки и големи са организирани в различни групи, театрални, певчески и танцови групи, през годините минават през певческите фолклорни формации или драматични състави, пазят и съхраняват своя автентичен фолклор, предават го на деца и внуци. Те от малки умеят да партнират на баби и дядовци в сценичните хуморески, да се надпяват или надиграват. Тук, в село Мрамор, Софийско хората умеят да работят, но умеят и да се веселят. Когато празнуват своите празници. Всички са сърцати хора, обичащи и отдадени на шопския фолклор, на хумора и сатирата, който ги прави витални и силни, весели и държеливи. Познават ги в различни краища на страната, където са чували техните песни, смели са се от сърце на хумореските им, сърцата са трепвали от кръшните им бързи шопски хора и ръченици.

Деля Козелиева пее, играе, отглежда зеленчуци и помага на възрастните си съседи с обич и внимание

   Усмихната и щастлива Деля  Козелиева ни посреща в обширния си и красиво подреден дом в село Мрамор, Софийско.   Влизаме в дома й няколко жени попрехвърлили 50-те, с нас са и няколко внука. Деля веднага решава да ни забавлява, тя умее да пее народни и стари градски песни, участвала е в множество фолклорни фестивали, спечелила е призови места. Настояваме да ни покаже цялата красота на народните си носии, които грижливо е събрала и колкото може повече от песенното богатство на народното ни творчество. Показва ни статуетката, с която я наградили на VІІ фолклорен фестивал на „Шопската песен”, още разказва надълго и нашироко как се събират фолклорните групи за песни и танци в читалище „Св.Иван Рилски” в село Мрамор, как работят с известни народни певици за автентичен фолклор и колко все по-добри стават в групите. Как минават празниците им. Деля е много деен човек и добър организатор. Председател е на читалищното настоятелство в село Мрамор и председател на пенсионерското дружество тук. Тя е душата на групите за фолклорни песни и  танци, събира и организира от селото и други участници самодейни певци и игрохорци. У  тях често се събира с приятелките си, обичат да пеят  и да се забавляват с песни и с шопски хумор, правят си весели женски партита. Попеят на два или три гласа, повеселят се, поиграят.

Руска Дросева разказва шопски хуморески. Красимира Георгиева е дошла от София да се видят и да се повеселят заедно, да попеят трите. Децата гледат и попиват, също искат да пеят, танцуват, да се покажат какво знаят и могат пред най-големите си почитатели – бабите им, най-добрата им публика.   Внучките на Руска – Славина и Надя молят горещо леля Деля да се облече като Баба Марта, защото са я запомнили от празника преди дни в чест на Баба Марта и много харесват нейния сценичен образ. А  тя умее да забавлява всички – малки и големи. После Деля ни показва една по една няколко различни носии – добруджанска, тракийска, шопска, хасковска от родния й край.  Облечена във всяка от тях изпява по няколко народни песни от същия фолклорен район – волната добруджанска се редува с тежката тракийска драматична песен, после идва веселата закачлива шопска песен. Деля ни развежда из градината си, оформена и насадена като по журнал  с всеки сезонен зеленчук, черпи ни с пресни сокове от овошките в двора си, къса ни от узрелите и много вкусни домати, краставици. Децата й често прескачат дотук да натоварят на колите си от пресните зеленчуци, произведени от трудолюбивите ръце на Деля. А тя с радост ги посреща – семейството на дъщеря й Ана и внука Слави, както и на семейството на сина си Атанас, с името на дядо си Атанас Козелиев, идва и внукът Кристиян. Деля е не само изкусна певица и игрохорка, видно е от градината й, че познава добре селскостопанската работа. Търси семена и отглежда висококачествени сортове. Освен всичко това, тя се грижи и за възрастно семейство.  Помага на съседите Райна и Мирон Рангелови в домакинството. Те пък наглеждат баща й Атанас, когато Деля е участва в поредния фолклорен фестивал. Докато тече импровизираният ни женски празник, без повод и без предварителна покана или уговорка, у Деля влиза Райна. Тя е съседка и приятелка на Деля  и не може да се нахвали от Деля, която търси за всякаква помощ. Ще я помоли да й купи лекарства от аптеката, или да свърши друга домакинска работа вместо Райна. А Деля е на часа готова да помогне с усмивка на уста, с блага дума ги подкрепя, понякога придружена с песен на уста. Така хем помага, хем весели съседите си. Тук Райна и съпругът й Мирон си построили къща, докато работели в строителството. Отгледали дъщеря си Румяна, акушерка и медицинска сестра. Тя ги дарила с внук Симеон и Милен, а от него дошъл и двегодишният днес правнук Мартин. Когато идва на гости на прабаба и прадядо си, той иска да им помага, но още не знае как. Има време да се научи – с гордост и радост в очите казват Райна и Мирон.

Материалът е изпратен по инициативата Стани Четен Автор