Книжарството не е просто работа, то е мисия

Normal_vania

Рубрика Четящите хора 

Ваня Хинкова – на 37 години. "30 от тях прекарах в четене", признава тя. Откровение, което е повод за разговора ни.
 

Цитирам твой отговор от дискусия в Интернет: "не продавам книги, а свързвам книгите и хората с любов". Книгите за теб са...
- Начин на живот! Смятам, че съм късметлия човек, защото работя това, което обичам и в този смисъл нямам нито един работен ден в живота си, както казва Конфуций.

Не си ли управител на книжарница?
Да, управител съм на „Хеликон" Русе, но предпочитам хората да ме възприемат като книжар. Едното е титла, а другото е самата ми същност.

 Какво означава да си книжар?

 - Работила съм много и различни неща преди да стана книжар, но в крайна сметка разбрах, че човек може да бъде истински полезен само там, където влага сърцето си. Това и правя всеки ден - опитвам се да бъда полезна на хората! Книжарството не е просто работа - то е мисия. Ако не вярваш в нея - нямаш място в книжарницата...

Даниел Пенак казва: "Ние не сме емисари на книгата, а заклети пазачи на храм, чиито чудеса възхваляваме с думи, залостващи неговите врати: „Трябва да се чете! Трябва да се чете!". Ето, това правим ние всеки ден - четем: книгите, хората, живота... Аз вярвам, че книжарите са най-важните посредници между книгите и хората и без тях много книги биха останали непрочетени, и много човеци - самотни!

Този материал е изпратен по инициативата на Клуб 50+ Стани Четен Автор

Как подбираш какво да четеш?
- Не аз избирам книгите, а те избират мен! Вярвам в любовта от пръв поглед както при хората, така и при книгите. Понякога е достатъчно само да погледна корицата, да прочета заглавието, да разпозная автора - и знам, че тази книга трябва да бъде прочетена. Друг път зачитам част от текста... и просто не мога да се спра!

Защо не четат някои хора?
- Защото са избрали друг начин да дишат. Но за мен този е единственият!

Последната прочетена книга...
- Последната книга, която прочетох е "Списъкът с моите желания" на Грегоар Делакур. Великолепна книга, разтърсваща по един много тих и почти незабележим начин. Вярвам, че България тепърва ще чува за този автор. А книгата препоръчвам горещо на всички любители на добрата литература!
 

Има ли книга, която препрочиташ през определен период от време?
- Да, разбира се, че има книги, които периодично си препрочитам или по-скоро съм препрочитала преди, защото сега почти не ми остава време за това, поради огромния наплив от нови заглавия, с които трябва да се запознавам всеки ден. "Пипи Дългото Чорапче" например съм я чела над 17 пъти, "Тайната градина" - около 10 пъти, "Гордост и предразсъдъци" - близо 8 пъти, "Граф Монте Кристо" и "Тримата мускетари" са четени най-малко по 4-5 пъти... Да не изброявам повече, че списъкът е дълъг!
Но сега има една нова книга, която твърдо съм решила да си препрочитам от време на време - "География на блаженството" на Ерик Уайнър. Тази книга, описана вкратце, представлява универсален пътеводител в търсене на щастието, който ни разказва къде живее то и как. Харесвам я, защото те кара да се замислиш „какво е щастието за теб?" и „можем ли всъщност да бъдем истински щастливи?!".

С кой писател искаш да поговориш на четири очи?
- Може би с Карлос Руис Сафон, за да ми разкаже малко повече за тайната на Гробището на забравените книги.

Какъв тип книги се търсят според теб от хората? Помогни на писателите да добият представа за желанията на своята публика?
- Не съм убедена, че имам правото да давам такива съвети. Истината е, че се търси най-разнообразна литература – като се започне от книгите за края на света, мине се през вампирските саги и историите за ангелите, които ни пазят, без да пропускаме, разбира се, любимите на дамите „женски книги", и се стигне чак до най-новите приключения на Джак Ричър и семейство Фарго. В последните години се забелязва засилен интерес и към икономическата литература –в частност технология и психология на бизнеса, така че не съм съвсем убедена, че авторите трябва задължително да следват съвременните тенденции. Струва ми се, че ако една история е искрено, неподправено и добре разказана – тя ще намери своите читатели. В този ред на мисли най-важното, което ми се иска да кажа на нашите писатели е да слушат повече вътрешния си глас и да не престават да бъдат себе си. Който може и който трябва – ще ги оцени!

 Къде са тук българските книги? Кои наши автори се търсиха през изминалата година? Какви са впечатленията ти?
С радост мога да кажа, че през последните години дялът на българските издания на книжния пазар значително се е увеличил. Дори ще си позволя да цитирам Сашо Секулов, който казва, че никога досега, откакто живеем във времената на демокрация, не са се издавали толкова много български книги. И аз съм напълно съгласна с него!
Всяка година си има своите водещи автори и заглавия – 2012-та също не остана без такива. Може би трябва да започна с един Георги Господинов, който, след почти 12 години очакване, най-сетне публикува втория си роман „Физика на тъгата", само за да завладее моментално българския читател, а и не само него, със своеобразното си пътуване из лабиринтите на хилядите „аз", които носим в себе си. Роман, за който казват, че те поглежда в лицето и разбираш, че не ти него, а той теб е прочел.
Не мога да не спомена и един друг автор, за когото дори се заговори, че скоро ще влезе в учебниците по съвременна българска литература – Милен Русков. „Възвишение" е роман, който не оставя никого несъпричастен. Роман, който пленява не само със самобитния си език, но и с колоритното си изобразяване на българската народопсихология, останала непроменена и до днес.
Има още много заглавия и автори, които ми се ще да спомена: „Виенски апартамент" - дебютът на Радостина Ангелова, една авторка, за която тепърва ще се чува още и още. „Името" – романът, с който Христо Карастоянов напълно заслужено спечели тазгодишната награда за съвременна българска литература „Хеликон". Също така Михаил Вешим , Виктор Пасков, Стефан Цанев - все автори, които традиционно българският читател чете и препрочита...
 

В книжарницата често организирате срещи с писатели. Лично ти преоткри ли по-хубавата страна на някой автор след разговорите с него?
- Срещите с писатели винаги са много обогатяващи - помагат ти не само по-добре да разбереш книгите им, но и опознаваш хората, които стоят зад тях. Една от най-знаменателните срещи за мен беше именно тази с Александър Секулов - авторът на "Малката светица и портокалите", "Колекционер на любовни изречения", "Карти и географии", "Островът". Представяхме последната му книга - "Господ слиза в Атина". Изключително талантлив писател и невероятно харизматичен човек! Много естествен, много непресторен, вечно усмихнат и в същото време - знаещ, толкова много знаещ... и споделящ, най-важното!!! След срещата с него се чувствах окрилена и олекотена дълго време...

Предстоящите ти планове?
- Ние винаги сме готови за нови срещи с хубави книги и хубави хора! Това е и най-интересната част от работата ни - всички чудесни изненади и нови приятелства, които тепърва предстоят... Очаквам ги с нетърпение!

едно интервю на Христина Панджаридис

Създадена на 09.01.2013 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Краси Манев написа:

    Преди повече от 6 години

    ...Хриси, прекрасано е....И Ванюшката е прекрасен човек...


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Емилия Миразчийска написа:

    Преди повече от 6 години

    Ваня е страхотна! Радвам се, че я познавам, но трябва да представите и някои от най-добрите софийски книжари като Светла в книжарницата на BOOKTRADING на ъгъла на "Хан Аспарух" и "Ангел Кънчев"


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Кръстина М написа:

    Преди повече от 6 години

    Поздравления за Вяра Хинкова и най-искрени пожелания за успех. Чувам сякаш баща си и леля си, за които думата КНИЖАР беше знак за мисия, на която посветиха живота си във Варна. Прекрасно е, че се множат хората, които мислят себе си така. Казвам го неслучайно. Диляна, "владетелницата" на книЖАРница "ЖАР-птица" във Варна, следва същото призвание и го прави с такава любов и нежност, че е радост дори само за миг да влезеш в нейния храм на детските книги и на децата:)Успех, дами, вървите по прекрасен път:)


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Галюшка написа:

    Преди повече от 6 години

    Аз обичам разговори на едни умни хора, които уж говорят за нещо познато, но неочаквано ти откриват истини, за които уж се сетил, но не успял да кажеш за тях толкова ясно и четливо, както те.
    А това струва скъпо. Особенно сега, когато добри истини вече сме позабравили.


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Иванка Цонева написа:

    Преди повече от 6 години

    Едно смислено интервю, с точни, верни, кратки отговори! Поздрави!